Църквата на Централните гробища се оказа тясна за пловдивчаните, които влязоха в храма, за да изразят почитта си към поета и общественик Петър Манолов. Той почина на 76-години в Пловдив, а роднините, съмишлениците и приятелите му се събраха да го изпратят в последния му път.

Петър Манолов беше общественик с независим дух. Като човек той беше известен със скромността си. Като поет той ще остане в историята със стиховете си. Той ще бъде започнен и като дисидент, който не се страхуваше да се бунтува срещу властта. Днес изпращаме един от онези смели наши сънародници, на които дължим свободата си, написа в съболезнователна телеграма Росен Плевнелиев. Думите му бяха прочетени от Мартин Иванов, секретар на президента по духовност, култура и национална идентичност.

 

Той беше ангел, достоен човек, който не се страхуваше да казва истината. Още не мога да повярвам, че не стои изправен тук - пред нас. Той не живееше в материалното, вярваше и до последно отстояваше идеите си, сподели с присъстващите в храма и поетът и общественик Людмил Попов.

 

На опелото не присъстваха популярните лица на демокрацията. Паметта на Манолов почетоха преди всичко хора на духа и пловдивчани, които си спомниха за делото му. Венец на гроба му поднесоха и от КТ "Подкрепа" - независимия синдикат, който той и Константин Тренчев учредиха в началото през февруари 1989 г.

 

Поетът плати висока цена за независимостта си и се наложи да живее в емиграция, заради преследванията на комунистическите власти. Той остана дисидент до последния си дъх, вярваше в свободата и се бореше за нея, споделиха близките му.

Поклон пред паметта му!

Соня Несторова:

Беше последователен, държеше на истината и беше смел. Ще го запомня и с тези  четири реда, които сега всички трябва да ги знаем: "Един народ, ако загуби кръв, ще я набави пак от ранните череши и копривата. Но щом загуби дух, не може да го замени с вятър".

Христо Марков: 

Тъжно е, защото Петър е последният автентичен антикомунист, който си отиде. Първо си отиде отец Благой Топузлиев, след това отец Амбарев и сега Петър. Той е последният от групата на бай Илия Минев. Последно се видяхме октомври. Не личеше, че ще си отиде така скоро. Лятото бяхме на Иракли, живееше там в една къщичка копторче, но беше щастлив там. Дано остане памет в Пловдив за такива хора като Петър Манолов, защото той беше една много голяма фигура, изключителна. Тепърва в града ни ще се оценяват тези хора. Сега една група тук с подкрепата двама от секретарите на президента Росен Плевнелиев обсъждахме да внеса в този нещастен общински съвет тези хора да бъдат удостоени посмъртно с титлата Почетен гражданин на Пловдив. Кой ли не стана Почетен гражданин на Пловдив, а всъщност хората, от които започна антикомунистическата съпротива в тази страна, градът ни не им отдаде нищо. Дано поне се събудят тези съвести, ако ги има. Виждате, че общината никой не дойде. А Петър беше голям българин преди всичко. Чепат характер, особен човек, но и голям българин. Тъжно е. Отиват си хора, които дадоха наистина своя принос към демокрацията в тая страна. Спомням си стиха му: 



С нозе дълбоко впити във земята, 
за да не може някой да ме вземе, 
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък! 
Поне докато стана пясък!

Той не изневери на тези свои думи.


Йордан Велчев:

В България свестните винаги са ги смятали за луди. Когато станат тъпи, острите проблеми, винаги се прибират по своите места човещината и духовността, пише един поет. Това е. Петър Манолов е и един прекрасен поет. Ако някой му прочете първите две книги, ще разбере. Ние сме безкнижен народ и докато продължаваме на не четем, ще си останем безкнижен. 


Христо Стоянов във "Фесбук:

Гадно... Тогава, по време на гладната стачка, отидох да го видя. Знаех, че има камери... На другия ден, като се прибрах в Смолян, ме прибраха в ДС... Сега има много дисиденти, тогава просто бяхме приятели... И останахме...Леко да ти е небето, Пешо... Най-подир получи еднопосочен билет без право на завръщане... 

Светла Караянева във Фейсбук:

За последен път разменихме думи тази есен. Нямаше вид на пътник към отвъдното. Спокоен, духовит, невписал се в реалиите на съвремието, верен на дисидентската си природа. Разгръщайки страниците на неочаквано прекъсналото житейско повествование, попадам на знаменателен факт от "далечната" 1989 г., когато всеки политически грамотен гражданин би цитирал великия комбинатор:"Ледът се пука,  господа съдебни заседатели!"  През февруари с.г. е публикувано изявление от Дружеството на пловдивските писатели, което заклеймява инакомислещите действия на поета Петър Манолов в публичното пространство. Патосът на изложението, дълбочината на анализа и силата на изразните средства са от такава класа, че ако бяха въплътени в личното творчество, пловдивският литературен небосклон би избухнал като пръчка динамит от така бленувания Нобел за българите. Не е спестено 


нищо - нито безспорната дарба на поета, нито високомерието и гражданската му безпринципност, нито съмнителната покупка на къща и почистване на мазето й. Позиция ан блок, всички срещу един, противно на романтичния мускетарски девиз.