Руският патриарх Кирил се снимал с пингвини в Арктика. Ето още един пример, че на Русия сме дали не само буквите и православието. Тя върви по български стъпки. Оставили сме отпечатъци на пингвини.

 

Макар да не съм чак толкова стар като Стара планина, днес се почувствах със задна дата почти толкова горд с онова, което сме дали на света и по-точно: с президента Първанов.

 

Оказва се, че той не само взима от Русия, но и дава (пример). Тази мисъл ме осени по повод посещението му на най-южната точка на Латинска Америка през ноември 2008 г., когато накарал самолета си да кацне на остров Ливингстън за снимка с пингвините. Описал съм този негов подвиг ( последвал подвига му с отстрелването на един защитен от закона див козел в Узбекистан месец по-рано) в книгата си „Президент на РъБъ” ( 2010 г.). Уви, като и за други подобни новини, и до днес нямам последователи с желание да ги разчепкат…

 

Бях склонен да мисля, че е признак на храброст да си удължиш маршрута на връщане за Родината след дълго туристическо летене до и над доста продълговатия южноамерикански континент. На негово място страхливците биха избрали най-кратката траектория за съветския самолет Ту, кръстен тогава от някои в България „куцото Ту”, заради принудителното му кацане на път за другото полукълбо още на Азорските острови поради повреда в колесника.

 

Кога обаче сиромахът ще се снима с пингвини ( ако не броим българските им подобия във фракове, нарочени за дипломати- на един такъв казах пред целия състав на посолството , че прилича на пингвин при връчването на акредитивните му писма в Бейрут и после съжалих , защото човекът почина от разрив на сърцето при една бомбардировка в квартала).

 

По мои също така непотвърдени от нелюбознателните български медии сведения, приключението с пингвините натъжило доста българската общност в Бразилия. Първанов не я удостоил с присъствието си, предпочитайки туристическа обиколка. „За пингвините има време, а за нас не”, реагирали ревниво българите, които вероятно след това въпреки всичко са гласували за другарката Дилма Русев на президентските избори ( нещо като нашенците, които биха подкрепили другарката Бокова за ООН по партиотични подбуди).

 

В крайна сметка пиша тези радостно-тъжни редове с натежало сърце поради несправедливостта Русия да се пъчи по (още ) един показател, по който сме я изпреварили. Крайно време е Първанов да си публикува снимките с пингвините и да докаже, че е преди всичко българин и след това рекламен агент на руските енергийни проекти.

 

Апропо, от Аржентина Първанов и Бокова, която той заведе там в качеството й на посланик във Франция извън протокола, бяхме осведомени, че сме щели да внасяме аржентински ядрени технологии и уран. А пък, както вече съм писал, Бокова си подписа там днешната гаранция, че една държава от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН по никакъв начин няма да допусне тя да оглави ОООН.

 

Бокова си е изпросила бъдещото вето още през ноември 2008 г. в Аржентина. Подмазвачески е наричала британските Фолклендски острови с аржентинското им названия Малвински- нещо, заради което през 1982 г. Маргарет Тачър възкликна: „там може да има само пингвини, но това са британски пингвини”. И го доказа с цената на близо 800 британски жертви в мълниеносна победна война срещу аржентинската окупация на Фолклендите.

 

За подмазвачеството в името на аржентинската подкрепа на номинираната за шефския пост в ЮНЕСКО Бокова ги издаде обаче президентът на страната Кристина Киршнер. Тя публично им благодари за този поклон и така попари надеждите им да скрият от Лондон лицемерието си. С този рикошет Бокова гарантирано ще бъде отстреляна като Архар през юни тази година, когато са изслушванията на кандидатите за поста в рамките на първия кръг, в който 5-те държави постоянни членки на Съвета за сигурност ще имат право да налагат вето.

 

Само се чудя за още едно случайно съвпадение в този карамбол. Понеже Първанов беше бракониерствал в Узбекистан с любезното съдействие на местния диктатор Ислам Каримов, дали пък това не беше причината на олимпиадата в Сочи руските шегаджии да сложат нашичкия Орешарски да седне на една маса с него ( редом с дискредитирания вече украински президент Янукович)?

 

Дааа, „умом Россию не понять”, както е възкликнал през 19 век руският поет Тютчев. Прав е бил. И поради това не се и опитвам да я разбера Русия. Но не разбирам също поради какви юродиви причини Първанов се срами да си покаже пингвинската фотосесия- руските началници му отнемат първенството в това отношение, но пък показват, че вече му е разрешено да се изфука с подвига си. Щом руският патриарх Кирил може, значи и патрирхарът на президентстването у нас ( с цели 2 мандата) вече има разрешение да направи същото.

 

Поради липса на оригинали от снимките и поради пингвинското мълчание по темата на сътрапезниците на Първанов от онова турне, които иначе твърдят и днес, че са журналисти, публикувам само снимката на най-близката му по онова време медийна другарка като илюстрация- заместител на симпатичните животинки ( за което им се извинявам).

 

Share on Facebook