Шофьор от градския транспорт обърна рейса на дискотека, изживяхме голям стрес от гарата до Окръжна болница, сигнализира в рубриката ТИ, РЕПОРТЕР читателка на Марица.бг в гневно писмо до редакцията. В него тя се възмущава от поведението на водача на автобус номер 113.
Ето какво ни сподели тя:
„Бързах за Окръжна болница, тъй като моята майка беше оперирана там и трябвашеда отида да я посрещна. Реших да се кача на някакъв автобус от колелото на гарата. На спирката чакаше малък рейс номер 113. Попитах шофьора, който седеше вътре, дали ще тръгва, или е в почивка. Исках да знам, защото там спират и други автобуси, които ми вършат работа, и понеже бързах, гонех рейс, който тръгва веднага. Шофьорът троснато ми отговори, че след като е на работа, ще тръгва.
Платих си билета при шофьора, седнах и зачаках да тръгнем. Вратите се затвориха, а вътре седяха още 4-5 пътника. Шофьорът наду радиото и започна да си припява и да барабани по таблото. Беше невъобразимо шумно и изнервящо. Помолихме водача да намали музиката, а той се изрепчи, че сега бил в почивка и щял да си прави каквото иска.
В този момент пристигна рейс номер 18, който също пътува към Окръжна болница, но никой не успя да го хване, защото вратите на нашия автобус бяха затворени, а шофьорът се изживяваше като полудял диджей.
След около 5 минути изтезаване с дивашки ритми, нашият автобус най-после потегли. В него липсваше кондуктор. Никъде на стените или на стъклата обаче не пишеше, че рейсът е с безкондукторно таксуване. Така всеки пътник, който се качваше, биваше посрещнат с троснати викове – "Ей, я си покажи картата!", "Ало, защо не се таксуваш?", "Специална покана ли чакаш да си купиш билет?" и т.н. По този начин пътуването се забави много, защото шофьорът трябваше да връща ресто, да къса билети и т.н. Като се прибавят и задръстванията по маршрута, от гарата до Окръжна болница пътувахме повече от 40 минути.
На всичкото отгрое по средата на пътуването при шофьора се качи негов познат и започнаха дълъг и емоционален разговор, по време на който на два пъти щяхме да катастрофираме, а няколко от пътниците едва не паднаха от рязкото забиване на спирачки. На няколко пъти също така рейсът подминаваше спирки, а хората викаха из целия рейс, че искат да слязат. Това принуждаваше шофьорът да спира извън спирките и да създава допълнителен хаос по булеварди и улици.
Тъй като не съм от Пловдив, не знаех точно на коя спирка трябва да сляза за Окръжна болница, затова попитах шофьора, но той не ми обърна никакво внимание. Добре, че пътниците ми помогнаха, за да не пропусна спирката.
Не знам в този градски транспорт с конкурс ли ги назначават такива чешити, но все по-често попадам на подобни абсурди по рейсовете в Пловдив.”
