В Русия произведоха поредния българомразки шедьовър на пропагандата. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/85503-skandalen-ruski-film-zove-alyosha-si-svarshi-rabotata-sega-e-nash-red-da-pomognem.html

Само онези, които не искат да знаят това или са жертви на породения от невежеството им религиозен фанатизъм по отношение на “добрата Русия” могат да бъдат изненадани от още една руска гавра с всичко българско и всимчки българи, които отказват да се преклонят пред всичко руско.

Пресен пример: от петата колона на Москва първоначално се сепнаха от безочието на руския депутат Пьотр Толстой, но на бърза ръка се съгласиха след това, той се бил пошегувал, когато оприличи България и българите на стока за продан, която ще бъде изкупена от Русия. Първоначалната уплашена реакция на българските русофили, стреснати от откровението, което може да им навреди на “каузата” да обичат Русия барабар с гадостите, които върши ( и в случай си признава безпардонно), отстъпи място на рабопелното им съгласие с предложения нахален изход от положението, което приеха с облекчение като “шега”.

Има и други, не толкова пресни примери в същия дух, когато хулигански забележки по адрес на България на вицепремиера на Русия Рогозин бяха омаловажени, защото той с бил известен като “хулиган”.

Подтекстът на това примирение, заявено в националния телевизионен ефир от политолога Мария Пиргова, беше ,че с руските хулигани трябва да се съгласяваме , когато ни нападат с презрителни квалификации. Защото са руски, а ние сме някакви си българи (това последното звучи непрекъснато като “аргумант” от страна на мастити русофили, като проф. Андрей Пантев или проф. Божидар Димитров, които обичат да навикват българите, критикуващи Русия от позицията на руското величие, срещу което някакви си българчета си подзволявали да възразяват).

Защитниците на руските шамари по българската буза, които обикновено настояват да подложим и другата, отново ще заявят, че това е наше християнско задължение към “освободителката”. И точно в това е проблъмът: руските свинщини по адрес на България никога не са секвали и на това не може да се попречи, но може да се реагира или “поне “ да не им се помага.

Отказах да стана участник в този филм. Беше ми предложено от български журналист да бъда интервюиран в рамките на същия този проект, чиито резултат за мен беше лесен за предсказване. Журналистът, който ме убеждаваше да дам интервюто, изглежда искрено вярваше, че така щяла да се чуе моята гледна точка. Което е все едно вълк да те покани на вечеря и да се съгласиш да станеш част от нея.

Руснаците имат една опортюнистична поговорка, според която трябва да виеш заедно с вълците, щом си между тях. Мога само да вметна, че спасението от тази оцеляваща тактика е да не попадаш в тяхната компания, а да ги избягваш поне до момента, когато не започнат да ти нападат стадото и се наложи да им отвършен подобаващо.

Българското стадо обаче се води от вълк в овча кожа, който е известнен с номера си да вади от паметта си вълчи интерпретации на всеки контакт, който е имал с теб в случай, че си му застанал на пътя или просто си го ядосал малко. Щом “разлюби” някого, нашит премиер започва да припомня как същият някой му е идвал на гости, поздрававял го е с есемеси, носил му е цветя в болницата веднъж, пращал му е благодарности или му се усмихнал, казвайки му “добър ден”. От подобни ситуации Бойко Борисов умее и обича да вади “компромати”. Спасението е само едно: никога да не му падаваш пръст, за да не ти отхапе ръката.

Така е и с “братушките” пропагандисти, изпращани в България уж като журналисти, а всъщност от тях може да се очаква само да направят това, което в големи количества бълват руските медии под диктовката на Кремъл: долнопробна пропаганда. Да се напъхаш между техните шамари с благородното намерение да им се противопоставиш и да внесеш малко истина сред водопада от лъжи, е не просто наивно, но е направо контрапродуктивно.

Share on Facebook