Когато влизаш в дома на 73-годишния Милан Стефанов от карловското село Кърнаре, имаш чувството, че попадаш във филм на ужасите. Вонята от мръсотията е неописуема - разхвърляна храна и дрехи се валят навсякъде, плъхове се разхождат като у дома си. В такава агония живее несретникът бай Милан. Той е сляп на 91%. Вече не вижда нищо, не може да се грижи за себе си.
Най-верният приятел на нещастника е кучето Шаро. Четириногото е неотлъчно до стопанина си. Само то обича този човек, само то му е вярно да смърт и не се отделя от него. Драмата в дома на бай Милан тече от година и половина. Преди време му открили пердета на двете очи. Карловски доктор щял да направи безвъзмездно операции и да му сложи лещи, но след изследванията се оказало, че пердетата са в много напреднала фаза и операциите са безсмислени. Така бай Милан
напълно загубил зрението си
а от няколко месеца вече не различава дори силуети. Той е изключително опасен за себе си и за околните, защото може да предизвика пожар в дома си. Зимно време, докато пали печката, понеже не вижда, горящи въглени падат и се търкулват на пода. Веднъж така го заварила съседка, която се ужасила от гледката. Оттогава цяла зима кметът на Кърнаре - Боньо Бонев плаща определена сума пари на човек от селото, който всяка сутрин ходи да пали печката на слепеца. Пред „ШОУ” кметът разказа, че тази зима отново ще плаща, за да не се запали и изгори жив бай Милан. Бонев сподели, че е звънял във всички социални заведения, където е възможно да се настани старецът, но всички му отговаряли, че нямат места. Последно се свързал с дом за стари хора в Пирдоп. В медицинската епикриза на нещастника обаче лекарите били написали диагноза „маниакална шизофрения” и заради това от социалното заведение категорично отказали да приемат бай Милан за пациент. Кметът обяснява, че човекът не проявява грам признаци на агресия - никога не е имал избухвания, нито е създавал проблеми - бил кротък и тих, но болестта го карала много да говори. Плямпал постоянно, но не говорел глупости, а все свързани неща. Дори
бил интересен и забавен събеседник
Бай Милан живее в пълна мизерия. Той получава 200 лева пенсия, но в дома му няма течаща вода. Една далечна роднина, която живее в Кърнаре, ходи да му носи храна всеки ден, съседка му купува хапчета от аптеката. И двете жени се карат с него, защото бай Милан не давал да му изперат дрехите. Една от жените изпаднала в шок един ден, като видяла из стаята да се разхождат плъхове. Самият Милан преди дни също се ужасил. Кучето му надушило мъртъв плъх и го занесло на стопанина си. С опипване бай Милан познал, че е плъх - бил огромен, вече изстинал мъртъв плъх. Изхвърлил го на двора. Човекът няма близки роднини, освен
един брат, който живее в София
Той обаче не искал да се грижи за несретника. Никой не знае поради каква причина баткото зарязал по-малкия си брат? - В селото не знаят да са скарани. Иначе къщата на бай Милан е нова, здрава. Преди години я вдигнал въпросният брат. „Сега никой не иска да го погледне, ама ако умре, ще дотичат поне десет наследника”, ядосват се местните и жалят за своя съселянин. Самият бай Милен много-много не одобрява идеята да иде в дом, но под натиска на съседките е готов да опита. „Там ще се грижат добре за теб, ще ти готвят, ще ти чистят, уговарят го те. Ние вече сме стари, с болки в краката, не можем още дълго да помагаме!”, му казват жените през сълзи – жал им е за стареца. А бай Милан не спира да говори. Разказва за миналото си и жали по младостта си. Двамата с брат му били международни шофьори,
имали коли, пари и красиви жени
Бай Милан не може да се справи с бъркотията наоколо, защото върви през нея слепешком
Така животът ги грабнал, та ни единият, ни другият успял да създаде семейство. „Поне едно дете да имаше, да го гледа на старини, а сега да разчита на милостта на хората!...”, не спират да нареждат самоотвержените комшийки. Те са притеснени от това, че в дома на мъжа е страшна мръсотия. Страх ги е плъхове да не го нападнат, докато спи. Разказват, че го намирали да се храни с мухлясал хляб, защото като бил сляп, и не виждал, че хлябът е негоден за ядене. Мизерията е повсеместна – няма и едно чисто ъгълче. Стените са черни, опушени от печката, а бай Милан упорито продължава да отказва да даде дрехите си за пране. Местните се страхуват и за себе си - да не пламнат зарази и да стане още по-страшно.
Преди години бай Милан
получил инсулт
Оттогава станал немощен и бил все болен. Ослепяването го сринало духом. Мъжът се моли на Господ да стане чудо и поне мъничко да вижда – „барем с едното си око”. „На 30% да мога да прогледна!?!... Ама как, като докторите казаха, че няма шанс и няма смисъл от операция. И аз искам да живея като нормалните хора, ама не мога. Ето, и в никой дом не ме искат!”, жалва се старецът. Споделя, че бил опериран от херния. Минали години, раната обаче все още не била зараснала. Събирала гной и миришела. Трябвало да я види доктор, но Милан не отива да го прегледат. Отчаял се е. Заради липсата на течаща вода несретникът не може и да поддържа хигиена и това още повече утежнява положението. Кметът на Кърнаре не спира да търси начини да помогне на съселянина си. Постоянно върти телефони, но отвсякъде му казват, че места в домовете за стари хора няма. Репортер от „ШОУ” разговаря и с общинския кмет д-р Емил Кабаиванов. Той вече е запознат с проблема. Градоначалникът на Карлово обеща да се заеме със случая - да намери социално заведение, в което да бъде настанен възрастният човек. Комшийките казват, че ще им е мъчно за него, но смятат, че е по-добре Милан да отиде там, където някой адекватно да може да се грижи да него. „Ти иди, иди там, ще видиш, че ще е хубаво. Ще спиш на чисти чаршафи и няма да се мъчиш и да гладуваш. А кучето ние ще го вземем – ще го храним, обещаваме ти, че ще го гледаме като свое!”, успокояват бай Милан съседките. От слепите очи на нещастника започват да капят сълзи, които падат върху козината на верния Шаро. Сякаш усетило драмата на стопанина си, четириногото кротко извръща глава и я полага в скута на човека, който въпреки мизерията отделя от залъка си, за да го храни.
Красимира ГЕШЕВА,
КАРЛОВО
Най-верният приятел на нещастника е кучето Шаро. Четириногото е неотлъчно до стопанина си. Само то обича този човек, само то му е вярно да смърт и не се отделя от него. Драмата в дома на бай Милан тече от година и половина. Преди време му открили пердета на двете очи. Карловски доктор щял да направи безвъзмездно операции и да му сложи лещи, но след изследванията се оказало, че пердетата са в много напреднала фаза и операциите са безсмислени. Така бай Милан
напълно загубил зрението си
а от няколко месеца вече не различава дори силуети. Той е изключително опасен за себе си и за околните, защото може да предизвика пожар в дома си. Зимно време, докато пали печката, понеже не вижда, горящи въглени падат и се търкулват на пода. Веднъж така го заварила съседка, която се ужасила от гледката. Оттогава цяла зима кметът на Кърнаре - Боньо Бонев плаща определена сума пари на човек от селото, който всяка сутрин ходи да пали печката на слепеца. Пред „ШОУ” кметът разказа, че тази зима отново ще плаща, за да не се запали и изгори жив бай Милан. Бонев сподели, че е звънял във всички социални заведения, където е възможно да се настани старецът, но всички му отговаряли, че нямат места. Последно се свързал с дом за стари хора в Пирдоп. В медицинската епикриза на нещастника обаче лекарите били написали диагноза „маниакална шизофрения” и заради това от социалното заведение категорично отказали да приемат бай Милан за пациент. Кметът обяснява, че човекът не проявява грам признаци на агресия - никога не е имал избухвания, нито е създавал проблеми - бил кротък и тих, но болестта го карала много да говори. Плямпал постоянно, но не говорел глупости, а все свързани неща. Дори
бил интересен и забавен събеседник
Бай Милан живее в пълна мизерия. Той получава 200 лева пенсия, но в дома му няма течаща вода. Една далечна роднина, която живее в Кърнаре, ходи да му носи храна всеки ден, съседка му купува хапчета от аптеката. И двете жени се карат с него, защото бай Милан не давал да му изперат дрехите. Една от жените изпаднала в шок един ден, като видяла из стаята да се разхождат плъхове. Самият Милан преди дни също се ужасил. Кучето му надушило мъртъв плъх и го занесло на стопанина си. С опипване бай Милан познал, че е плъх - бил огромен, вече изстинал мъртъв плъх. Изхвърлил го на двора. Човекът няма близки роднини, освен
един брат, който живее в София
Той обаче не искал да се грижи за несретника. Никой не знае поради каква причина баткото зарязал по-малкия си брат? - В селото не знаят да са скарани. Иначе къщата на бай Милан е нова, здрава. Преди години я вдигнал въпросният брат. „Сега никой не иска да го погледне, ама ако умре, ще дотичат поне десет наследника”, ядосват се местните и жалят за своя съселянин. Самият бай Милен много-много не одобрява идеята да иде в дом, но под натиска на съседките е готов да опита. „Там ще се грижат добре за теб, ще ти готвят, ще ти чистят, уговарят го те. Ние вече сме стари, с болки в краката, не можем още дълго да помагаме!”, му казват жените през сълзи – жал им е за стареца. А бай Милан не спира да говори. Разказва за миналото си и жали по младостта си. Двамата с брат му били международни шофьори,
имали коли, пари и красиви жени
Бай Милан не може да се справи с бъркотията наоколо, защото върви през нея слепешком
Така животът ги грабнал, та ни единият, ни другият успял да създаде семейство. „Поне едно дете да имаше, да го гледа на старини, а сега да разчита на милостта на хората!...”, не спират да нареждат самоотвержените комшийки. Те са притеснени от това, че в дома на мъжа е страшна мръсотия. Страх ги е плъхове да не го нападнат, докато спи. Разказват, че го намирали да се храни с мухлясал хляб, защото като бил сляп, и не виждал, че хлябът е негоден за ядене. Мизерията е повсеместна – няма и едно чисто ъгълче. Стените са черни, опушени от печката, а бай Милан упорито продължава да отказва да даде дрехите си за пране. Местните се страхуват и за себе си - да не пламнат зарази и да стане още по-страшно.
Преди години бай Милан
получил инсулт
Оттогава станал немощен и бил все болен. Ослепяването го сринало духом. Мъжът се моли на Господ да стане чудо и поне мъничко да вижда – „барем с едното си око”. „На 30% да мога да прогледна!?!... Ама как, като докторите казаха, че няма шанс и няма смисъл от операция. И аз искам да живея като нормалните хора, ама не мога. Ето, и в никой дом не ме искат!”, жалва се старецът. Споделя, че бил опериран от херния. Минали години, раната обаче все още не била зараснала. Събирала гной и миришела. Трябвало да я види доктор, но Милан не отива да го прегледат. Отчаял се е. Заради липсата на течаща вода несретникът не може и да поддържа хигиена и това още повече утежнява положението. Кметът на Кърнаре не спира да търси начини да помогне на съселянина си. Постоянно върти телефони, но отвсякъде му казват, че места в домовете за стари хора няма. Репортер от „ШОУ” разговаря и с общинския кмет д-р Емил Кабаиванов. Той вече е запознат с проблема. Градоначалникът на Карлово обеща да се заеме със случая - да намери социално заведение, в което да бъде настанен възрастният човек. Комшийките казват, че ще им е мъчно за него, но смятат, че е по-добре Милан да отиде там, където някой адекватно да може да се грижи да него. „Ти иди, иди там, ще видиш, че ще е хубаво. Ще спиш на чисти чаршафи и няма да се мъчиш и да гладуваш. А кучето ние ще го вземем – ще го храним, обещаваме ти, че ще го гледаме като свое!”, успокояват бай Милан съседките. От слепите очи на нещастника започват да капят сълзи, които падат върху козината на верния Шаро. Сякаш усетило драмата на стопанина си, четириногото кротко извръща глава и я полага в скута на човека, който въпреки мизерията отделя от залъка си, за да го храни.
Красимира ГЕШЕВА,
КАРЛОВО
