"Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо?"
Защото не чакам нищо от никого. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.
Живей за себе си и запомни:
преди да говориш - слушай,
преди да пишеш - мисли,
преди да нараниш - чувствай,
преди да мразиш - обичай,
преди да се предадеш - опитай!!!
Преди да умреш - живей"
Този цитат на Шекспир стои над леглото на 34-годишният Димитър Василев. Той живее в крайна мизерия, но говори за проблемите си с лека усмивка и с увереност, че ще успее да се пребори за достойно съществуване. „Може и по-зле да стана, но духом няма да падна. Не съм отчаян. Ако съм отчаян, трябва да ровя по кошовете. Нямя да се предам", казва инвалидът. Димитър е изоставен веднага след раждането си, но е успял да завърши висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Допреди две години е работил на граждански договор и някак си е успявал да се издържа. Историята му е разказана за първи път от вестник Телеграф, а Btv излъчава разширен репортаж за него в сутрешния си блок днес.
В момента изкарва най-големите студове в мазе в кооперация зад Водната палата в Пловдив и се опитва да оцелее със 130 лева, колкото е инвалидната му пенсия. Въпреки това не е загубил чувството си за хумор, шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че е оцелял, въпреки опитите на лекарите да прекъснат бременността на майка му. Единственото, което иска е да си намери работа.
Медиите са голяма сила и много често помагат именно в такива ситуации. Димитър е поредното доказателство за това. След статиите и репортажите той е получил няколко предложения да се яви на интервю за работа. Бизнесът в Пловдив е готов да му подаде ръка. В момента той има шанс да започне работа по специалността си, показа проверка на PlovdivGlas.bg. Освен това Митко получи подаръци и подкрепа от други. Собственикът на козметична компания Рефан му изпрати пълна торба с козметика и изказа готовност да бъде полезен на Митко. И други са се трогнали, след като видели Димитър по телевизията. "Защо не казваш, бе човек?", звънели и го питали негови съученици и състуденти. "Не съм искал да се получи така, но дойдоха, питаха ме и писаха за мен. За щастие това сега ще ми даде шанс за нов старт в живота", разказва Митко пред нашия репортер.
Роден е в Ардино, попада в дом за деца без родители в Широка лъка и Стойките, а после е бил в Чепеларе. Сменя още няколко социални заведения, успява да завърши Икономическия техникум в Смолян. След това отишъл в Пловдив, където завършил и Университет за хранителни технологии.
Има и две дипломи- едната по специалност „Технология на захарта, захарните изделия, нишесте", а втората по „компютърни системи и технологии". Те обаче до този момент стоят непотребни, защото никой работодател не го иска.
Преди няколко месеца е издирил и майка си, която не просто го оставила за осиновяване след раждането му, а направо го зарязала. Оказало се, че тя има ново семейство и две деца, които нищо не знаели за първата й бременност. Сега издирва и баща си!
