Следващите няколко реда нямат претенцията за есе или рецензия. По-скоро приличат на обикновено “споделяне” във Фейсбук, каквото никога не съм практикувал въпреки факта, че имам страница за препубликуване на текстовете ми от блога ( за което се грижи администратор).

Снощи бях на концерт в един столичен клуб. Рок с Кирил Маричков, Иван Лечев, Валди Тотев ( стари приятели) и задочно – с Петър Гюзелев. Покойният Пеци присъстваше на огромни видеостени с невероятните си солови изпълнения на китара…

Не целя да правя задочен репортаж за самия концерт под надслов “ 50 години Щурците”. Една съществена особеност ми направи впечатление извън очаквано високото качество на изпълненията на сцената: публиката!

Беше събрание на няколко стотин добронамерени помежду си и позитивни граждани. “Здравейте”, “моля”, “ако обичате” господстваше в отношенията на глас и чрез езика на тялото в общуването, което можеше да бъде и обичайната блъсканица в късен час при силна музика и употреба на алкохол.

И една дребна добавка: нито един човек не запали цигара в продължение на два часа. Не забелязах за това да се грижи някаква специална система от мерки.

“Значи може и така”?!

Share on Facebook