С това писмо се извинявам и на двама ни, за това колко време ми отне да продължа напред и да те забравя.

Това писмо е насочено основно към мен, защото съм отговорна за болката в сърцето си, която изпитвах всеки ден. Чувствах, че сърцето ми се къса всеки път, щом чуех името ти, когато пускаха нашата песен по радиото или когато те виждах в хора, с които се опитвах да те заменя. Разбивах сърцето си. Собственото си сърце. Правех го всеки път, когато си тръгвах с гордо вдигната глава, но все поглеждах зад мен, за да видя дали този път няма да ме последваш.

Пиша за това, че сама разбих сърцето си. Но за теб го направих два пъти.

Защото имах надежда за теб и  когато реших, че заслужавам нещо повече от просто увлечение.

Разбиването на сърцето ти би трябвало да ти помогне. То трябва да е от полза за твоето умствено, физическо и емоционално здраве. Взаимоотношенията трябва да са забавни и вълнуващи. Те трябва да са естествени и да те карат да се почувстваш добре. Човекът, с когото имаш връзка, не бива да иска да те държи в тайна или ти него. Той не трябва да се плаши от думата „връзка”. Не е добре да си „играе” на двойка и да те увлича емоционално, но да използва страха от обвързване като оправдание да бъде неверен. Той не трябва да те кара да се чувстваш незначителна или да те кара да поставяш под въпрос самооценката си.

След като разбих сърцето си за втори път, започнах да се влюбвам в себе си. Вече не чувствах нуждата да търся някой, който да ме спаси. Осъзнах, че бях способна да затворя очи за много неморални неща, които правеше и то за да не бъда сама. Когато мислех, че се нуждая от теб, всъщност имах нужда от любов. И когато започнах да я давам сама на себе си, престанах да извинявам неприемливото ти поведение.

Престанах да оставям хората да ме накарат да се чувствам виновна за начина, по който се чувствам. Започнах да бъда по-откровена, когато казвах какво търся в човека до себе си, а не да премълчавам това, което наистина исках да кажа. Започнах да мисля по следния начин: „Това са нещата, с които се чувствам добре и с които – не. Ако можеш да ми дадеш това, за което душата ми копнее, чудесно. Ако не, тръгвай, стоиш на пътя на някой, който може”.

Съветът ми към всеки, който се бори с „почти” връзка, е да поиска това, за което наистина копнее.

Да, така ще разбиеш сърцето си за втори път. Защото го правиш доброволно, всеки път, когато чуеш извинението му защо няма да дойде на коледното парти на фирмата, в която работиш или защо не е отговорил на съобщенията ти. Искай това, за което копнееш. Ако той не може да ти го даде, значи никога няма да го направи. Той няма да задоволи цялото ти същество. По-добре разбий сама сърцето си. Изтрий номера му и продължи напред, без да се обръщаш. Колкото и да боли да го осъзнаеш, ти явно не си „единствената” за него. Ако беше, щеше да направи всичко, което е по силите му, за да се измъкне от работа и да дойде при теб, а не да направи всичко възможно, за да е далеч от теб.

Когато започнах да слушам собствените си съвети и започнах да се обичам, срещнах човек, който отговаря на всяко мое изискване и на всяка молба, която отправях към Бог. И сега осъзнавам, че това се случи заради мен. Престанах да гледам през рамо за теб. Престанах да гледам през рамото си за когото и да било. Бях готова да обичам някой чисто и искрено, а не от самота или от ревност.

С това писмо се извинявам и на двама ни, за това колко време ми отне да продължа напред и да те забравя.

Наистина се надявам един ден да се влюбиш в себе си и да се влюбиш в жена, която да те обича повече от теб самия. Може да не го заслужаваш сега, но някой ден ще ти се случи. Благодаря ти, че ми помогна да разбера какво заслужавам. Не бих била щастлива във връзката, която имам сега, ако не беше ти.