УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

22-ри септември 1908 година е денят, в който Третата българска държава извоюва своята пълна свобода, късайки и последните васални връзки с Османската империя. Макар и да не носи емоционалния заряд на Съединението, българският народ проявява непоколебимост и е решен да защитава своята родина.

Един акт, който има своя дълбок държавнически смисъл, но не в  короноването на Фердинанд за цар, а във възраждането на България като самостоятелен участник в международните взаимоотношения. Признанието на Високата порта, а след това и на Великите сили, не само връща България на картата на Европа след петвековно османско владичество, но разчупва оковите на Берлинския договор и зачита пълноправната претенция на Княжество България да върви по пътя на своето обединение.

Дръзко, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, с акта на независимостта е защитено достойнството ни. 22-ри септември 1908г. е извор на национално самочувствие, но и нагледен  урок за политическо мъжество, проявено от държавници, които с воля, мъдрост и последователност защитават и налагат българската кауза.

108 години по-късно светът е друг, но националната ни гордост ни задължава да бъдем достойни потомци, творейки историята си сами, редом до независимите европейски държави.

Честит празник!

САВИНА  ПЕТКОВА

Председател на Общински съвет – Пловдив