Тютюневият склад на ул. „Одрин” 8 в Пловдив, чието събаряне е спряно със заповед на Инспектората на Министерството на културата, е опасен в този вид и може да падне. Това твърди в сигнала до общината Георги Илчев, адвокат на фирмата собственик на имота „Одрин 8” ООД. В уведомлението посочваме, че трябва да се вземат спешни мерки, каза адвокат Илчев. Заповедта може да бъде обжалвана в 14-дневен срок, но до този момент дело не е заведено.
По разпореждане на Инспектората инвеститорът се задължава да спре всякакви действия в имота и да го обезопаси. Около склада вече е монтирана ограда, но покривът е бутнат, цялата сграда отвътре е изтърбушена, едната стена откъм ул. „Одрин” е порутена, а другите се държат на косъм и всеки момент могат да паднат.
В същото време общината и министерството си прехвърлят топката заради драстичното разминаване в документацията. Ресорният зам.-кмет инж. Димитър Кацарски заяви вчера, че до този момент тютюневият склад не е обявен официално за паметник на културата.
Според документите на общината грешката води началото си от 1975 г. Тогава Министерството на културата /старото име Комитет/ уведомява Общинския народен съвет, че тютюневият склад, който се намира на ъгъла на ул. „Одрин” и „Никола Гълъбов”, получава статут на паметник на културата.
Този склад фигурира с планоснимачен номер 620 и се намира срещу съборения преди няколко дни тютюнев склад. Точен адрес не е посочен. Днес в сградата, обявена за паметник на културата, има цех за трикотажни изделия и по нищо не личи, че тя може да представлява културна ценност.
С писмо от 1985 г. Министерството на културата изпраща в община Пловдив актуализиран списък на паметниците на културата, в който отново фигурира същият склад с номер 620. Отново няма адрес, а само описание, че се намира на ъгъла на двете улици. Сградата на „Одрин” 8, чието събаряне започна през почивните дни, липсва в списъка.
Едва през 2014 г,., когато се подготвя проектът за подробен устройствен план на Централна градска част и паметниците на културата да се съгласуват с НИНКН, от Института нанасят корекция. Препоръката към проектантите е да променят планоснимачния номер на тютюневия склад и вместо 620 да впишат като паметник на културата сграда на номер 610, съобщава „Марица”.
В писмото на НИНКН този склад е описан като сграда, която се намира от югозападната страна на ул. „Одрин” 8. Две години по-късно, след като половината от тютюневия склад е унищожена, в община Пловдив все още не знаят дали старинната сграда е паметник на културата с оправдание, че Министерството не е издавало заповед за статута на тази сграда.
Точно обратното твърди Министерство на културата. Часове след избухването на огромния скандал със съборения склад от ведомството излязоха с официално изявление, от което стана ясно, че сградата е деклариран паметник на културата от 1977 г. и се намира на територията на групов паметник - Историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив”. Обявена е за ценност с Протокол №5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата.
От Министерството уточниха и че съгласно Закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност собствениците са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата.
По разпореждане на Инспектората инвеститорът се задължава да спре всякакви действия в имота и да го обезопаси. Около склада вече е монтирана ограда, но покривът е бутнат, цялата сграда отвътре е изтърбушена, едната стена откъм ул. „Одрин” е порутена, а другите се държат на косъм и всеки момент могат да паднат.
В същото време общината и министерството си прехвърлят топката заради драстичното разминаване в документацията. Ресорният зам.-кмет инж. Димитър Кацарски заяви вчера, че до този момент тютюневият склад не е обявен официално за паметник на културата.
Според документите на общината грешката води началото си от 1975 г. Тогава Министерството на културата /старото име Комитет/ уведомява Общинския народен съвет, че тютюневият склад, който се намира на ъгъла на ул. „Одрин” и „Никола Гълъбов”, получава статут на паметник на културата.
Този склад фигурира с планоснимачен номер 620 и се намира срещу съборения преди няколко дни тютюнев склад. Точен адрес не е посочен. Днес в сградата, обявена за паметник на културата, има цех за трикотажни изделия и по нищо не личи, че тя може да представлява културна ценност.
С писмо от 1985 г. Министерството на културата изпраща в община Пловдив актуализиран списък на паметниците на културата, в който отново фигурира същият склад с номер 620. Отново няма адрес, а само описание, че се намира на ъгъла на двете улици. Сградата на „Одрин” 8, чието събаряне започна през почивните дни, липсва в списъка.
Едва през 2014 г,., когато се подготвя проектът за подробен устройствен план на Централна градска част и паметниците на културата да се съгласуват с НИНКН, от Института нанасят корекция. Препоръката към проектантите е да променят планоснимачния номер на тютюневия склад и вместо 620 да впишат като паметник на културата сграда на номер 610, съобщава „Марица”.
В писмото на НИНКН този склад е описан като сграда, която се намира от югозападната страна на ул. „Одрин” 8. Две години по-късно, след като половината от тютюневия склад е унищожена, в община Пловдив все още не знаят дали старинната сграда е паметник на културата с оправдание, че Министерството не е издавало заповед за статута на тази сграда.
Точно обратното твърди Министерство на културата. Часове след избухването на огромния скандал със съборения склад от ведомството излязоха с официално изявление, от което стана ясно, че сградата е деклариран паметник на културата от 1977 г. и се намира на територията на групов паметник - Историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив”. Обявена е за ценност с Протокол №5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата.
От Министерството уточниха и че съгласно Закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност собствениците са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата.
