Днес стотици близки и познати изпратиха бившият играч и шампион с Локомотив Пловдив Траян Дянков в последния му земен път. Поклонението се състоя от 12:00 часа във Варна на старите варненски гробища. Траян Дянков почина внезапно по време на тренировка на 1 август. 40-годишният бивш футболист просто се строполил на земята близо до съблекалните на стадион “Локомотив” във Варна.

Мнозина локомотивци изказаха своите съболезнования и тъгата си от това, че Траян е напуснал толкова млад този свят. Всички фенове на черно-белите ще го помнят като едно от златните момчета на Локомотив през онзи незабравим шампионски сезон, донесъл толкова много радост на  привържениците на тима. За Локомотив Пловдив Трико е записал 52 мача и е реализирал 3 гола, и ще бъде запомнен със сърцата си и всеотдайна игра на терена. От началото на лятото той бе назначен за треньор на Спартак Варна.

 

Ето какво написа официалната фейсбук страница на Локомотив Пловдив : 

"Никога няма да забравя един мач в Добрич, който най-истински показва какъв мъж и футболист бе Траян Дянков. Беше началото на април 2003 година, а президентът Георги Илиев бе на път да се оттегли след отпадането от Левски за Купата, което означаваше отново без участие в Лига Европа. Отборът бе оставен на самотек, единствено непримиримостта на Херо го държеше над водата. Бъдещето бе неясно, тъй като се знаеше, че след края на сезона Херо се прибира в Бургас.
Мачът на стадион Дружба беше на живот и смърт за домакините, които се бореха за оставане в А група.Нашите обаче нямаха никакво намерение да сервилничат и се получи доста здрав двубой.
Първо поведохме ние, а след това Добруджа изравниха и се хвърлиха за трите точки. Васко Камбуров правеше чудеса на вратата и не пусна втори гол. Най-активен за Локо беше Траян, въпреки че мачът беше без абсолютно никакво значение за отбора ни. Малко преди края Траян пробяга целия терен, за да се включи в атаката. Топката се разхождаше по аутлинията и Дянков се пребори за нея, подаде към Мартин Камбуров и спечелихме с 2:1. При борбата за топката обаче Траян стъпи върху поливен маркуч и скъса коленни връзка. Нито за миг обаче той не се поколеба да влезе в това единоборство, което му костваше 9 месеца извън терена. За радост той се върна в игра през пролетта на 2004 година и бе един от тези, които ни донесоха най-голямата радост.
Такъв бе Траян Дянков и затова за трите сезона на Лаута спечели любовта на феновете.
Благодарим ти, Траяне!
Светло ти небе и лек път!
Завинаги един от нас!"

 

Съотборникът на Траян от шампионския отбор на Локомотив написа също много трогателни думи в памет на своя приятел:

 

"Брате, това не е възможно. Защо? Как?  Шампионе, брате. Аз не мога да повярвам. Не, това не е възможно. Брат ми. Аз никога не мога да забравя момента, когато влязох в съблекалнята на Локомотив как ме срещна. Отиде си един много голям човек. Един човек, който не знаеше да мрази. Спомняш ли си брате когато сме играли карти в моя апартамент (Не съм играл) Бърканичков, Мето, Велко, Пасков и ти. Е, брате, не сме готови, карти никога няма да свърши. Защо, о, Боже, защо го взе. Господ си взима добри хора с него. Брате аз съм тъжна, плачем, не, не мога да повярвам. Брате Почивай в мир. Винаги съм те обичал !!! Братe, винаги ще бъдеш наш капитан!!!"