Кой може да се похвали, че е написал първата в света буфо-опера “Цар и водопроводчик”, а тя е била излъчена по BBC?! – Това постигна писателят хуморист Любо Пеевски, който вече гони 75, но е по-пъргав и производителен от младите си колеги в бранша. Голяма публика събираше навремето и неговата театрална поредица “Кафе... с автограф” в НДК, която продължи 20 години. Твореше и за “Клуб НЛО” по БНТ. А хумористичните пиеси “Кабаре”, “Госпожице, да му отпуснем края”, “Черни очи за случайни срещи”, играни в Сатирата, са част от пиесите на Любо Пеевски с постоянно препълнени салони. Играни са и в Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Германия, Австрия, САЩ, Естония, Русия и Грузия.
35 години Пеевски е съавтор на едно от най-популярните предавания на БНР - “Бате Асен”. Да не говорим, че вече 43 години пише смехории в редакция “Хумор, сатира и забава” на БНР, както и фантастика, детски творби. Носител е на “Наградата на София”, на “Чудомир” и Голямата награда на Съюза на българските писатели - за цялостно творчество. Иначе е завършил ВМЕИ – София, “Електроинженерство”. По тази причина няма да престане да се възмущава от измислените сметки за ток и парно.
- Г-н Пеевски, чувството за хумор по рождение ли е или всеки може да го развие?
- За да развиеш чувство за хумор, трябва да преодолееш най-напред честолюбието си. А затова се иска висока култура, много четене и пак чувство за хумор. Всеки човек лесно се обижда, но с усилие на волята си може да отминава всяка обида, без да я допуска до ума и сърцето си. Но затова пак трябва чувство за хумор. Може да се засмеете на всяко нещо и обидата няма да ви докосне.
- Значи трябва да носиш и по рождение чувство за хумор?
- По-скоро някой от семейството трябва да ти го предаде - дядо, баба, баща, майка... Ама то не е ли така и с всички други качества или недостатъци?! - Принципно чувството за хумор няма възраст. Не можеш да кажеш:
“Това чувство за хумор е на 5 години, а това е на 100”.
Мисля, че моето чувство за хумор и на днешните ми години се е запазило добро. Лошото е, че паспортът отбелязва годините, а не чувството за хумор.
- Разкажете някаква случка от живота си, която ви е довела до съществен размисъл?
- Преди много години, в Чехия, попаднах в град Хашкова Липница в дома на великия автор на Швейк - Ярослав Хашек. И там, на една от стените, беше закачена написана на ръка бележка: “Има много неща в света, които не бива да се правят, но могат да се правят. Главното е всеки да се опитва да прави това, което не бива да прави, за да успее да го направи”. Не мисля, че успях в живота си да направя нещо по този въпрос и това ме натъжава. Затова, ако някого съм разсмял, да ме поздрави. Ако съм разплакал, да ми изпрати сметката за сълзите. Иначе интересни случки – бол.
Спомням си как карахме Владимир Висоцки с една стара “Застава” към Българското национално радио, за да го запишем. А той ни предложи да замени китарата си за старата “Застава”, с която го возехме. Колко ли щеше да струва сега на търг в Париж? Спомням си как на Олимпиадата в Москва в 10 вечерта придружавах неповторимата Стоянка Мутафова, която търсеше около Червения площад живовляк, защото си беше притиснала пръст. И не само го търсеше, ами и го намери.
Спомням си една тъмна нощ, в 3 часа полунощ, как преминавахме през един от пропускателните пунктове на Берлинската стена с Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Димитър Георгиев-Пушо, Никола Анастасов и композитора Димитър Вълчев. Кольо Анастасов заплаши лейтенанта там, че “ще му скъса ушите от бой, ако дойде в България”, защото офицерът не ни пускаше да минем. Добре, че горкичкият не знаеше български. И видяхте какво се случи после със Стената /смях - б.а./...
Направих един голям удар на конни залагания в Англия
Заложих на един кон, а той взе, че се класира пръв, а срещу неговото име пишеше 37 към едно. И спечелих 37 пъти отгоре на сумата, която бях дал. Нещо, което не се беше случвало 30 години. Тогава една много стара лейди ми направи някакво предложение, но аз не знам английски и тъй и не го разбрах. Направиха снимка с... коня.
А една година в пустините на Египет един бедуин ми подари малка тревичка. “Като я видиш в пустинята, каза той, знай, че под нея има вода”. Пазя я досега и като превърнем с дружни усилия България в пустиня, ще извадя тревичката и ще я подаря на българите - поне вода да имат.
- Какъв хумор предпочитате лично за себе си? На кои автори?
- Древна легенда разказва, че когато Бог се засмял за първи път, създал Земята, а когато се засмял втори път – Водата. Когато се засмял за трети път, създал Небето. Ще е хубаво един ден всички българи да създадем една усмихната България.
Хумор е това, което извира от душите, полита като вятъра из пространството и ни прави щастливи, усмихнати и ведри. Имах един герой в телевизионната програма “Клуб “НЛО”, който плачеше със сълзи и повтаряше:
“Къса ми се... сърцето”, и всички се смееха...
Това сме ние българите, много често се смеем, когато някой плаче.
- Коя гледка ви е удивила така, че да я запомните?
- Бистър пролетен ден. Блести ярко слънце и всичко се топи. Аз съм застанал край малка вадичка, поставил съм в нея малко колело от царевично стебло с перки и водата весело го върти. А аз съм толкова щастлив, че ми се иска да литна.
- Сатириците винаги знаят най-сериозната страна на нещата – иначе как ще я осмеят?! – Та в тази връзка ви питам: Според вас кои са големитне престъпления на т.нар. преход?
- Най-страшното е, че се посегна на това, което ни е крепяло през вековете - чувството ни за вяра, морал, достойнство и чест. Какво зловещо чувство за хумор трябва да имаш, за да закриеш театъра в Силистра тази година, точно в Деня на театъра - 27 март! Или да си купуваш вили и коли за милиони по най-скъпите кътчета на Европа и света за сметка на увеличените цени на лекарствата по 20 и 30 пъти за болни и бедни българи. Като пътуваш из Северозападна България и видиш останалите без покриви, врати и прозорци къщи, запустялата необработена земя, обезлюдените села, направо имаш чувството, че Краят наистина идва. Като отвориш телевизора сутрин, и разбираш, че всичко е преходно, само българският преход - не.
Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА
35 години Пеевски е съавтор на едно от най-популярните предавания на БНР - “Бате Асен”. Да не говорим, че вече 43 години пише смехории в редакция “Хумор, сатира и забава” на БНР, както и фантастика, детски творби. Носител е на “Наградата на София”, на “Чудомир” и Голямата награда на Съюза на българските писатели - за цялостно творчество. Иначе е завършил ВМЕИ – София, “Електроинженерство”. По тази причина няма да престане да се възмущава от измислените сметки за ток и парно.
- Г-н Пеевски, чувството за хумор по рождение ли е или всеки може да го развие?
- За да развиеш чувство за хумор, трябва да преодолееш най-напред честолюбието си. А затова се иска висока култура, много четене и пак чувство за хумор. Всеки човек лесно се обижда, но с усилие на волята си може да отминава всяка обида, без да я допуска до ума и сърцето си. Но затова пак трябва чувство за хумор. Може да се засмеете на всяко нещо и обидата няма да ви докосне.
- Значи трябва да носиш и по рождение чувство за хумор?
- По-скоро някой от семейството трябва да ти го предаде - дядо, баба, баща, майка... Ама то не е ли така и с всички други качества или недостатъци?! - Принципно чувството за хумор няма възраст. Не можеш да кажеш:
“Това чувство за хумор е на 5 години, а това е на 100”.
Мисля, че моето чувство за хумор и на днешните ми години се е запазило добро. Лошото е, че паспортът отбелязва годините, а не чувството за хумор.
- Разкажете някаква случка от живота си, която ви е довела до съществен размисъл?
- Преди много години, в Чехия, попаднах в град Хашкова Липница в дома на великия автор на Швейк - Ярослав Хашек. И там, на една от стените, беше закачена написана на ръка бележка: “Има много неща в света, които не бива да се правят, но могат да се правят. Главното е всеки да се опитва да прави това, което не бива да прави, за да успее да го направи”. Не мисля, че успях в живота си да направя нещо по този въпрос и това ме натъжава. Затова, ако някого съм разсмял, да ме поздрави. Ако съм разплакал, да ми изпрати сметката за сълзите. Иначе интересни случки – бол.
Спомням си как карахме Владимир Висоцки с една стара “Застава” към Българското национално радио, за да го запишем. А той ни предложи да замени китарата си за старата “Застава”, с която го возехме. Колко ли щеше да струва сега на търг в Париж? Спомням си как на Олимпиадата в Москва в 10 вечерта придружавах неповторимата Стоянка Мутафова, която търсеше около Червения площад живовляк, защото си беше притиснала пръст. И не само го търсеше, ами и го намери.
Спомням си една тъмна нощ, в 3 часа полунощ, как преминавахме през един от пропускателните пунктове на Берлинската стена с Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Димитър Георгиев-Пушо, Никола Анастасов и композитора Димитър Вълчев. Кольо Анастасов заплаши лейтенанта там, че “ще му скъса ушите от бой, ако дойде в България”, защото офицерът не ни пускаше да минем. Добре, че горкичкият не знаеше български. И видяхте какво се случи после със Стената /смях - б.а./...
Направих един голям удар на конни залагания в Англия
Заложих на един кон, а той взе, че се класира пръв, а срещу неговото име пишеше 37 към едно. И спечелих 37 пъти отгоре на сумата, която бях дал. Нещо, което не се беше случвало 30 години. Тогава една много стара лейди ми направи някакво предложение, но аз не знам английски и тъй и не го разбрах. Направиха снимка с... коня.
А една година в пустините на Египет един бедуин ми подари малка тревичка. “Като я видиш в пустинята, каза той, знай, че под нея има вода”. Пазя я досега и като превърнем с дружни усилия България в пустиня, ще извадя тревичката и ще я подаря на българите - поне вода да имат.
- Какъв хумор предпочитате лично за себе си? На кои автори?
- Древна легенда разказва, че когато Бог се засмял за първи път, създал Земята, а когато се засмял втори път – Водата. Когато се засмял за трети път, създал Небето. Ще е хубаво един ден всички българи да създадем една усмихната България.
Хумор е това, което извира от душите, полита като вятъра из пространството и ни прави щастливи, усмихнати и ведри. Имах един герой в телевизионната програма “Клуб “НЛО”, който плачеше със сълзи и повтаряше:
“Къса ми се... сърцето”, и всички се смееха...
Това сме ние българите, много често се смеем, когато някой плаче.
- Коя гледка ви е удивила така, че да я запомните?
- Бистър пролетен ден. Блести ярко слънце и всичко се топи. Аз съм застанал край малка вадичка, поставил съм в нея малко колело от царевично стебло с перки и водата весело го върти. А аз съм толкова щастлив, че ми се иска да литна.
- Сатириците винаги знаят най-сериозната страна на нещата – иначе как ще я осмеят?! – Та в тази връзка ви питам: Според вас кои са големитне престъпления на т.нар. преход?
- Най-страшното е, че се посегна на това, което ни е крепяло през вековете - чувството ни за вяра, морал, достойнство и чест. Какво зловещо чувство за хумор трябва да имаш, за да закриеш театъра в Силистра тази година, точно в Деня на театъра - 27 март! Или да си купуваш вили и коли за милиони по най-скъпите кътчета на Европа и света за сметка на увеличените цени на лекарствата по 20 и 30 пъти за болни и бедни българи. Като пътуваш из Северозападна България и видиш останалите без покриви, врати и прозорци къщи, запустялата необработена земя, обезлюдените села, направо имаш чувството, че Краят наистина идва. Като отвориш телевизора сутрин, и разбираш, че всичко е преходно, само българският преход - не.
Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА
