Абсурдът рядко може да е симпатичен. Дефилето на кметовете и заместник кметовете от Сопот, Карлово, Калофер и Копривщица, облечени в български носии, дефилиращи на жълтите павета в София под музикалния съпровод на гайди, е симпатичен абсурд.

 

Най-напред да кажа защо е симпатичен.

 

Мотивът на тези овластени от съгражданите им днешни български европейци с бутафорни потури, дошли на прошение пред Гражданина за европейски развитие на България Бойко Борисов, е истинската им, атавистична тревога, да не би да се загубим фатално в европейския лабиринт. Всеки един от тях се усеща май като Тезей, който иска да ни спаси от Минотавъра на националната безличност. Това е симпатичен порив при цялата бутафория на мизансцена от спектакъл на ансамбъла на „Филип Кутев” от времето на НРБ.

 

Дошли бяха да помолят султана в учебниците по история да остане терминът “турско робство”. Внесоха и подписка с около 3000 подписа срещу отпадането на популярната фраза. Султанът от София отговори на очакванията им и им съобщи, че е очарован от тях. http://www.segabg.com/article.php?sid=2016020500019985017

 

Приблизително същата бройка на българите ( около 3000) се споменава от Симеон Радев, като просители пред Високата порта в Цариград, тогавашната столица на тогавашните български поданици на онази империя. Живеещите в онази имперска столица българи са го помолили да позволи българската църква да получи независимост. Султанът не ги разочарова. Така за първи път се стига до националното обединение на българите според това къде се проповядва на български език в църквите – в по-голямата част от Балканите.

 

Русия за първи път губи по този начин битката срещу българите, които се опитва да задържи под гръцкото русофилско господство. Това е война между двете империи, която българите печелят с благоволението на султана, преценил за изгодно да постъпи така в онзи момент.

 

Втори път Русия я губи чрез Съединението на българите през септември 1885 г. , срещу което империята се оказва безсилна и в своя гняв и злоба започва дългогодишна кампания по смазване на българското свободолюбие.

 

За трети път Русия търпи поражение в буквалния смисъл от българската войска на добруджанския и македонския фронт през 1916-1917 г. http://m.faktor.bg/mnenia.html/mnenia/lacheni-carvuli/45944-do-koga-ruskata-imperiya-ste-kalve-s-lakomiya-karvyastata-balgarska-rana-makedoniya.html

 

Четвъртото поражение на Русия е скрепено с българския подпис при подписването на договора от Брест –Литовск през 1918 г. http://www.extremecentrepoint.com/archives/14947

 

Перверзията е във факта, че главният руски инструмент във войната срещу българската църковна независимост от втората половина на 19 век граф Игнатиев употребява като стратегическо отмъщение срещу българите не друго, а българската победа в борбите за независима екзархия (постигната с благоволението на султана с 15 годишна давност преди март 1878 г. ). Той използва с обратна сила личния си провал във войната срещу българския интерес за постигане на църковна независимост, за да очертае на този принцип границите на …Санстефанска България. Прави го с пълното съзнание, че тя не може да се случи реално поради супер тайното по онова време Райхщадско споразумение на Русия с австроунгарците от 8 юли 1876 г., в което двете мракобесни империи се договарят да не допуснат голяма държава на българите.

 

Интригантът Игнатиев залага най – страшната мина пред България в преследването на една химера, създадена от руската политика. Нарича се „България на три морета”. http://m.faktor.bg/mnenia.html/mnenia/lacheni-carvuli/45944-do-koga-ruskata-imperiya-ste-kalve-s-lakomiya-karvyastata-balgarska-rana-makedoniya.html

 

За всичко това кметовете и заместник кметовете, дошли на прошение пред султана в София, може и да не знаят в такива подробности. Поради което невежеството им е симпатично ( не по-различно от обичайното за средния български патриот, формиран като такъв на принципа на русофилското тълкуване на уж българската история от десетилетия насам). Прошението им е движено от мотива да не допуснат да се загуби споменът за робството, котва за потънали гемии в бурните води на въпросните „три морета”.

 

А сега да обясня защото просителите, при цялата им фолклорна симпатичност, са абсурдни в поведението си. По две причини.

 

Първо: ако има някогашни българи, които под османско владичество да НЕ са били роби, това са най-вече тогавашните жители на Копривщица, Карлово, Сопот и Калофер. Идете и вижте „робските” им къщи , с които днес се гордеем ( и пред чужденците).

 

Японска класация наскоро постави Копривщица сред най-красивите европейски селища ( създадено от български роби?) http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5268539

 

Второ: дали днешните юнаци с байраци и прочее атрибути на националната гордост, които демонстрират своята бунтовност, гордост и непримиримост, носят гените на роби?

 

Питам (ги) най-добронамерено. Дано се позамислят малко над този абсурд.

 

Има и друго. Има и други българи. Доста по-информирани са и имат същото право да бъдат смятани за български патриоти, но от позицията на експертността. По-малко ли тежат те, когато с имената си застават зад тезата, че не сме потомци на роби?

 

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/02/05/2699623_oshte_150_istorici_se_podpisaha_pod_termina_osmansko/?ref=yellow_fp

Туземните служители на култа към една от двете империи, които са се борили да няма България, трябва да знаят, че Русия се превръща в по-голяма заплаха за нашето съществуване като нация и държавна именно поради тяхната колаборация с нейните имперски домогвания, срещу които са ни предупредили великите ни предци. Опитите им да обявяват за „турчин” всеки българин, който им съобщава тази истина, са признак на отчаяние пред истината, срещу която няма какво да възразят и по тази причина сипят лични обиди като признание за невъзможността да спорят с аргументи.

 

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.

Зaхари Стоянов

Share on Facebook