“През последните две години сме семейство от XXI век, в различни държави и всеки пътува нанякъде”, казва Саня Армутлиева, шефката на най-голямата музикална компания “Вирджиния Рекърдс”. Съпругът ѝ Тим, който е англичанин, напоследък прекарва по-голяма част от времето си в Берлин. Там прави докторантура по немска философия, а не е студент по немска филология, както написаха някои медии. В Берлин е и и малката им дъщеря Алма. Голямата - Маргарита, е в Лондон и учи социална антропология. Самата Саня пътува непрекъснато, опитвайки се да ходи в Берлин поне веднъж седмично, но заради натоварената си програма невинаги успява.

Наред с полетите до Германия често хваща самолета и по работа. Последно била в Букурещ на обучение и конференция за музикалните издатели, която се организира веднъж годишно. “Тези форуми са много полезни, за да си сверим часовника и да видим къде се намира българският музикален бизнес. На много лошо място сме, в дъното на всички таблици. От една страна, пазарът ни е малък, от друга страна, несъизмеримо по-малки са приходите, свързани с музика и музикални права, в сравнение с всички останали пазари.

В Румъния приходите са мнго по-големи от тези в България, а населението ни е само три пъти по-малко. Имат по-ефективен и подреден свят, свързан с функционирането на интелектуалната собственост в обществото”, разказва Саня Армутлиева. И добавя, че там има по-културно отношение към нематериалните неща. Докато тук интелектуалният труд не се приема като истинска работа. Музиката години наред не е струвала нищо и е трудно да започне да струва.

В България артистът трябва да направи микс от приходи, иначе много трудно ще може да оцелее. “Много е трудно да се излезе на чуждия пазар, но според мен скоро ще се случи и това е една от мечтите ми. Всеки ден правим стъпки в тази посока. Тук има интересни артисти”, казва амбициозната бизнесдама. Твърди, че в днешно време не е достатъчно само един изпълнител да пее и да изглежда добре. Необходимо е да е специалист в още много неща – в социалните медии, да е комуникатор в директната среща с хората, да е интересен човек, да чете непрекъснато. Трябва и да има песен. А кой пише песни в България? Няма как да се създават парчета по цял ден, ако авторът не може да се издържа от това. И много от творците са принудени да се занимават с всякакви други дейности, за да осигурят прехраната вкъщи.

Тежестта на това да си продуцент е, че трябва всекидневно да създаваш възможности за генериране на приходи и мотивации тези хора да продължават да се занимават със създаване и изпълняване на музика, да не се разконцентрират с различни други дейности. “Един хит в Румъния например може да генерира 100 хиляди евро в рамките на година, а тук, ако имаш 10 хита, ще генерираш евентуално 6-7-8 хиляди лева. Как да живее с тях? Ако у нас е правят същите суми, творците ще седят непрекъснато в студиото и ще създават качествена музика. Трябва да има среда, която да храни желанието за творчество и възможността да можеш да твориш”, казва шефката на “Вирджиния Рекърдс”.

Като малка Саня мразела да ходи на ясли и детска градина. Още помни ръцете на една от лелките, които миришели на белина. Вървейки към градината всяка сутрин, за да я разсейва, майка ѝ я учи на стихотворения. Някои от тях толкова са се врязали в главата ѝ, че може да ги рецитира и днес. “Майка ми е от породата тигър, обичлива и в същото време много взискателна. Научи ме винаги да върша нещата както трябва и да полагам максимални усилия те да се случат”, разказва Саня.

Заради многото стихотворения, които знаела, все избирали малката Саня да участва в празниците в детската градина и разчувствала майките със своите изпълнения. Веднъж трябвало да представят фолклорен танц. За да ги подготви, при хлапетата дошла много красива жена - Рахила Петрова. След изпълнението отишла при майката на Саня и казала, че детето има данни и трябва да го заведат на изпит в Двореца на пионерите за ансамбъл “Изворче”. Избрали я и в първи клас Саня станала част от състава, който се превръща в много важна част от живота ѝ. Тогава най-после майка ѝ се съгласила да ѝ пусне дълга коса, защото за танците трябвало да е вързана на опашки. Преди това ситните къдрици били все късо подстригани, тъй като трудно се поддържали.

Саня е във фолклорен ансамбъл до 11-и клас, като през годините става солистка, пътува за концерти по цял свят. Стигнали дори до Улан Батор, Монголия. Оттогава е любовта ѝ към фолклора, а до днес продължава да танцува много добре. В “Изворче” била до 7-и клас, след което ги преместили в друг състав.

Повечето ѝ приятелки отишли в хореографското училище. На нея също много ѝ се искало да е там и се явила тайно от родителите си, които настоявали да е в испанската гимназия. Скъсали я на последния кръг, но днес е доволна, че не са я приели, защото започнала да изучава испански и се влюбила в езика, културата, музиката на тази страна.

В осми клас се сдобила с още една страст - актьорството. Заедно със съученици трябвало да направят някакъв рецитал. Един от тях бил Иван Урумов, синът на Бончо Урумов. Казал ѝ, че баща му има театрално студио и ще е хубаво тя да се яви на прослушване. След първоначалните колебания все пак Саня отишла и станала част от детското театрално студио към “Сълза и смях”, което Бончо Урумов ръководел заедно с Ева Волицер. Някак си успявала да се справи едновременно с танци, театър и в същото време трябвало да е и отличничка в училище.

Бончо Урумов я накарал да повярва в себе си и я убедил да кандидатства във ВИТИЗ. За него Саня казва, че е най-добрият театрален педагог, който е имало изобщо някога в България. “Животът е късметът да имаш определени родители и да срещнеш определени учители.

Образованието е ключът към хубавото бъдеще. Заради учители се влюбих в испанския език, в танците, в литературата, която също стана съществена част от живота ми”, обяснява Саня. Освен във ВИТИЗ тя кандидатства и Испанска филология, приемат я и на двете места, но се оказва, че не може да ги учи паралелно, и се спира на актьорството. Но пък започва да ходи на лекции със своя приятелка, която учи българска филология.