Плановете за изграждането на „Северен поток 2“, който ще свързва Русия и Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки нестабилни държави, предизвика острата реакция на 10 страни-членки на ЕС. Сред тях е България, предаде Ройтерс. На 4 септември водещите европейски енергийни гиганти - BASF, E.ON, ENGIE, OMV и Shell - се договориха с „Газпром“ за изграждането на нов тръбопровод, успореден на вече съществуващия „Северен поток“, с който да се увеличат доставките на руско синьо гориво за Европа.
Новият газопровод ще бъде с капацитет 55 милиарда куб.м. газ. Целевите пазари на "Северен поток 2", според президента на "Газпром" Алексей Милер, са Германия, Франция, Италия, както и газовият хъб „Баумгартен”, който се намира в Австрия, откъдето може да се захранва и Южна Европа.
Проектът бе обявен в момент, когато руско-турските газови контакти започнаха да буксуват и се появиха съмнения относно възможността да се изгради "Турски поток" по дъното на Черно море. На фона на събитията от последните няколко дни със сваления от турските ВВС бомбардировач Су-24 перспективите пред този руско-турски проект станаха още по-мъгливи. Ако "Северен поток 2" бъде построен, Русия ще може да гарантира стабилността на своите газови доставки за страните от Европейския съюз и ще сведе до минимум своята зависимост от украинската газотранспортна система.
В същото време този проект обедини срещу себе си както Полша и трите балтийски републики, известни със своите лоши отношения с Москва, така и България, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия. Причината е, че повечето от тях ще загубят транзита на руския природен газ, от който получават стотици милиони /като България например/ и дори милиарди евро /Словакия/. За България по-конкретно това ще означава и край на мечтите за възкресяването на "Южен поток" и изграждането на газов хъб, защото при сегашното потребление на газ в Европа те няма да са необходими, обяснява Ройтерс, цитирана от БГНЕС.
Също така изграждането на новия газопровод може да създаде и проблем с доставките на „синьото гориво“ за някои държави, сред които и България, защото не навсякъде има необходимата газопреносна мрежа, по която природният газ да потече от Германия за Централна Европа и Балканите.
Опасявайки се от това, 10 страни са изпратили писмо до ЕК. Като претекст те са използвали факта, че „Газпром“ спря доставките на природен газ за Украйна, която отново не си плаща потреблението. „Позицията на Европейската комисия по проекта „Северен поток 2” ще повлияе в същина на възприятието на европейските общи политики за външни работи и сигурност сред основните съюзници и традиционни партньори“, се казва в текста.
В писмото се казва също, че изграждането на „Северен поток 2“ към Германия може да има сериозни последици за Киев. „Запазването на транспортния маршрут през Украйна е стратегически интерес на ЕС като цяло, не само от гледна точка на енергийната сигурност, но също и ще подсили стабилността на Източна Европа“, се казва още в текста. ЕК вече заяви, че ще провери дали газопроводът „Северен поток 2“ съответства с европейското законодателство.
Новият газопровод ще бъде с капацитет 55 милиарда куб.м. газ. Целевите пазари на "Северен поток 2", според президента на "Газпром" Алексей Милер, са Германия, Франция, Италия, както и газовият хъб „Баумгартен”, който се намира в Австрия, откъдето може да се захранва и Южна Европа.
Проектът бе обявен в момент, когато руско-турските газови контакти започнаха да буксуват и се появиха съмнения относно възможността да се изгради "Турски поток" по дъното на Черно море. На фона на събитията от последните няколко дни със сваления от турските ВВС бомбардировач Су-24 перспективите пред този руско-турски проект станаха още по-мъгливи. Ако "Северен поток 2" бъде построен, Русия ще може да гарантира стабилността на своите газови доставки за страните от Европейския съюз и ще сведе до минимум своята зависимост от украинската газотранспортна система.
В същото време този проект обедини срещу себе си както Полша и трите балтийски републики, известни със своите лоши отношения с Москва, така и България, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия. Причината е, че повечето от тях ще загубят транзита на руския природен газ, от който получават стотици милиони /като България например/ и дори милиарди евро /Словакия/. За България по-конкретно това ще означава и край на мечтите за възкресяването на "Южен поток" и изграждането на газов хъб, защото при сегашното потребление на газ в Европа те няма да са необходими, обяснява Ройтерс, цитирана от БГНЕС.
Също така изграждането на новия газопровод може да създаде и проблем с доставките на „синьото гориво“ за някои държави, сред които и България, защото не навсякъде има необходимата газопреносна мрежа, по която природният газ да потече от Германия за Централна Европа и Балканите.
Опасявайки се от това, 10 страни са изпратили писмо до ЕК. Като претекст те са използвали факта, че „Газпром“ спря доставките на природен газ за Украйна, която отново не си плаща потреблението. „Позицията на Европейската комисия по проекта „Северен поток 2” ще повлияе в същина на възприятието на европейските общи политики за външни работи и сигурност сред основните съюзници и традиционни партньори“, се казва в текста.
В писмото се казва също, че изграждането на „Северен поток 2“ към Германия може да има сериозни последици за Киев. „Запазването на транспортния маршрут през Украйна е стратегически интерес на ЕС като цяло, не само от гледна точка на енергийната сигурност, но също и ще подсили стабилността на Източна Европа“, се казва още в текста. ЕК вече заяви, че ще провери дали газопроводът „Северен поток 2“ съответства с европейското законодателство.
