Кремълският официоз „Росийская газета” написа във вчерашния си неделен брой поредната полуистина за преобладаващата любов на българите към Русия. В българските медии се появи пък полуистината за написаното. Ето точният цитат, от който в родните медии е изпаднала дребната подробност от руското твърдение, че МАЙ И ПОВЕЧЕ от половината българи симпатизират на Русия: „ несмотря на то, что половина, А ТО И БОЛЬШЕ ( курсивът мой-бел. ivo.bg) болгар с симпатией относятся к нашей стране, последние политические шаги Болгарии”.   Руските преувеличения, които минават с намаление в българските информационни средства, са част от типичната картинка на разваления телефон в двустранните отношения. Нещо „мъничко” куца в истината и тя престава да бъде такава.   Откъде официозът на Кремъл, който си има постоянен кореспондентски пункт в София, знае за въпросната по-голяма част ( „че май и повече”) от българите, симпатизиращи на Русия?   Този въпрос съм го задавал по повод подобно изказване в интервю на руския посланик Юрий Исаков. Той също подхвърли без позоваване въпросното твърдение. А щеше да е интересно да ни осведоми как посолството мери българската симпатия и дали не е подведено от своята мрежа от специални осведомители. Но няма кой да го притесни с подобен въпрос!   Истината е, че на 16 март тук бе публикувано последното изследване на общественото мнение от Алфа Рисърч. В него се казва, че ВСЕ ОЩЕ повече от половината българи симпатизират на Русия ( 54 на сто), но тенденцията е обърната от година насам след руското анексиране на Крим. Допитването е показало, че четири пъти повече българи са променили междувременно мнението си в негативна посока ( 30 на сто от респондентите), докато в положителна посока са променили отношението си само 7 на сто от участвалите в изследването 1000 български граждани.   Но най-важното, което „Российская газета” „пропуска”, съобщавайки само удобната част от констатацията на социолозите, е , че едва 6 на сто от българите ( сред които като симпатизанти на Русия се откроява възрастовата група над 60 години) разглеждат Русия като модел за подражание. Това е унищожителна оценка към днешна дата за режима на Путин, когото някои тук обичат покрай любовта си към водката и сельодката или изобщо към почерпката от ръката на щедрите руски господари.   И все пак заключителните думи на манипулативната статия, която е типичен образец на руската пропаганда по отношение на България, съдържат признанието, че те за нас вече не са „братя славяни”.   Най-после! Поне от тази задушаваща сантименталност сме на път да се отървем. На въпросната хлъзгава от сълзи и сополи претенция се крепи вековната опорна точка на руската претенция за освобождението ни по братско-славянска линия, която изключва открояването на българите като отделна нация, но ги включва на „правата” на милионите безправни православни славяни като нова безлична капка в имперското море.   Ето в оригинал признанието ( сдържащо определението за симпатизантите на Русия в България като „прости граждани”), след което ( признание) могат да ме допишат като симпатизант, щом като слагат „братя славяни” в кавички:   „Мнение же симпатизирующих “братьям-славянам” простых граждан так и остается их личным мнением. “Мы маленькая страна и не можем противопоставлять себя Европе и США”, – вот наиболее частый ответ болгарина.”   В този последен абзац от статията е закодирана една тънка подигравка чрез дебелашки намек за българите като народ без достойнство, който сам признава своята нищожност.   Извинявайте, ако обиждам вашата интелигентност с моята викторина, но можете ли да отговорите: кой е „българинът”, визиран в статията обобщаващо като типаж, твърдящ най – често, че България е прекалено малка страна, за да се противопоставя на Европа и САЩ?   Ако сте посочили като отговор онзи, който говори за Русия и САЩ като за началници ( т.е. като за побратими на Господа, когото също редовно нарича Началника), да знаете, че сте познали! Share on Facebook