Зад скандални „стандарти за независимост“ се опита да се скрие противоречивия шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, както и още 7 негови колеги от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Твърдейки, че се борят против „натиска“ върху Темида, осмината всъщност настояха за затвор или други репресивни мерки срещу журналисти, позволили си да критикуват работата им. Под ударите на новите правила обаче освен медиите попадат както представители на политическите сили у нас, така дори и недоволни граждани, които търсят справедливост.
Скандалният документ е бил гласуван като последна точка от дневния ред на Съдийската колегия, след заседание, продължило 8 часа. В стандартите за независимост на съдебната власт се предлага на законодателната власт да промени Наказателния кодекс, с което да се инкриминира намесата в работата на Темида или отделни магистрати, т.е. това да стане престъпление.
Благовидният предлог е, че медии, политици и граждани изразяват мнение за работата на съдии, прокурори и следователи и това според част от членовете на ВСС са злонамерени атаки, заплахи и натиск.
Стандартите са изготвени от 5-членна работна група – представляващият ВСС Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова – говорител на съдийската колегия, Вероника Имова, Атанаска Дишева и Красимир Шекерджиев. Пашкунова представи пред колегите си стандартите и основните положения в тях, като съобщи, че работната група е обобщила становища и доклади на Съвета на Европа, Венецианската комисия, ООН и др.
„Идентифицирахме рисковете за независимостта на съдебната власт. Формите на неправомерна намеса са: публикации, изказване на политици, на граждани, лични нападки и клеветнически твърдения, кампания срещу магистрати. Съдебната власт зачита свободата на словото и на медиите, но очертаното право няма абсолютен характер, с него не трябва да се злоупотребява. Медиите са свободни да решават какви новини да представят за правосъдната система, необходимо е обаче доверието в съдиите да бъде защитавано от злостни атаки, да се зачита правото на личен живот и добро име на магистратите. Посочихме и форми на конкретни вмешателства – законопроекти, актове, доклади засягащи функционирането на съдилища, коментари и оценки на съдебни актове, внушения на политици при отсъстващи конкретни факти и обстоятелства“, представи скандалните стандарти Пашкунова.
Според думите й с медийни публикации се упражнявало въздействие върху магистрати по време на неприключили дела, нарушавала се презумпцията за невинност, отправяли се обиди и клевети, правели се манипулации.
Освен медиите, независимостта на съдебната власт била нарушавана още от НПО и участници в съдебни производства. На посягането на свободата на словото вносителите на стандартите са подготвили защитна теза.
„Не става дума за критика, а за обидни думи и клеветнически твърдения“, допълни Пашкунова. Тя дори изброи препоръки към медиите: да зачитат презумпцията за невинност, правото на справедлив процес и да уважават честта, достойнството и правото на личен живот на магистратите.
„Не сме специалисти в областта на журналистиката. Да отложим точката и чрез сайта на ВСС да поискаме обществено обсъждане. А този документ със стандартите касае и прокурорите“, каза Севдалин Мавров, ясно отчитайки, че съдийската колегия взема решения за всички магистрати без да пита прокурорската колегия за становище.
„Подкрепям стандартите за независимоста на съдебната власт, имам резерва само към точката за инкриминирането на намесата в работата на съдебната власт или отделни магистрати. Трябва да видим дали тази точка да остане. Медиите са особено чувствителни към препоръките ни за промени в закона“, заяви Боян Магдалинчев, който е един от вносителите.
„Съдебната власт в България дължи много на обществото, независимостта и авторитета не са даденост, те трябва да се извоюват. Ние не слагаме недосегаемост на съдиите, а защитна преграда“, включи се Вероника Имова, също вносител, съобщава "Монитор".
Даниела Марчева пък допълни, че законодателят щял да определи формата на намеса в независимостта на съдебната власт и затова не било притеснително, че от ВСС предлагат това да стане престъпление. Предложението на Мавров точката да се отложи и да се поиска обществено обсъждане, както и мнението на прокурорите, беше отхвърлено с 6 гласа „за“ и 8 „против“.
Боян Новански предложи инкриминирането да отпадне, тъй като и в момента в НК има състави за престъпление срещу личността и за посегателството срещу достойнството, но председателстващият съдийската колегия Лозан Панов изобщо не го подложи на гласуване. Пашкунова за пореден път се обади и каза, че идеята била превантивно да се въздейства срещу негативни кампании, заради които рейтингът на съдебната власт бил толкова нисък. 8 от членовете на съдийската колегия гласуваха за стандартите, а 6 ги одобриха, но без точката за инкриминирането.
Това са поддръжниците мнението за работата на съдии, прокурори и следователи, атаките, натиска и кампаниите срещу тях да станат престъпление - Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова, Севдалин Мавров, Боряна Димитрова, Лозан Панов, Даниела Марчева, Вероника Имова и Олга Керелска.
Това са противниците на тази идея, като защитават стандартите за независимостта на съдебната власт - Боян Новански, Георги Чолаков, Красимир Шекерджиев /вносител/, Драгомир Кояджиков, Боян Магдалинчев /вносител/ и Стефан Гроздев.
