Бронзовият бюст на Петър Берковски може да бъде свален от постамента до Туристическия-информационен център в Хасково. До този вариант ще се стигне, ако се окаже, че паметникът не може да бъде възстановен на място, каза реставраторът от хасковския музей Владимир Димитров. За окаяното състояние на бронзовия бюст алармира още преди седмица "Хасковска Марица", след което общината се задейства да ремонтира паметника.
За тази цел бе потърсено експертното мнение на музейния специалист. Според него трябва да се направи повторен оглед, когато времето е по-благоприятно, за да няма влага.

Няколко са вариантите за спасяването на бронзовата глава на възрожденеца Петър Берковски. Те обаче ще станат ясни след като бъдат готови анализите за сплавта. Има обаче и по-страшен сценарий - паметникът да е безвъзвратно унищожен. "Ако е нарушен йонният слой, реставрацията може да се окаже невъзможна. Тази ръжда, която е избила, също трябва да бъде изследвана, да се види дали може да бъде отстранена без да се нарушава обликът на бронзовия бюст", коментира за вестника Владимир Димитров. За него окисляването не е проблем, то може да бъде отстранено.


Паметникът е в лошо състояние повече от година. Дори през лятото група момчета и момичета, водени от кандидата за кмет Иван Господинов, решиха да го почистят. Акцията им се провали и най-вероятно използваните от тях препарати станаха причина за появата на ръждата. Сега стана известно, че те не искали разрешение от никого за почистването на паметника.


"Бюст-паметникът на Петър Берковски е открит на 24 юни 1971 г. Автор на паметника е Яни Ставрев. Постаментът е изработен от камък, а бюстът е изработен от бронз" , съобщи Виолета Костова, главен уредник в музея.
Петър Берковски е роден през 1852 г. в Лом. През 1872 г. е назначен за главен учител в Хасково и свързва съдбата си с нашия град. Председател на Хасковския революционен комитет, основан при идването на Васил Левски през есента на 1872 г. През 1881 г. е избран за кмет на Хасково, длъжност, която изпълнява до 30 октомври 1882 г. По това време той е и председател на Училищното настоятелство. Попаднал във водовъртежа на отстрастени политически борби, подава оставка, но отново е избран от хасковци. С отворено писмо към съгражданите си той благодари и отказва новия избор. Умира в родния си град на 15/27 март 1892 г.