Регионалният научно-технически съюз по лесотехника съвместно със Съюза на ландшафтните архитекти (СЛА) и вестник Марица организираха обществен форум на тема „Зелените площи на Пловдив - къде са?”. Срещата се проведе вчера, 18 май, от 17 часа в зала №5 на Дома на науката и техниката на ул. „Гладстон” 1. Обсъждаха се темите за развитието на зелените площи през последните 100 години, Зелените площи сега - аспекти на опазване и развитие, Мястото на зелените площи в съвременната урбанизирана среда и въпросите за перспективите и добрите практики в сектора.
---------------------------
Ако един квартал може да се промени напълно само за няколко години, на едно дърво му трябват 30-40 години, за да може да се почувства някакъв ефект. Всички грешни решения днес ще се усетят след години. А за тяхната корекция животът на едно поколение няма да е достатъчен! - предупреждават ландшафтните архитекти. Затова зелената система изисква много добра плановост и последователност.
За съжаление 10-ина години след приемане на Общия устройствен план на Пловдив градът не може да се похвали с прилагане на основните принципи, заложени в него, в подсистема "Зелена система, отдих и спорт". Това е тъжната констатация на ландшафтните архитекти от СЛА. Новопроектираните и приети ПУП-ове в новоусвояваните територии на града не спазват заложените параметри за обществени зелени площи в устройствените модули на "Правилата и нормативите" за прилагане на Общия устройствен план (ПУП-ПРЗ "Смирненски" V, ПУП-ПРЗ "Смирненски" III, ПУП-ПРЗ "Отдих и култура - север", ПУП-ПРЗ "Беломорски и Остромила" - някой от тях процедирани и възлагани по време на изработване на ОУП-а!).
Какво е моментното състояние на зелените площи?
79.6 ха от предвидените терени за зелени площи за широко обществено ползване са преотредени за други цели, сочи последният анализ на Съюза на ландшафтните архитекти. 335,9 ха, или 53% от предвидените терени за зелени площи за широко обществено ползване нямат реализация и физически не могат да се отнесат към зелената система на града. 100,5 ха от зелените площи имат благоустрояване и за тях може да се каже, че може да се използват пълноценно от жителите на града. Но това прави само 16% от териториите, предвидени в ОУП 2007 г. Изводът е, че пловдивчани разполагат с 6.3 кв. м/жител пълноценни паркови площи!, твърди ландшафтният архитект Станимир Шаламанов. И продължава с цифрите: 115,9 ха от зелените площи за широко обществено ползване имат частично паркоустрояване.
"Изводите от направената калкулация не са никак добри. - казва Шаламанов. Дори да се приеме, че и парковете с частична реализация могат да бъдат отнесени към пълноценните паркови площи, се получават едва 216,4 ха паркоустроени зелени площи. Т.е. 66% от зелените площи, предвидени в Общия устройствен план, са неизползваеми от жителите на града или са преотредени за други цели!"
Големият проблем е, че
Пловдив е много далече от минимума,
заложен в нормативната ни база - минималните зелени площи за широко обществено ползване трябва да бъдат не по-малко от 20 кв. м/жител. "При последното преброяване през 2015 г. Националният статистически институт публикува данни за населението на гр. Пловдив - 341 625 жители. Това е под прогнозното население от 363 000 на ОУП-а с хоризонт 2025 г. - обясни Шаламанов. - Към момента всеки от тези 341 625 жители разполага на книга с 12,5 кв. м/жител, а реално, в началото на 21. век пловдивчани разполагат с едва 6,3 кв. м/жител." Всичко това ни поставя в една силно урбанизирана среда и влияе на комфорта на обитаване.
За да се реши проблемът, се иска воля от страна на общинската власт. При далновидна и последователна общинска политика тези нелицеприятни данни могат до голяма степен да бъдат смекчени, вярват зелените експерти. Иначе всичко си остава на книга.
------------------------------
Какво предлагат: Мерки, които могат да дадат добър резултат
- Интегриране на река Марица в Зелената система на града и обвързването с урбанизирания ландшафт и извънградската среда за отдих. Реката е основен градообразуващ фактор и "спойка" на всички подсистеми в градската структура. А Пловдив в момента е "загърбил" реката.
- Опазване на хълмовете и спиране на "пълзящото" застрояване по тях. Към този момент хълмовете са "тампонирани" от жилищни сгради, които влошават и петте основни аспекта, характеризиращи тези площи - функционален, естетически, ландшафтен, екологичен и социален. Хълмовете също са градообразуващ елемент и са неразривно свързани с имиджа на града. За съжаление те вече не се "усещат" от много части на града.
- Проучване на териториалните възможности за изграждане на нови зелени площи или разширението на съществуващите. Използване на всички възможни вътрешни резерви в съществуващата градска структура за постигане на тази цел - това е от жизнено значение, особено за районите Източен, Южен и Северен.
.
- Уличното озеленяване, освен че има огромна екологична роля, и "споява" отделните елементи на Зелената система. И още - да се приложат мерки за отдръпване на линията на застрояване от улична регулация, навътре в имотите, за да може да се реализира улично озеленяване и на улиците от по-нисък клас.
- Трябва да се използват пълноценно ресурсите на междублоковите пространства.
