САЩ воюват с чужди ръце. Епизод 1: StratCom или западната пропаганда

 

„Обърнете внимание: днес Китай е десетки пъти по-силен от Русия – физически, икономически и даже технологически. Въпреки това американците се боят по-малко от Китай. Индия е мощна страна, но тя не предизвиква у САЩ особено безпокойство. А от Русия те действително се страхуват и знаете ли защо? Русия притежава едно загадъчно свойство: да сплотява слабите срещу силните. В световен мащаб руснаците са призвани да унизяват силния за неговата наглост“. Александър Панарин

Четвърт век след края на Студената война стана ясно, че тя нито за миг не е спирала, а рискът от гореща война днес е по-висок, отколкото в годините на противопоставяне на двете суперсили в лицето на САЩ и СССР.

Както преди век, така и сега Москва продължава да бъде считана от Вашингтон и съюзниците му за най-големия враг, но не поради агресивността на Русия и намеренията й да унищожи САЩ или техните съюзници, а поради факта, че Русия е единственото препятствие за западната цивилизация, по-конкретно на САЩ, към световно господство.

Поради тази причина, след разпадането на СССР, НАТО не само не прекрати своето съществуване, а напротив – разшири своята география. Целта на САЩ беше и си остава да не допуснат Русия да възвърне изгубените си позиции в Източна и Централна Европа, защото след всяко сриване, като това, което Русия преживя в края на 90-те, фениксът възкръсва. И когато Русия започна да се възстановява, тогава Западът започна да я атакува с всички налични средства.

През последните две години сме свидетели на интензивна информационна и психологическа война, чиято активна фаза започва с още в края на 2013. Повод и обект на атаката тогава са Зимните олимпийски игри в Сочи. С цел дискредитиране на Кремъл, западните медии стоварват върху своята аудитория огромно количество дезинформация. Ефектът е краткосрочен – след успешното завършване на игрите,  звездите на запада в зимните спортове заявяват своето удовлетворение и възхищение от организацията и провеждането на игрите, окачествявайки ги като най-успешните до онзи момент. Зимните олимпийски игри в Сочи се провеждат в периода 7-23 февруари.

Както през 2008, когато Саакашвили започва артилерийски обстрел върху мирни жители, нарушавайки принципа за мир по време на олимпийски игри, същото се случва и през 2014 в Киев, където протестите прерастват в размирици, завършвайки с провеждане на държавен преврат. Сигурността и правата на етническите руснаци и рускоговорящи граждани на Украйна са реално застрашени, за което свидетелстват посланията на протестиращите и политическите фигури, които ги представляват. И ако през 2008, САЩ имат за цел да проверят решителността и готовността на Кремъл да защитава националните си интереси, то през 2014 САЩ очакват това, което Русия направи – да защитава своите граждани зад граница, както и своя национален суверенитет, недопускайки Крим да се превърне в база на САЩ и НАТО.

 

Украйна трябва да бъде отмъщението на САЩ към Русия за нейната решителна намеса в Сирия в посока недопускане президента Асад да сподели съдбата на лидера на Джамахирията Кадафи. САЩ целят да префокусират вниманието както на Русия, така и на световната общественост, от Сирия към Украйна. И докато властта в Киев е взета от радикални фашизоидни сили, то Сирия е на път да се превърне в следващата провалена държава под натиска на ислямските джихадисти, които САЩ използват за постигане на своите геостратегически цели.

Под предлога на „агресивните действия“ на Русия в Украйна, САЩ и Западът налагатат на Москва множество санкции, целящи нейното отслабване и лишаването й от възможност да влияе на процесите в Близкия Изток. По-конкретно – да окаже съществена военна помощ на своя дългогодишен съюзник Сирия.

Основен лост на САЩ и съюзниците им за промяна на общественото мнение са дезинформацията и манипулацията на общественото мнение. За последните 100 години американският истаблишмънт разчита именно информационни и психологически кампании за убеждаване на своите иначе миролюбиви граждани в необходимостта от война срещу една или друга държава в името на „националната сигурност на САЩ“.

В епохата на безпрецедентно развитите комуникации и социални медии, фундаментален компонент в съвременната хибридна война (освен кибер-, proxy-, конфликти с ниска интензивност, етнически и религиозни конфликти, глобален тероризъм, незаконна миграция, разпространение на оръжия за масово унищожаване) се явява така нареченият StratCom (Strategic communication), представляващ компилация от психологически и информационни операции/пропаганда.

Поради изключителната важност на стратегическата комуникация при формиране или преформатиране на общественото мнение, акцентът на настоящия материал ще бъде поставен върху SratCom. За тази цел, първо, ще представя на уважаемия читател част от най-ярките изказвания на високопоставени политически и военни фигури от страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) по адрес на Руската федерация,  направени през последните месеци; второ, ще идентифицирам общото между разгледаните изказвания; трето, в ролята си на „адвокат на дявола“, през призмата на днешното военнополитическо ръководство на Русия, ще подложа на проверка основателността и достоверността на тезите на направените заявления, т.е., базирани ли са тези твърдения на сериозни аргументи и факти или представляват пропагандистка реторика, основаваща се на дезинформация, манипулация, чиято целева аудитория не са толкова руснаците, колкото гражданите на ЕС и НАТО.

И така,

25 февруари 2016: Тогава Върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заявява пред Сената на САЩ: „Русия се стреми да упражнява безспорно влияние върху съседните държави в нейната буферна зона…, така тя употреби военна сила нарушавайки суверенитета и териториалната цялост на Украйна, Грузия и други… Виждам (Русия) като реална заплаха и просто бих посочил факта, че това е нацията, която притежава хиляди ядрени оръжия и те говорят през цялото време за използването на тези ядрени оръжия”.

Според Брийдлав, въоръжените сили на Русия увеличават своята мощ и професионализъм, което предвид сегашната външна политика на Русия, не може да не безпокои Съединените щати, както и че „Русия се стреми да възстанови своята водеща роля на световната сцена, а това ограничава нашите (на САЩ – бел. авт.) възможности“. И още: „Русия избра да бъде противник и представлява дългосрочна екзистенциална заплаха за Съединените щати и за нашите европейски съюзници и партньори“. И накрая, „За да се противопостави на Русия, Европейското командване (на САЩ – бел. авт.), работейки заедно със съюзниците и партньорите, към момента сдържа Русия и се подготвя да воюва и да спечели, ако е необходимо“.

1 март 2016: Председателят на Комитета на Сената на САЩ по въоръжените сили сенатор Джон Маккейн заявява по време на изслушването на генерал Брийдлав: “Не става дума за това, че САЩ и НАТО не са направили нищо, за да отговорят на предизвикателството, идващо от Русия. Става дума за това, че нито едно от действията, които сме предприели досега, не са адекватни на обхвата, мащаба и сериозността на предизвикателствата, които Русия поставя пред националната ни сигурност и международния ред… Накратко, САЩ и НАТО трябва да сме готови да възпрем и ако е необходимо, да победим руската агресия, независимо дали е в ядрения, конвенционалния или хибридния домейн“.

27 март 2016: Брийдлав предлага да бъде върнат на служба реликвата U-2 (разузнавателен самолет), като „допълнителна платформа за събиране на разузнавателна информация“ в противовес на заплахата от Москва.

Кратка ретроспекция: САЩ използват U-2 по време на Студената война, при това много успешно, но статуквото се променя на 1 май 1960, когато съветските сили за ПВО успяват да го поразят. Година по-късно, на 27 октомври 1962, в разгара на Кубинската криза, съветските сили за ПВО свалят U-2 в небето над Куба. Това едва не довежда до ядрена война. В случай на подновяване на полетите на реликвата U-2, при евентуално нарушаване на въздушното пространство на Русия, самолетът ще бъде свален. Отчитайки напрежението между САЩ и Русия, това би могло да има необратими последици.

30 април 2016: Брийдлав заявява: „Руската агресия се вижда ясно в своята незаконна окупация на Крим и нейните последващи операции в Източната Украйна… Aгресията на Русия дестабилизира също съседните държави и региона, и незаконните й действия създават нестабилност близо до границите на НАТО”.

На 4 май 2016, генерал Брийдлав се оттегля от активна военна служба и преминава в щаба на кандидата за президент на САЩ Хилъри Клинтън. При победа на Клинтън се очаква Брийдлав да получи висок пост в нейната администрация.

23 юни 2016: Верният на стила си вече генерал от резерва Брийдлав заявява отново, че Русия е екзистенциална и постоянна заплаха за САЩ и световния ред: „В основата на всяка стратегия в Европа трябва да бъде разбирането, че Русия е непреходна екзистенциална заплаха за Съединените щати, техните съюзници и международния ред. Русия възнамерява отново да бъде световна сила… Освен това, руската интервенция в Сирия демонстрирa намерението на Москва да разшири влиянието си в чужбина“.

Възниква риторичният въпрос беше ли икономически импотентната Русия с небоеспособните си въоръжени сили през 1999 екзистенциална заплаха за САЩ и НАТО, за да провокира разширеннието на Алианса, при положение, че веднага след 9/11, Русия, и лично Путин, демонстрира готовност да сътрудничи със САЩ по въпросите на международния тероризъм.

„Путин не е партньор по сигурността”, твърди сенатор Маккейн, активно участвал в планирането и организирането на цветните революции в бившите съветски републики, Арабската пролет, поддържането на така наречената „умерена опозиция“ в Сирия и деен участник в организирането на Майдана и последващия преврат в Киев. Също – пратеник на САЩ в България за убеждаването на правителството да прекрати работата по „Южен поток“. Впоследствие последва оставка на правителството на Орешарски.

 

„На 11 септември, Путин не се поколеба да се обади на новия си приятел Джордж У. Буш, за да заяви пълната си подкрепа за САЩ и американския народ“, спомня си професорът по политология и бивш посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол.

„Ние бяхме първата страна, която подкрепи американския народ тогава; първите, които реагирахме като приятели и партньори след ужасната трагедия на 11 септември“, споделя по-късно президентът Путин.

Подкрепата на Русия за САЩ във войната срещу тероризма е обявена на 24 септември 2001 г. в план от пет точки: (1) руските служби ще споделят разузнавателна информация с техните американски колеги; (2) разрешено въздушно пространство за полети, предоставящи хуманитарна помощ; (3) сътрудничество с централноазиатските съюзници на Русия за предоставяне на достъп до въздушно им пространство за американските полети; (4) участие в международните усилия по търсене и спасяване; (5) увеличаване на директното подпомагане – хуманитарно и военно – на Северния съюз и правителството на Рабани в Афганистан.

„Проамериканският план на Путин не е просто тактически. Политиката на Путин в изразяване на подкрепа след 11 септември, включително неговото съгласие за американско военно присъствие в Централна Азия, представляват значителна промяна в руската външна политика. Потенциалът за напредък – за принципно нови и подобрени отношения между Русия и Запада – никога не е бил по-голям. Ако не успеем този път, обаче, следващият прозорец на възможност, може да не се отвори десетилетия напред“, смята тогава Майкъл Макфол.

В допълнение, Путин изпраща ясно послание към САЩ, че той не смята Вашингтон за противник, когато „доброволно премахна руските бази от Куба и залива Камран във Виетнам“, както сам твърди последният посланик на САЩ в СССР Джак Матлок.

В знак на благодарност, последва второ разширение на НАТО през 2004. Така НАТО вече граничи с Русия, при това без да има и нотка на провокация, заплаха или предизвикателство от страна на Русия по отношение на Запада, а напротив – само отстъпление и компромиси. И когато Русия реши да защитава своите интереси и зае отбранителна позиция, започват обвиненията по неин адрес.

САЩ наричат „партньорство“ това, което Русия  счита за унижение, изпитано и търпяно след разпада на СССР. Според президента Путин, за САЩ „партньор“ означава „васал“, държава без суверенитет, с разбита икономика и въоръжени сили. За Путин е ясно, че Западът няма нито намерение да бъде съюзник с Русия, нито да я счита за равна по статус. „Струва ми се, нашите партньори не искат съюзници, те искат васали. Те искат да командват, но Русия не работи по този начин“, категоричен е Путин.

Вместо изграждане на алианс или по-силно партньорство след 9/11, по думите на американския изследовател на Русия и руско-американските отношения  професор Стивън Коен, „триумфалистичната реакция на Вашингтон по отношение на края на Съветския съюз доведе до дипломатическия подход ‘победителят получава всичко‘, който беше толкова агресивен“.

В същото време, докато упрекват Русия за намеса във вътрешните работи на съседните й страни, САЩ вече два века следват доктрината „Монро“, чиято цел е не просто да ограничи, а да не допусне намеса на европейските сили на американските континенти, полагайки фундамента на тоталното господство на САЩ в региона. Нещо повече, доктрината „Монро“ е възприета като модел за поведение на политическата класа в САЩ, които смятат, че Вашингтон е призван да доминира над останалите държави в Северна и Южна Америка. Впоследствие се заражда и митът за „изключителността“, т.е., превъзходството на една държава и на една нация над останалите (аналогия с Третия Райх).

На практика, САЩ отхвърлят доктрината „Монро“ в частта й за ненамеса във вътрешните дела на държавите в Европа, но в същото време се ръководят от нея в частта си за недопускане на вмешателство на европейските страни в западното полукълбо и за извършване на интервенции  Южна Америка. През 40-те години на 19 век, водени от принципите на доктрината „Монро“, САЩ присъединяват към себе си повече от половината територия на Мексико  – днешните щати Тексас, Калифорния, Аризона, Невада, Юта, Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг. В наше време Бразилия е последният пример за интервенция от страна на Вашингтон, а опитите във Венецуела продължават и най-вероятно скоро ще можем да станем свидетели и на гражданска война там. През март 2016 президентът Обама подновява за една година така наречената Изпълнителна заповед (Executive order), в която Венецуела е определена като „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ“. Обама обявява така наречения „акт относно национално извънредно положение (national emergency act)“ с цел противопоставяне на „заплахата от Венецуела“.

През 2008 година тогавашният президент на Венецуела Уго Чавес заявява в интервю пред американския журналист Кристофър Хитчънс, историка Дъглас Бринкли и актьора Шон Пен: „Доктрината Монро трябва да бъде разбита. Ние сме заседнали в нея почти 200 години. Джеферсън (третият президент на Съединените американски щати в годините 1801-1809) заяви, че Америка трябва да погълне една след друга републиките на юг. Страната, в която сте родени, е базирана на империалистически подход“.

По думите на бившия заместник-министър на финансите на САЩ по време на президентството на Роналд Рейгън, Пол Крейг Робъртс, „тази изфабрикувана ‘извънредна заплаха’ служи като оправдание на режима на Обама за свалянето на президента Мадуро във Венецуела. Това е традиция за Вашингтон – да сваля законноизбрани латиноамерикански правителства, които се опитват да представляват интересите на хората, а не интересите на американските корпорации и банки… Вашингтон провежда икономическа война срещу Венецуела, за да подкопае обществената подкрепа на президентa Мадуро. Медиите се контролират от елита и обвиняват Мадуро за икономическите проблеми, причинени от Вашингтон”.

В една от последните си статии американският експерт по геополитика Кон Халинан (Conn Hallinan) пише: „Повечето членове на НАТО нямат интерес да воюват срещу Русия, но други звучат така, сякаш това не би било лоша идея”, визирайки изказването на министъра на външните работи на крайнодясното правителството на Полша Витолд Вашчиковски, че Русия е „по-опасна от Ислямска държава“.

15 април 2016: Министърът на външните работи на Полша Витолд Вашчиковски заявява: “Aктивността на Русия е един вид екзистенциална заплаха, тъй като тази дейност може да унищожи страни… Ние също имаме неекзистенциални заплахи като тероризма, като големите миграционни вълни… Ислямска държава… не е екзистенциална заплаха за Европа“.

Вашчиковски поставя знак за равенство между миграционни вълни и тероризъм, при положение, че от 1989 насам милиони поляци се евакуираха от Полша в посока Западна Европа и САЩ. ИД не е екзистенциална заплаха за Полша, но Полша не е Европа, а част от Европа. Едва ли автоктонните френски граждани споделят мнението на полския министър относно това, че  „Ислямска държава… не е екзистенциална заплаха за Европа“. Разбира се, милионите бежанци не са се запътили към Полша; не Полша граничи с Турция, която напоследът е обект на терористични атаки от страна на ИД.

На фона на непрекъснатата заплаха от тероризъм и множеството терористични атаки, отнели живота на стотици мирни европейски граждани, на фона на огромния поток от бежанци, на фона на динамично променящия се етнически и културно-религиозен състав на Европейския съюз, заявлението на Вашчиковски е нагледен пример за прилагане на инфо- и психологическа операция: от една страна, министърът манипулира и дезинформира (информационна операция) и насажда истерия и параноя като вторичен ефект (психологическа операция). Целевата аудитория са стотиците милиони граждани на ЕС и НАТО.

От разпадането на СССР насам не ми е известна държава, още по-малко такава от ЕС или НАТО, която да е нападната от Русия. Русия не отнема невинни човешки животи, нито демонизираният Путин изпраща милиони мигранти в ЕС, налагайки своите ценности, култури, традиции, правила и нормани на поведение на 510 милиона граждани на съюза. Не руски православни храмове се строят масово в ЕС, а стотици джамии. В периода 1991-2000 Русия оцелява. Несериозно е да с твърди, че Русия преследва имперски интереси и цели увеличаване на своята територия на запад, имайки предвид размерите на Русия и твърде малкото население за тези размери (а за да се контролира една окупирана територия е необходим, на първо място, човешки ресурс, освен подкрепа в лицето на мнозинството от местното население – в това се заключава центърът на тежестта). САЩ чрез НАТО стоварват войски и тежко въоръжение на границата с Русия, включвайки абсолютно всички бивши членки на Варшавския договор, както и бивши република от състава на СССР в Северноатлантическия пакт, за чийто противник е обявен Русия, а не световният тероризъм. Като реакция Русия е принудена да се защити, което действие е окачествено като „руската агресия“.

 

За Европа, особено за България, именно ислямският екстремизъм представлява екзистенциална заплаха. Фактите говорят сами за себе си:

– Държавата ни граничи с Турция – факт, който е самодостатъчен;

– 600 хиляди от гражданите на страната ни определят себе си като български турци (няма значение какви са всъщност, а като какви се определят), огромната част от които изповядват ислям;

– Други 500 хиляди български турци живеят в Турция. Това означава поне 1,1 милиона български граждани с турски произход (според Конституцията, Глава втора, чл.25, т. 1, „Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин“);

– Според Европейската комисия циганите в България са между 700 000 – 800 000. Поради ниското ниво на образованост сред мнозинството от тях, циганите са най-уязвимата и податлива на външно въздействие част от населението на България.

Изказването на полския външен министър е „изпитана и доказана тактика на военната индустрия на САЩ да поддържат производствените си линии и да увеличават производствените си мощности. Ислямска държава е страшна, но не са необходими скъпоструващи оръжейни системи, за да се воюва срещу нея. Струващите $1.5 трилиона Ф-35 (сумарно за цялата програма – бел.авт.) са за руснаците, а не за терористите“, твърди Кан Халинан.

По отношение на екзистенциалната заплаха, която представлява Русия, полският министър просто повтаря по-рано заявеното от генерал Филип Брийдлав, който пък от своя страна повтаря тезата на Джордж Фридман, твърдейки, че ислямският екстремизъм „е проблем за Съедините щати, но не е екзистенциална заплаха“.

Специално за министър Вашчиковски, който противопоставя Русия на Европа, съм длъжен да направя и кратка географска справка: територията на Полша е 312 000 км². Населението на Полша е около 38.5 милиона. Територията на всичките 28 страни-членки на Европейския съюз е 4,324,782 км², а на цяла Европа – 10,180,000 км². Само европейската част на Русия е 3 960 000 км² или почти 40% от континента (12.5 пъти по-голяма от Полша). В европейската част на Русия живеят около 112.5 милиона души от общо 146.5 милиона души население (трикратно повече от това на Полша)… И ако Полша е просто част от Европа, то Русия е най-голямата европейска държава, както по територия, така и по население. Ерго, няма знак за равенство между Европа и Европейски съюз, поради факта, че ЕС е част от Европа.

И когато става дума за агресия и амбиции за експанзионизъм и империализъм, добре е да обърнем внимание на следните факти, изложени от Кан Халинан: „Русия разполага с две бази в Близкия изток и няколко в Централна Азия (в бивши съветски републики – бел. авт.). САЩ имат 662 бази по целия свят и специални части (SOF), разположени в между 70 и 90 страни, във всеки един момент. Миналата година (2015) SOF бяха активни в 147 страни. САЩ активно участват в пет войни... Руските военни разходи ще паднат през следващата година, докато САЩ ще надвишат военните разходи на Москва десетократно. Кой изглежда заплашително в това сравнение?“

 

16 юни 2016: Министърът на отбраната на Полша Антони Мицаревич заявява, че Русия „е най-голямата заплаха за световната сигурност днес“, като добавя още, че „нито една страна в новата история… не е подкопавала международния ред до степента, в която го прави Русия, първо, атакувайки Грузия, след това Украйна, като окупира територията на независима държава, открито демонстрирайки, че не приема независимостта, така и суверенитета на тази държава“.

6 юли 2016: „Русия трябва да се възприема като най-голямата заплаха за мира в Европа… Руските войски в Сирия предизвикат повече и повече загриженост и сред нашите съюзници“, твърди Мицаревич.

Кратка ретроспекция: през 2003 Полша участва в нападението на суверенен Ирак. Днес, анализатори и на изток, и на запад са единодушни, че кризата в Близкия Изток е пряка последица от тази война. Тогава, държавите Русия, Китай, Франция и Германия първи проявяват „загриженост“, но САЩ, Великобритания, Австралия и Полша не се съобразяват с тях. Както де факто, така и де юре, Полша носи пряка, непосредствена отговорност за катастрофалните последици от войната в Ирак, включително и бежанската вълна към Европа днес.