Все ми се струваше, че (не)здравият интерес към моята персона е някакъв временен изблик. Обаче робуващите на култа към турското робство, което така неистово им се иска да е било именно робство, а не „просто” господство, май успяват да ме убедят в моята значимост за тяхната роболюбива кауза. Тя преди всичко има нужда от днешен враг и те правят чудеса да ме откроят като негово олицетворение.

 

Видео, разпространявано в интернет анонимно по отношение на авторството ( защото роболюбците сами се определят като нищожества без имена ), ме е класирало на първо място като мишена на роболюбивата им яростна омраза. Обявен съм от тях за „Най-големия клеветник на България”. Колажът, с който видеото започва, ме представя стъпил върху надпис „Playboy” .

 

Създателите на монтажа си признават някак си, че няма как един баща на 5 деца да бъде обявен за гей, колкото и да „евро”. Но примитивните им мозъци не могат да пропуснат секистките намеци, характерни за каруцарското им ниво, потвърждавайки многократните ми заключения: русофилщината е преди всичко форма на невежество. Само неук или специално обучен да заблуждава другите българи може да изповядва култа към онази държава, срещу чиято намеса в България са ни заклевали да се борим Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов и дори основателя на социализма у нас Димитър Благоев..

 

Вече трето десетилетие с моята персона се занимават нездраво „здравите сили”, знайни, но най-вече незнайни реваншисти, които се опитват да върнат колелото на истерията и ме обвинят, че му слагам прът- макар, че на зло куче, наистина зъл прът се полага. Би било нескромно сам да се определям като толкова важен фактор за спирането на регреса. Поради явната си глупост други се грижат да ми изградят този образ.

 

Какви ле ни акции ми посвещават! Правиха ми чучело край Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), за да го замерят с яйца. После ми посветиха видеопрепоръките си да заминавам за някой комунистически концлагер при първа възможност. Отделен клип ме изобразяваше като „русофоб”, който непременно трябва да бъде убит, за да бъдела спасена България. За заплахите с убийство в блога ми дори не си струва да напомням- регистрирал съм ги достатъчно подробно.

 

Не знам дали могат да бъдат квалифицирани като „много” анонимните желаещи да бъда разстрелян, обесен, тровен с полоний, пратен за храна на прасетата в Белене и т.н. Понеже се крият, спокойно мога да предположа, че са шепа страхливци. А защо не и да е един злодей, побъркано обсебен от незначителната ми иначе личност.

 

Ударното производство на комплиментарни за мен видеокомпромати ( чието роболюбие на страхливци ме откроява като техен антипод) стимулира в мен обичайната реакция. Винаги със се защитавал по един и същи начин: колкото повече подлост ми изплискват в гръб, толкова повече се обръщам с лице към подлостта им. На анонимната агресия реагирам с още откритост. Така ще постъпя и този път.

 

Бях решил например да пропусна тази година издаването на книга, разочарован от неравностойното положение на българския автор спрямо издателя при положение, че издаването на книги се превърна в мой основен източник на препитание от седем години насам.

 

Мразя да се чувствам безпомощен в ситуация на явна несправедливост, която се налага да търпя като просител. Давайки си сметка, че не мога да постигна нищо друго, си бях наумил да се оттегля поне тази година след седем поредни авторски изяви в периода 2009-2015 г. на книжния фронт в тираж от десетки хиляди продадени „бройки” сумарно ( при среден тираж на книга за страната от не повече от 500 книжни тела, поръчвани на печатниците от издателствата).

 

Днес си промених си решението. И ще го осъществя дори ако трябва да търся спонсорство. Не целя печалба, освен в другия, безсребърния смисъл на думата, употребяван от Апостола – далеч от мисълта за сравнението с него, но пък близо до завета му да не позволяваме да ни заробват „освободителите”.

 

Поради извънредния интерес към личността ми ще публикувам биографична книга. И за да бъде колкото е възможно по-обективна, ще я построя върху най-автентичните документи за „истинската ми физиономия”. Ще я сглобя като „разказ по картинки”. Имам стотици фотографии личен архив. Ще ги споделя с публиката с кратки коментари. Много снимки и малко коментар, тази формула избирам.

 

Не че съм се „крил” досега, но никога не съм се демонстрирал. Ще „изпълзя от землянката” и ще противопоставя моята публичност срещу тяхна подла роболюбива анонимност.

 

 

Share on Facebook