Книгата с разкази  "Ами това е" ще бъде представена от автора Христо Стоянов днес от 17 часа в бибилиотека "Иван Вазов". Ето какво казва писателят за книгата си:

Този сборник от разкази е всъщност книга от спомени. Спокойно мога да го нарека „носталгии по Габрово”. Вътре ще намерите чешитите на Габрово, на моя квартал Дядо Дянко. И, понеже стана дума за Дядо Дянко, само да ви кажа, че той не може да бъде в кавички. Защото Дядо Дянко е не само квартал. Дядо Дянко е всичко…Някои от героите в него са още живи, други – не са. Някои от тях са се слели в спомените ми за тях – от двама човека са станали един. Това е красотата на спомена – времето не заличава, а обединява. Остават характерни черти, жестове, думи… Но остават. Заради това в някои от разказите използвам и двата прякора, съзнавайки, че един човек се превръща изпод перото ми в „братска могила”… Вероятно в книгата ще се усети с каква любов и нежност говоря за тези хора… Надявам се, че всеки читател ще разбере, че никога не съм обичал друг град така, както родното ми Габрово. Дори новият език в разказите… Четейки ще усетите, че използвам не диалектен говор, а диалектни структури на говора. На пръв поглед не се забелязва дори диалекта в разказите, защото няма – или рядко използвам диалектни думи. Но използвам диалектната структура на езика, на габровския говор.  И вместо, като Пикасо, да търся детския изказ в далечна Африка, аз реших да го направя в собственото си детство, в Дядо Дянко… Не е нужно човек да обиколя света, за да се върне в детството - в неговата искреност и първичност. Достатъчно е да носи това детство през цялото време със себе си. И, повярвайте ми, детството се оказва, че не тежи. И не само, че не тежи, но крилата са му по мощни от прибраните крила на зрелостта. Защото съвършени са не изкуствените крила, с които сме се опитвали по-късно да полетим, слепени с восък, който се топи дори от дъха на първата любов, преди да доближиш слънцето. Съвършени са крилата на детството. Защото техните пера са лепени с целувките на майката, с възторга на близките. Всички следващи крила са правени, за да достигнеш до любовта и заради това се разтапя восъкът от близостта с нея, докато детските са правени от любов… Ами това е…