Според фолклора на Уолстрийт през 60-те години Дейвид Рокфелер се обадил на брат си Нелсън, тогава губернатор на щата Ню Йорк, и му казал: “Не можеш ли просто да го преместиш с няколко метра?”. По това време с пълна пара напредвали плановете за изграждане с помощта на общински средства на Световния търговски център, чиито вдъхновители са братята. Но кулите запречвали гледката към река Хъдсън и Статуята на свободата от кабинета на Дейвид в Чейз Манхатън банк. Е, гледката била запазена, припомня в. “Дейли мейл”. Тази история говори много за нрава на последния патриарх на Рокфелерови - Дейвид, който почина в понеделник на 101 години. Той бе могъщ банкер и даровит финансист, един от най-запалените и щедри дарители в историята. Но със същата жар преследваше интереса си и налагаше своя ред в САЩ и по света. Визионер, пионер на глобализма, проповедник на капитализма, филантроп, Рокфелер влияеше върху икономиката и политиката в САЩ и по света,

изживяваше се като бог, който диктува правилата

според собствените си схващания за добро и зло. Намираше общ език със световните лидери – било то деспоти, светци или грешници, пише Ройтерс. Апогеят на управляваната от него мощна империя Рокфелер вече е отминал. Но Дейвид дърпаше конците на семейния бизнес и благотворителните проекти чак до 90-те си години. До края на живота си управляваше уникална сбирка от шедьоври на изкуството за над половин милиард долара. “С него си отиде последната жива връзка с ерата на Великия Гетсби и златната епоха на американските индустриални династии”, казва писателят Робърт Хардман. Дейвид се ражда на 12 юни 1915 г. в Ню Йорк. Той е 10-годишен, когато Скот Фицджералд издава прочутия си роман за социалното разделение и декадентството сред американския финансов елит в зората на XX век.

Семейството му не е просто богато, а със славата на митичните царе Крез и Мидас

Родът му заедно с Карнеги и Вандербилт е синоним на неограничени възможности и огромни привилегии. В сравнение с него кланът Кенеди, наричан “кралската фамилия на Америка”, бледнее. Момчето прекарва детството си между пищната резиденция с фантастична артгалерия в Ню Йорк, имението със 107 стаи в щата Мейн и още много крайбрежни и извънградски имоти. Дядото на Дейвид – Джон Рокфелер, е сред седемте най-богати хора на всички времена наред с римския триумвир Марк Лициний Крас и средновековния владетел на Мали Муса I. Гениален математик, Джон трупа богатство, равно днес на

$ 341 милиарда – 4 пъти повече от трезора на сегашния №1 Бил Гейтс

Започнал като дребен търговец, през 1870 г. той създава петролната компания “Стандарт ойл” и държи монопола над бизнеса с нефт в САЩ, довел до въвеждане на антимонополните закони. С пазарната си агресия поражда омраза, но в личния живот е фанатично праведен. Под влияние на майка си баптистка дава за благотворителност 10% от всеки получен чек и е най-големият в света дарител в областта на медицината. Предава традицията на единствения си син Джон- младши, който възпитава своите 6 деца в трудолюбие и чувство за обществен дълг. Най-малкият – Дейвид,

от 7-годишен работи през уикендите по 8 часа на ден

на имота от 3200 акра в Уестчестър. Чисти бурени и храсти и получава по 1 цент за всеки. Той и братята му карат летни кънки по Пето авеню като обикновените деца, но за разлика от тях зад ъгъла ги чака лимузина с шофьор, за да ги прибере, ако се уморят. От малък Дейвид е страстен ентомолог, прави сбирката от 50 000 инсекта. Открива нов вид мексикански бръмбар, кръстен на него - диплотаксис рокфелери. Изключително надарен, младият милиардер завършва “Харвард” и през 1940 г. получава докторска степен по икономика от университета на Чикаго. Същата година се жени за Маргарет Макграт, която му ражда 5-има синове и една дъщеря. След нападението на Пърл Харбър

Дейвид Рокфелер патриотично отива на фронта – първо в Северна Африка,

а после – във Франция. Заради отличния си френски език служи в разузнаването. След войната постъпва в семейната банка “Чейз Манхатън” и се издига до председател и главен изпълнителен директор. Двама от братята му поемат към политиката - Нелсън става губернатор на щата Ню Йорк, а после вицепрезидент на Джералд Форд. Кандидатира се за Белия дом. Уинтроп е губернатор на Арканзас. Опитният банкер Дейвид

два пъти отказва поста министър на финансите

– предпочита ролята на независим политически и дипломатически посредник. Плете огромна мрежа международни контакти с над 150 000 имена, за чиито досиета има цял кабинет. Пътува много, в чужбина го посрещат като държавен глава.  Общува с поне 200 световни лидери, сред които Леонид Брежнев, Дън Сяопин, Ануар Садат, Фидел Кастро, Нелсън Мандела. Проучва детайлно характерите им, попива всяка информация и я използва, за да насочва световни събития и процеси според собствените си възгледи. От огромното си влияние и връзки се възползва и лично - пръв извежда банката си на световната сцена, открива клонове в СССР, Китай, Египет. Импозантна фигура на международната сцена и адвокат на американските и на своите интереси, Дейвид Рокфелер дърпа конците на световните финанси. Влиянието му се чувства във властовите коридори на Вашингтон и в чуждите столици, в университети, училища, музеи, галерии. Смятат го за неформален лидер на групата “Билдерберг”. Наричат този клуб на американската и европейската плутокрация

тайния владетел на света, който тихомълком управлява

глобалния бизнес, финанси и политика, войните и мира, световните ресурси и пари. Дейвид е особено изкушен да диктува външната политика на САЩ. През 1979 г. си навлича остри критики, като убеждава Джими Картър да подслони прогонения ирански шах - стъпка, довела до окупацията на американското посолство в Техеран и струвала на президента загубата на втори мандат. Доайенът на могъщата Рокфелерова империя е капиталист до мозъка на костите, но е възпитан от люлката в лична скромност, благородство и състрадание. Бичува укриването на данъци и се отдава на щедра филантропия. Смята се, че е

дал 1 милиард от парите си за благотворителност,

100 млн. от които на Харвардския университет. На 90-ия си рожден ден харизва 1000 акра земя на националния парк в щата Мейн. Дарява за общински училища и жилища за бедните. Фондацията му развива благотворителна дейност в чужбина, включително в България.  Дейвид се пенсионира като банкер през 1981 г. на 65 години. Но надживял братята си, той продължава да обикаля света чак до 90-те си години и да лобира за политически каузи и бизнесначинания. Играе гимнастика с помощта на личен треньор. До края на живота си попълва семейната колекция от безценни картини, скулптури, порцелан и мебели. Колко е богата фамилията Рокфелер? Да се пресметне това, е практически невъзможно. Правилото гласи, че

ако знаеш точно колко пари имаш, не си наистина богат

Състоянието на клана е пръснато по стотици тръстове и недвижими имоти, включително нюйоркския Рокфелер център (половината от който семейството продаде на японци). А преките наследници на братята са над 80. По време на кризата през 2009 г. Рокфелер изгуби $ 700 млн. от срива на борсата и имотните цени. През 2016 г. “Форбс” изчисли фамилното имане на 11 млрд. долара, а нетната стойност на притежаваното лично от Дейвид - на $ 3,1 млрд. Голяма част от тях той завеща за благотворителни проекти след смъртта си. По $ 100 млн. са обещани на основания от дядо му през 1901 г. университет “Рокфелер” и на “рожбата” на майка му – Музея на модерното изкуство. $ 225 млн. отиват във фонда за глобално развитие “Дейвид Рокфелер”. Но достатъчно голям пай остава за 5-те му живи деца и потомството на

сина му Ричард, който се разби със самолет на 99-ата годишнина на баща си

Днес влиянието на Рокфелер не е това, което беше. А с кончината на Дейвид ще намалее още. “Никой не може да влезе в неговата кожа - казва старият му приятел Уорън Линдкуист. – Не защото потомците му не са добри, умни, талантливи хора, а защото светът се е променил, вече не е същият.”  

Мит №1 за Рокфелер: 7 пъти му сменили сърцето

Един от най-разпространените митове за Дейвид Рокфелер, който умря на 101 години, е, че той дължи дълголетието си на многобройните сърдечни трансплантации, които е преживял - цели седем. Последната била малко преди да навърши 100 г. Въпреки че в света няма човек с повече от две трансплантации на сърце, този слух се връзва с друга конспиративна теория около американския богаташ – че той е нещо като шеф на елита на хуманоидните рептили - т.е. на човешката раса, която

управлява глобалното задкулисие и има свръхчовешки възможности

Твърди се, че самият Рокфелер казвал, че смята да доживее 200 години. Доайенът на една от най-прочутите финансови фамилии в света съвсем не беше най-богатият човек. Неговите 3,1 млрд. долара изобщо не могат да се сравняват с парите на днешните богаташи на новите технологии като Бил Гейтс или Марк Зукърбърг, чиито състояния отдавна се измерват в десетки милиарди. Въпреки това обаче и не без основания той бе смятан за един от най-влиятелните хора в света, способен да дърпа конците на властта в сянка. Затова и в живота му се смесваха много истини и митове, а невероятни факти бяха приемани като чиста монета. Някои американски медии разкриват, че историята със седемте трансплантации тръгва от изданието “Уърлд нюз дейли рипорт”, което често публикува сатира и небивалици. Преди дни например на първата му страница се мъдрела “новината”: “Служител на морга кремиран по погрешка, докато подрямвал следобед”. “Уърлд нюз дейли рипорт” дори разкрива подробности като тази, че последната поред трансплантация на сърце на Рокфелер била извършена в дома на 100-годишния богаташ от екип лекари, които го оперирали 6 часа. Скоро след това той се почувствал толкова добре, че дори 36 ч след хирургичната намеса дал пресконференция пред журналисти, на които казал, че с получаването на всяко ново сърце изпитва прилив на младост и жизненост.  Самото издание посочва, че дори когато борави с истински имена, разказаните от него истории са напълно измислени. Тази за седемте трансплантации на Дейвид Рокфелер обаче се разпространява навсякъде по света и започва да се възприема напълно безкритично. Тя предизвиква огромно възмущение. Хора се гневят, че да се уредиш с толкова много донори е възможно единствено, ако си влиятелен и богат като Рокфелер. Други посочват, че да смениш сърцето на човек на 100 г. е нелепо, след като с него можеш да спасиш някой младеж. Вадят се статистики, че в САЩ всеки ден умират 22-ма души поради липса на подходящ донор, докато един човек си позволява да сменя сърца като носни кърпички. Така или иначе и днес в много биографии на милиардера може да се прочете, че той държи световния рекорд по сърдечни транспантации. Първата била направена през 1976 г., когато получил сърдечен удар след тежка катастрофа. Седмица по-късно вече ходел на джогинг. Истината

дали изобщо е имал сърдечна трансплантация

никога няма да намери категорично потвърждение, тъй като медицинските досиета в САЩ са тайни. Твърди се също, че Рокфелер е преживял две операции и за присаждане на бъбреци. Самият Дейвид

Рокфелер обяснява дълголетието си така: “Обичайте живота. Живейте обикновен живот,

възпитавайте децата си, наслаждавайте се на това, което имате, и прекарвайте времето си с добри хора и верни приятели.” Друга невероятна теория около името на Рокфелер гласи, че Марк Зукърбърг всъщност е негов внук, а това не е истинското му име. Фейсбук не е плод на гениална идея, хрумнала на един студент, а е финансирано с много пари предприятие, създадено с една единствена цел – тотално следене на хората. Според тази теория банка на ЦРУ финансирала с 500 млн. долара лансирането на социалната мрежа. Фамилията Рокфелер имала

дълбока и тайствена връзка с разузнавателното управление,

сочат любителите на конспирации.  На клана Рокфелер приписват разгарянето на световната финансова криза през 2008 г., износа на революция в Украйна, разпалването на войните в Югославия, Ирак, Либия. Легендарният бизнесмен е бил и невероятен пътешественик. За 35 години работа в Чейз Манхатън банк той е пропътувал 5 млн. мили, което се равнява на 200 обиколки на земята. Във Франция е бил повече от 50 пъти, в Англия – 37, срещал се е с клиенти на банката в 42 от 50-те американски щата, изял е 10 000 делови обяда. Дейвид Рокфелер бил способен да провежда по 10 делови срещи на ден, имал е лични срещи с 200 държавни и правителствени ръководители, с които установява лични връзки. През 1989 г.

посещава СССР и отпуска на Михаил Горбачов 75 млн. долара финансова помощ

за създаването на глобален фонд. Всичко това създава около него ореола на изключително влиятелна личност в глобален мащаб и на човек, който ръководи таен властови център, много по-мощен от националните правителства. Една от големите тревоги на американския богаташ приживе била замърсяването на атмосферата и изчерпването на запасите от вода и енергия. Затова той настоявал за контрол над раждаемостта в глобален мащаб. Негативното влияние на нарастването на световното население върху всички екосистеми на планетата става ужасяващо очевидно, твърдял Рокфелер и настоявал ООН да намери начин за стабилизиране на числеността на населението на земята. Между другото седалището на ООН в Ню Йорк е изградено върху земя, закупена със средства на фамилия Рокфелер.