Ефрейтор Крум Хаджипетков е снайперист от Българската армия, участвал в 2 мисии в Афганистан през 2012 и 2014 г. На състезание за снайперисти, организирано от НАТО в Германия лятото на 2018 г., прави почти невъзможни изстрели на разстояние от 100 м до 1,5 км. Роден е на 20 септември 1979 г. - Вие сте българският военен, който изуми колегите си от 29 страни с точни изстрели на различни разстояния в състезание на НАТО. От какво семейство идвате? Има ли почитатели на оръжието в него? - Баща ми като войник е бил изключително добър стрелец. Участвал е в армейски състезания. - Главният герой от филма “Снайперистът” Том Беринджър е част от вашето вдъхновение. Може ли да се каже, че ви е кумир? - Никога не съм имал кумири и идоли. Да, филмът ме е вдъхновил, защото е със сюжет за армейски снайперист в полеви условия. Симпатизирам, но не подражавам на никого. - Обичате ли оръжието? - Оръжието е средство за оцеляване, за помощ на някой нуждаещ се или за спасяване на живот - моя или нечий друг. То е предмет, който може да бъде изключително опасен в неподходящи и ценен в подходящи ръце. Не го обичам, нямам лична привързаност, а го виждам като средство, с което си върша работата. - Защо не станахте състезател по стрелба? Какво има армията, което липсва в спорта? - Разликата между спортния стрелец и армейския снайперист е голяма. При военните снайперисти всичко е реално, докато в спорта е безопасно и се стреля по мишени. Тренирал съм много спортове, помогнали са ми в развитието, но моето желание беше да се занимавам с нещо трудно, което умеят малко хора. - Как тренирате и по колко часа на ден? - За огневата подготовка не тренирам всеки ден, а само когато имам възможност както в армията, така и извън нея. Eжедневно се занимавам с теория. Когато стрелям, понякога го правя половин или цял ден. При снайперовата стрелба има определни особености, които трябва да се спазват, не е важно да стреляш непрестанно, а качествено. - Помагат ли в цивилния живот уменията ви на стрелец? - Помагат ми в концентрацията, за физическото състояние и психиката. Преживял съм 2 тежки катастрофи, бил съм на прага на смъртта, два пъти щях да се удавя. През 2015 г. се наложи да извадя сина ми от мъртво вълнение в морето. Бях под водата и само ръцете ми бяха над повърхността, държах детето си по-високо, за да не се нагълта с вода. Не изпитвам страх. Всеки се притеснява, но истински страх изпитах веднъж в живота си - за моя син. За щастие и като по чудо течението отшумя и се спасихме. През 2005 г. преживях челен удар с тир, след като колата ми занесе на завой - разминах се само с три синини. Това е поредното нещо, което Господ е направил за мен, много пъти ме е спасявал от смърт в България и Афганистан. - Какво си казвате преди изстрел, има ли нещо подобно на филмовите реплики като “Аз съм камък, дишам бавно и се целя в окото”? - Не си казвам нищо подобно, мисля технически за изстрела, за състоянието на организма и духа ми. Концентрирам се върху мишената. - Кога почувствахте, че сте готов за снайперист? - Не го почувствах като готовност, а кога имам шанса да го реализирам и грабнах първия възможен такъв. Психиката си калявах като малък, ходейки през нощта в гората по 10 км, за да видя баща си. Бяха разделени с майка ми, а той ми липсваше. - Спазвате ли режим, за да сте във форма? - Не, но спортът пречи на точната стрелба и се ограничавам. Въздържам се от консумация на кафе и енергийни напитки, които биха ускорили пулса ми. Диета не спазвам. - С какви оръжия сте стреляли? - Преди време стрелях с карабина “Шейтак М 200” 408-и калибър - една от най-далекобойните и точни в света. - Много фактори ли влияят на точната стрелба? - Изключително много. На първо място разстоянието до целта. На 100 м нищо не влияе, на по-голямо разстояние вече трябва да се отчете вятърът, теглото на куршума, барутният заряд. При по-големите разстояния има значение и отклонението на куршума от оста му на въртене, т.нар. деривация и деклинация - наклона към целта. При разстояние от над 1 км се взема предвид и въртенето на Земята, т. нар. ефект на Кориолис. Защото стрелецът и мишената са на земята, но куршумът е в друга среда. - Как улавяте ватъра? - С технически средства и по усет. Това е най-трудният и непредвидим фактор, който оказва най-силно влияние. - Какво бихте направили при дилема, в каквато попада Крис Кайл във филма “Американски снайперист”? Ще убиете дете, което държи граната, или ще го оставите живо и ще рискувате живота на своите братя по оръжие? - Ако видя как 15-годишно момче тича с граната към патрула и възнамерява да убие всичките, бих го застрелял, защото в такива държави тази възраст вече се приема за зряла. Там 15-годишният е боец, а не дете. Ако не го спра, първо ще убие колегите ми, а след това и други хора. - Какво мислите за убийството? - В армията няма термин “убийство”, това е действие, което отнема живота на врага, който има намерение да рани или да убие. Единственият начин да го спреш е като го отстраниш. От гледна точка на снайпериста това е задължение, за да противодействаш на атака, която би довела до летален изход за теб и колегите ти. - Може ли да се опише разликата между това да стреляш по мишена и по човек? - Въпреки всичко знаеш, че врагът ти също е човек, който има семейство и близки, които заради твоите действия няма да го видят повече, но както се казва: на война като на война. Може да стреляш и предупредително с цел да го спреш, но има ситуации, в които единствено може да го застреляш, без да мислиш. Снайперистът няма право да мисли, той гледа, преценява и докладва на някого за ситуацията. Ако получи заповед, просто стреля Във всеки момент, в който има колебание, някой загива. Ако не го направиш, децата не биха дочакали бащите си. Ако нямаш куража да издържиш психически, няма да си там. - Участвали ли сте в мисии? - Участвал съм в 2 мисии - през 2012 г. в Кабул и околностите му и през 2014 г. в Кандахар в Афганистан. Макар и двете места да са силно размирни зони, мисиите приключиха успешно за мен и колегите. Според мен българската армия трябва да участва в мисии на подобни места, защото там получаваш реален опит и се каляваш. - Видяхте ли смъртта? - Видях я в Афганистан. Моят живот също е бил застрашен многократно и съм се разминавал на косъм от смъртта. Мисиите са индивидуални и всеки ги приема различно. - Случвало ли се е да сте на предела на силите си? - Не, там се чувствам в собствени води, не съм притеснен или изплашен. - Воюва ли ви се? - По всяко време, когато командването реши, че трябва да ме изпрати, ще тръгна без колебание. Не ми е страст да ходя на война, но имам нужда да го правя в професионално отношение. - Смятате ли да се занимавате със стрелба след напускане на Българската армия? - Не смятам да я напускам, докато мога да служа, ще го правя. Желая да се развивам като снайперист, а не да раста в йерархията. - Планирате да обучавате деца с детска церебрална парализа да стрелят. Защо сте решили да обучавате точно деца и защо желаете да ги научите да стрелят, а не на нещо друго? - Детето на моя приятелка страда от детска церебрална парализа. В деня на отворените врати в нашето поделение 10-годишното момче е дошло и е останало изключително впечатлено. Пожелал е, като порасне, да стане войник, което няма как да стане. Аз се трогнах от разказа на майката. Отидохме на цивилното стрелбище и постреля, тогава ми хрумна, че това мога да направя и за други деца. -На какъв етап от инициативата сте и кога ще стартира? - Имам уговорка с приятел, който има стрелбище, да заведем децата, да стрелят и да им се издадат грамоти. Дали ще се случи веднъж, или повече, зависи от родителите. Когато детето на моята приятелка е разбрало, че ще има възможност да стреля, е станало изключително мотивирано да се опитва да ходи и да се облича само. - Коя е била най-трудната ви цел? - Сърцето на избраната жена е най-трудната мишена Изисква много повече старание, отколкото да произведеш изстрел. В такава ситуация трудно контролираш пулса си. Тогава тренировките за снайперист са ценни, за да запазиш самообладание.