Най-новата си книга "Деветият кръг на рая", включваща есета за художници, представи в Пловдив тази седмица Румен Леонидов.

Румен Леонидов е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Роден е на 17 май 1953 г. в София. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работил е като редактор в много литературни издания. Автор е на 9 стихосбирки и 2 сборника с есета. Носител е на много отличия за поезия, сред които: "Сребърен плакет" за книгата "Голям и малък" (1995, Рим) , „Иван Николов“ /2011/, „Кристалът на Виленица“ /2012/.

През 2013 г. сайтът му Fakel.bg става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издаване и нови технологии“. Асоциация „Българска книга“ го обявява за „Рицар на книгата“ през 2014 г. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия Албания и др. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.

-Защо есета за художници, а не например за поети или писатели?

-Защото възторзите и покрусите ми за част от вече ги събрах под един картонен покрив. Това стана през 2011 г. Сборникът го кръстих „Уплашеният човек“ и в него влязоха различни видове вълшебници – от неповторимия Константин Павлов, простосмъртния пророк Радичков и мъдреца Иван Радоев, през литургиите ми за Фотев и Фурнаджиев, Смирненски и Христо Ботев, до Иван Методиев, Яворов и демоните на българския дух.. Кръстих този сборник „Уплашеният човек” и той отдавна плаче да бъде допълнен и преиздаден. Но вместо това на издателя Анго Боянов му хрумна да започне нова поредица от срещи в Националната библиотека, нарече я „Галерия на думите“ и реши да я открие с моя книга. И се наложи да събера писаното за онези художници, които през годините превърнаха житието ми в битие.

-Останахте бунтар през всички тези години…

-Не съм бунтар. Просто повечето писатели предпочитат да говорят през книгите си. И почти никога през медиите. Проблемът е, че всеки автор е сиамски близнак на чедото си.. В крайна сметка проявата на характер не може да замести вродената творческа недостатъчност, но и само да си талантлива шушумига – не стига.

-Какво днес Ви подостря перото, езика, мисълта Ви?

-Напоследък, както ми рече умният и чувствителен Людмил Станев, бил съм станал силно радиоактивен, защото водя две авторски предавания по БНР - „СЪботаж“ и „Премълчаната история“. А перото временно съм го пратил да си търси патешката перушина, езикът ми има заповед да си езичничи колкото си иска, но зад зъберите на зъбите ми.
Докато прогресивната ми мисъл все още се крепи единствено на факта, че човекът продължава да е изправен знак по пътя на пълзящото човечество – вярвам в отделния човек, но с никого от тълпата не искам да сме братя…

-Кои са най-големите проблеми пред България в момента?

-Най-големите проблеми са много. Но има един единствен, който не е малък – това е липсата на критично мислещо мнозинство от граждани, които да са готови на всичко, за да се преподредят порядките в милата ни татковина. Е, омръзна ми да лая срещу овчарите, след като в това стадо няма никаква осъзната нужда от Агнец. И щом тези християни могат да я карат без Христос, нека продължават да блеят… Метелявите отдавна си биха тоягата и дишат в други стада…

-Защо мълчи интелигенцията у нас – беззъба ли е, удобно ли й е, или просто вече е свикнала да живее така?

-Защото е казано: „Отрежи главите на интелигенцията и народът сам ще изчезне!” Идва ред на народа, след като той не вярва нито в Бог, нито в Доброто, нито дори в по-доброто у себе си… Тогава да си зяпа футболните туземци и да не хленчи, че другите са му криви…

-Има ли място за четене на книги в днешните смутни времена?

-Времената са прекрасни, и който чете книги, а не само вестници, сигурно и мисли така. Предстои грандиозно претрансформиране на западния унес и спокойствие, а озверялото човечество го очакват нови, неподозирани изпитания. А бе напълно предвидимо – щом в демокрацията демосът напълно отсъстват, значи идва краят на тази деградирала цивилизация и на всички приватизирани нации.