Реакции заляха Турция на 26 април след изявление на председателя на парламента Исмаил Кахраман от 25 април, че според него секуларизмът не трябва да бъде включен в новата конституция, която управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) продължава да изготвя.

“Като мюсюлманска държава, защо трябва да сме поставени в ситуация, при която се отдръпваме от религията? Ние сме мюсюлманска страна.

Следователно трябва да имаме религиозна конституция”, заяви Кахраман по време на реч в Истанбул на конференция под наслов “Нова Турция и нова конституция”. Като ветеран в ислямистката политика Кахраман беше включен в списъка с кандидати на ПСР за изборите през 2015 г. и беше предложен на ПСР от президента Тайип Ердоган като кандидат за председател на парламента.

Първата реакция на думите на Кахраман дойде от Кемал Кълъчдароглу, лидера на основната опозиционна сила, социалдемократическата Народнорепубликанска партия (НРП), от профила му в Туитър. “Войници са убивани всеки ден. Ракети се сипят през границата (от Сирия). А единствената ви грижа е секуларизмът. Спрете да злоупотребявате с религията за мръсните ви сметки”, написа той.

“Секуларизмът е принцип за социален мир. Хаосът в Близкия изток е продуктът на начини на мислене като вашия, който превръща религията в инструмент на политиката. Секуларизмът съществува, така че всеки да може да практикува своята религия свободно”, добави още Кълъчдароглу, като призова Кахраман да се оттегли от поста. В преговорите за нова конституция НРП настоява, че първите четири членове на конституцията, които обявяват Турция за светска, демократична, правова държава, не трябва да бъдат променяни.

Лидерът на националистическата Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели също осъди изказването на Кахраман като “грешка” и настоя той да го оттегли. Съпредседателката на съсредоточената върху кюрдския проблем Демократична партия на народите (ДПН) Фиген Юксекдаг заяви, че изявлението разкрива “истинското лице” на ПСР. Реакции срещу изказването на Кахраман за премахване на секуларизма от конституцията имаше обаче и от самата ПСР.

Премиерът Ахмет Давутоглу не засегна въпроса при обръщението си към парламентарната група на партията вчера. Мустафа Топташ, председател на парламентарната конституционна комисия и член на комитета на ПСР за изготвяне на проект за нов основен закон, каза, че мнението на Кахраман не е обвързващо за партията и че те не възнамеряват да премахват секуларизма от конституцията.

“Нямаме проблем със секуларизма. Има проблеми само с прилагането му”, посочи Топташ. Говорителят на ПСР Наджи Бостанджъ също каза, че правителството няма подобна точка в своя политически дневен ред. Изявлението на Кахраман не получи подкрепа досега от никого в парламента. Но беше достатъчно, за да запали дебат както в ислямистките, така и в светските кръгове.

Мустафа Кемал Ататюрк беше този, под чието ръководство бе премахнат халифатът през 1924 г., след като режимът бе променен от монархия в република през 1923 г. след Войната за независимост, последвала Първата световна война. Ататюрк мислеше, че ще е невъзможно да изгради съвременна държава без да бъде разделено правителството от религията, особено в едно мюсюлманско общество.

В определен смисъл Топташ е прав. Имаше радикално прилагане на светския принцип в Турция - особено налаган от насърчаваната от военните върхушка - който едновременно отчужди и предизвика враждебността на набожните хора.

От друга страна, именно благодарение на секуларизма Турция успя въпреки всички проблеми да създаде модерно общество по отношение на равенството между половете, многопартийната демокрация и индустриалната икономика. Именно тази светска демокрация позволи на ПСР с нейните ислямско-консервативни корени да дойде на власт на избори.

В мюсюлманските общества, различни от турското, има или светска диктатура - като тези в Ирак, Египет, Тунис, Либия (и все още в разпадащата се Сирия) - или теокрация - като в Кралство Саудитска Арабия или Ислямска република Иран. Сега, след Арабската пролет, Тунис се опитва да намери начин да оцелее като демокрация в мюсюлманско общество, опитвайки се да разграничи държавата от религията.

Допреди няколко години турският пример бе сочен като история на успеха, докато ветровете на Арабската пролет не развалиха тази интерпретация.

Желанието на президента Ердоган за промяна към президентска система, което би могло да съсредоточи извънредна власт в ръцете на един човек, както и изразеното от председателя на парламента Кахраман мнение не трябва да хвърлят сянка върху това.

Секуларизмът е ключът за демокрация и върховенство на закона в едно мюсюлманско общество, а също и най-добрият лек срещу радикализация.

***

Източник: e-vestnik.bg