На 9 март Софийският апелативен съд трябва да се произнесе по вече нашумялото 4-годишно скандално дело срещу шотландеца Дейвид Бел Брайсън, обвинен в убийството на 11-годишния Станислав, което преди 2 години ВКС върна за преразглеждане от Видинския окръжен съд, с куп указания и забележки. При „преиграването на мача” омагьосаният кръг във видинския храм на Темида отново се завърта на пълни обороти и Дейвид Брайсън за втори път получава 18-годишна присъда.
В момента думата има Софийският апелативен съд. Колкото и парадоксално да звучи, адвокатът на Дейвид Брайсън Ангел Димитров очаква решението със скептичен оптимизъм.
- Адвокат Димитров, какво очаквате да се случи в съда?
- Делото в Апелативния съд стартира нормално. Бяха разпитани пропуснати свидетели, бяха извършени допълнителни експертизи и т. н. Апелативният съд се справи блестящо с указанието на ВКС да бъде назначена комплексна съдебно-психиатрична, психологична и сексологична експертиза на моя клиент. Вещо лице извърши щателна съдебно-техническа експертиза на извзетите кюмпютри на Брайсън, на харддисковете и един външен диск. Бяха прегледани 10 000 файла, за да се установи, има ли в тях каквото и да било порнографско, или извратено съдържание, уличаващо го в хомосексуализъм, педофилия и т.н., защото той публично беше обвинен в педофилия, което, ако се бе доказало, чудесно би обслужило досъдебното разследване и обвинението. Експертизата обаче доказа, че в нито един файл няма и частица пошло съдържание или някаква перверзност. Напротив, то доказва
облика на един нормален човек, завършен естет, с усет към красивото
Беше назначена и вторична ДНК-експертиза. И тук - нищо! Бяха разпитани допълнително няколко свидетели. И техните показания бяха абсолютно в полза на моя клиент. И т.н. и т.н... В крайна сметка остава да виси въпросът, как един възрастен 73-годишен мъж, който вика някого на помощ, ако трябва да повдигне една 25-килограмова торба с цимент, който цял живот е натискал само клавиатурата на компютрите си, е успял да влачи дълго време, да души и да умъртви с нечовешка сила по най-жестокия начин едно 35-килограмово здраво, жилаво, пъргаво момче, каквото е бил Станислав!? Как е успял да го стори, без да остави никакви отпечатъци, ДНК-следи, без никакви свидетели?
- Остават да висят обаче и самопризнанията на Дейвид Брайсън в Института по психология, както провалът му на детектора на лъжата, откъдето тръгва всичко?
- Остават да висят някакви съчинения и пълни измишльотина. Хайде да видим как започват нещата с полиграфа и така наречените „самопризнания”. На 22 януари 2012 г. Брайсън е разпитан като свидетел и той прави всичко възможно да помогне на разследването. На 24-ти, без да има никакви основания и без да се е случило нищо междувременно, той е натоварен посред нощ на полицейски джип и откаран в Института по психология в София след лудо нощно препускане. Обърнете внимание колко абсурдна е хронологията на събитията. В 23.45 ч. разследващият полицай вече е оформил постановлението си и още в началото заявява на Брайсън, цитирам по памет: „Привлечен сте като обвиняем, ще дадете ли обяснения?” След три месеца и половина същият разследващ полицай ще запише в заключителното си постановление: „...След като той направи самопризнания, беше привлечен като обвиняем.” Значи
Брайсън е привлечен като обвиняем още в началото, преди да направи самопризнанията
а след три месеца и половина е привлечен като такъв, защото ги е направил...Пълен абсурд! Но нека се върнем в кошмарната нощ на 24 срещу 25 януари 2012 г. Както се казва, броени минути, след като е обявен за обвиняем, 00.25 ч. Брайсън вече прави пълни „самопризнания” в Института по психология...
Така поне е записано. Дотук са извършени три груби нарушения според НПК. Когато се привлича чужденец като обвиняем, трябва да му се връчи постановление в писмен вид на матерния му език и той да се подпише отдолу. Следствените действия трябва се провеждат на територията на деянието. Въпросните действия трябва да се извършват в работно време. Нищо от тези изисквания не е спазено. Да не говорим, че когато става въпрос за тест с полиграф, трябва си се наспал, отпочинал, спокоен, в балансирано състояние, а не да те натоварят посред нощ и да те доставят в София. И в крайна сметка Института по психология няма разследващи функции!
По принцип резултатите от теста с полиграфа нямат значение за съда. По-важното е, че Брайсън никога, нито преди, нито на теста с полиграфа, нито след това
не е признавал, че е извършил убийство.
Напротив, в беседа се опитва да насочи разследването към евентуалните извършители, предполага, че момчето може да е отвлечено. При теста на въпросите „Ти ли уби Станислав и ти ли занесе трупа в дерето?” Брайсън отговаря с „Не”, но се оказва, че уредът показвал, че разпитваният лъже.
/?/ Това е прословутото му „самопризнание”. Как се стига дотук? Нека към всички нарушения, направени в тази кошмарна нощ, да добавим и това с персоната на преводачката. Докато истинският лицензиран преводач, който впоследствие е дописан на ръка в протокола, виси в коридора на института, а два месеца по-късно...умира, нелицензирана дама от частна фирма участва като преводач от името на...фирмата преводач. Това също е абсурд. Тази дама участва като преводач и в следствения експеримент след десетина часа, на който на Брайсън му е дадена една парцалена кукла от няколко килограма, за да я размята насам-натам, без да знае защо. А самата дама
получава статут на лицензиран преводач два месеца по-късно!
Официално изисках в съдебно заседание достъп до протоколите и изобщо до документацията от провеждането на теста с полиграфа, евентуалните беседи и разговори с Брайсън преди и след това, както и от следствения експеримент. Обясниха ми, че нямам право на достъп, защото въпросните данни на хартиен и електронен носител попадали под разпоредбите на Закона за класифицирана информация!?! В същото време служителките на Института по психология са дали конкретна и подробна информация за тези „законспирирани” данни. Сега ще се опитам да получа достъп до тях по Закона за публичната информация, но това изисква много нерви. Има и един много важен момент, който никъде не се споменава. За чест на патоанатомката тя е отбелязала, че тялото на Станислав е облепено с кокоши курешки. Такива няма нито по пътя, по който според разследването е влачено момчето, нито на мястото, където е намерено. Дейвид Брайсън не гледа кокошки и няма курник. Оставям изводите на вас.
- Излиза, че Брайсън не е педофил, не е извратен тип, а напълно нормален човек?..
- Жалкото е, че вече наблюдавам някои отклонения в поведението на самия Дейвид Брайсън. И това можеше да се очаква, след като този човек на преклонна възраст прекара 4 кошмарни години, бил е 40 дни в Ловешката психиатрия сред убийци, наркомани, рецидивисти, лежал е в килии с 13 души и 9 души, претърпял е гаври от изпечени престъпници във Врачанския и Софийския централен затвор. Вярно, че сега е в килия за чужденци, но за мен отклоненията вече са ясно забележими. Но може би точно това се цели...
- Да бъде превърнат в невменяем?
- Нещо по-лошо!..Защото, ако бъде оправдан, адът през тези четири години трудно може да бъде обяснен. Все пак се надявам, че ще доживеем деня на справедливостта. Начинът, по който протече делото в Софийския апелативен съд, ме прави оптимист. Не ми се мисли за ВКС, не дай, Боже за Страсбург. Но, ако се наложи, може и дотам да стигнем.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
На 4 януари 2012 г. малолетният Станислав Мирчев от с. Лагошевци, Видинско изчезна безследно. Щателното претърсване на землището на следващия ден от над 100 полицаи, граничари и жители на селото не даде резултат. При втората акция по издирването му на 21 януари Стани беше намерен мъртъв на дъното на сух канал в местността Диловец, която преди това уж е била претърсвана... Аутопсията показа, че убийството на 11-годишния хлапак е извършено по особено мъчителен за жертвата начин.
На 22 и 23 януари оперативните полицаи от криминална полиция провеждат повсеместни беседи с лагошевци. Половината село минава през доставения на място полиграф /б.а. „съмнителен сандък със стърчащи жици”, според преценката на някои/. На 24 януари свидетелят Дейвид Бел Брайсън – шотландец, заселил се в селото преди 6 години, е натоварен на полицейски джип и „доставен” посред нощ в Института по психология в София. Там чужденецът се проваля на детектора на лъжата и вече уличен прави пълни самопризнания, че той е убиецът...В крайна сметка Видинският окръжен съд лепва на 73-годишния към момента на убийството шотландец 18-годишна присъда.
В момента думата има Софийският апелативен съд. Колкото и парадоксално да звучи, адвокатът на Дейвид Брайсън Ангел Димитров очаква решението със скептичен оптимизъм.
- Адвокат Димитров, какво очаквате да се случи в съда?
- Делото в Апелативния съд стартира нормално. Бяха разпитани пропуснати свидетели, бяха извършени допълнителни експертизи и т. н. Апелативният съд се справи блестящо с указанието на ВКС да бъде назначена комплексна съдебно-психиатрична, психологична и сексологична експертиза на моя клиент. Вещо лице извърши щателна съдебно-техническа експертиза на извзетите кюмпютри на Брайсън, на харддисковете и един външен диск. Бяха прегледани 10 000 файла, за да се установи, има ли в тях каквото и да било порнографско, или извратено съдържание, уличаващо го в хомосексуализъм, педофилия и т.н., защото той публично беше обвинен в педофилия, което, ако се бе доказало, чудесно би обслужило досъдебното разследване и обвинението. Експертизата обаче доказа, че в нито един файл няма и частица пошло съдържание или някаква перверзност. Напротив, то доказва
облика на един нормален човек, завършен естет, с усет към красивото
Беше назначена и вторична ДНК-експертиза. И тук - нищо! Бяха разпитани допълнително няколко свидетели. И техните показания бяха абсолютно в полза на моя клиент. И т.н. и т.н... В крайна сметка остава да виси въпросът, как един възрастен 73-годишен мъж, който вика някого на помощ, ако трябва да повдигне една 25-килограмова торба с цимент, който цял живот е натискал само клавиатурата на компютрите си, е успял да влачи дълго време, да души и да умъртви с нечовешка сила по най-жестокия начин едно 35-килограмово здраво, жилаво, пъргаво момче, каквото е бил Станислав!? Как е успял да го стори, без да остави никакви отпечатъци, ДНК-следи, без никакви свидетели?
- Остават да висят обаче и самопризнанията на Дейвид Брайсън в Института по психология, както провалът му на детектора на лъжата, откъдето тръгва всичко?
- Остават да висят някакви съчинения и пълни измишльотина. Хайде да видим как започват нещата с полиграфа и така наречените „самопризнания”. На 22 януари 2012 г. Брайсън е разпитан като свидетел и той прави всичко възможно да помогне на разследването. На 24-ти, без да има никакви основания и без да се е случило нищо междувременно, той е натоварен посред нощ на полицейски джип и откаран в Института по психология в София след лудо нощно препускане. Обърнете внимание колко абсурдна е хронологията на събитията. В 23.45 ч. разследващият полицай вече е оформил постановлението си и още в началото заявява на Брайсън, цитирам по памет: „Привлечен сте като обвиняем, ще дадете ли обяснения?” След три месеца и половина същият разследващ полицай ще запише в заключителното си постановление: „...След като той направи самопризнания, беше привлечен като обвиняем.” Значи
Брайсън е привлечен като обвиняем още в началото, преди да направи самопризнанията
а след три месеца и половина е привлечен като такъв, защото ги е направил...Пълен абсурд! Но нека се върнем в кошмарната нощ на 24 срещу 25 януари 2012 г. Както се казва, броени минути, след като е обявен за обвиняем, 00.25 ч. Брайсън вече прави пълни „самопризнания” в Института по психология...
Така поне е записано. Дотук са извършени три груби нарушения според НПК. Когато се привлича чужденец като обвиняем, трябва да му се връчи постановление в писмен вид на матерния му език и той да се подпише отдолу. Следствените действия трябва се провеждат на територията на деянието. Въпросните действия трябва да се извършват в работно време. Нищо от тези изисквания не е спазено. Да не говорим, че когато става въпрос за тест с полиграф, трябва си се наспал, отпочинал, спокоен, в балансирано състояние, а не да те натоварят посред нощ и да те доставят в София. И в крайна сметка Института по психология няма разследващи функции!
По принцип резултатите от теста с полиграфа нямат значение за съда. По-важното е, че Брайсън никога, нито преди, нито на теста с полиграфа, нито след това
не е признавал, че е извършил убийство.
Напротив, в беседа се опитва да насочи разследването към евентуалните извършители, предполага, че момчето може да е отвлечено. При теста на въпросите „Ти ли уби Станислав и ти ли занесе трупа в дерето?” Брайсън отговаря с „Не”, но се оказва, че уредът показвал, че разпитваният лъже.
/?/ Това е прословутото му „самопризнание”. Как се стига дотук? Нека към всички нарушения, направени в тази кошмарна нощ, да добавим и това с персоната на преводачката. Докато истинският лицензиран преводач, който впоследствие е дописан на ръка в протокола, виси в коридора на института, а два месеца по-късно...умира, нелицензирана дама от частна фирма участва като преводач от името на...фирмата преводач. Това също е абсурд. Тази дама участва като преводач и в следствения експеримент след десетина часа, на който на Брайсън му е дадена една парцалена кукла от няколко килограма, за да я размята насам-натам, без да знае защо. А самата дама
получава статут на лицензиран преводач два месеца по-късно!
Официално изисках в съдебно заседание достъп до протоколите и изобщо до документацията от провеждането на теста с полиграфа, евентуалните беседи и разговори с Брайсън преди и след това, както и от следствения експеримент. Обясниха ми, че нямам право на достъп, защото въпросните данни на хартиен и електронен носител попадали под разпоредбите на Закона за класифицирана информация!?! В същото време служителките на Института по психология са дали конкретна и подробна информация за тези „законспирирани” данни. Сега ще се опитам да получа достъп до тях по Закона за публичната информация, но това изисква много нерви. Има и един много важен момент, който никъде не се споменава. За чест на патоанатомката тя е отбелязала, че тялото на Станислав е облепено с кокоши курешки. Такива няма нито по пътя, по който според разследването е влачено момчето, нито на мястото, където е намерено. Дейвид Брайсън не гледа кокошки и няма курник. Оставям изводите на вас.
- Излиза, че Брайсън не е педофил, не е извратен тип, а напълно нормален човек?..
- Жалкото е, че вече наблюдавам някои отклонения в поведението на самия Дейвид Брайсън. И това можеше да се очаква, след като този човек на преклонна възраст прекара 4 кошмарни години, бил е 40 дни в Ловешката психиатрия сред убийци, наркомани, рецидивисти, лежал е в килии с 13 души и 9 души, претърпял е гаври от изпечени престъпници във Врачанския и Софийския централен затвор. Вярно, че сега е в килия за чужденци, но за мен отклоненията вече са ясно забележими. Но може би точно това се цели...
- Да бъде превърнат в невменяем?
- Нещо по-лошо!..Защото, ако бъде оправдан, адът през тези четири години трудно може да бъде обяснен. Все пак се надявам, че ще доживеем деня на справедливостта. Начинът, по който протече делото в Софийския апелативен съд, ме прави оптимист. Не ми се мисли за ВКС, не дай, Боже за Страсбург. Но, ако се наложи, може и дотам да стигнем.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
На 4 януари 2012 г. малолетният Станислав Мирчев от с. Лагошевци, Видинско изчезна безследно. Щателното претърсване на землището на следващия ден от над 100 полицаи, граничари и жители на селото не даде резултат. При втората акция по издирването му на 21 януари Стани беше намерен мъртъв на дъното на сух канал в местността Диловец, която преди това уж е била претърсвана... Аутопсията показа, че убийството на 11-годишния хлапак е извършено по особено мъчителен за жертвата начин.
На 22 и 23 януари оперативните полицаи от криминална полиция провеждат повсеместни беседи с лагошевци. Половината село минава през доставения на място полиграф /б.а. „съмнителен сандък със стърчащи жици”, според преценката на някои/. На 24 януари свидетелят Дейвид Бел Брайсън – шотландец, заселил се в селото преди 6 години, е натоварен на полицейски джип и „доставен” посред нощ в Института по психология в София. Там чужденецът се проваля на детектора на лъжата и вече уличен прави пълни самопризнания, че той е убиецът...В крайна сметка Видинският окръжен съд лепва на 73-годишния към момента на убийството шотландец 18-годишна присъда.
