През последните 5 години интересът на обществото и на кандидат-студентите към социологията главоломно намалява.

Причината за този спад се корени в стремежа на политиците да се освободят от присъствието на експертите, които могат да дадат гласност на всички процеси в обществото. Социологията не се занимава единствено с изследвания на предизборни нагласи, а и самите проучвания почти винаги са с точност 99%. Това е мнението на преподавателя от Катедра „Приложна и институционална социология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Мира Радева.

Преди изборите Катедрата представи свои данни за нагласите на различните социални и интелектуални прослойки у нас.

Очакванията са на предстоящите парламентарни избори да гласуват 3,8 – 4 млн. души от общо 5,5 млн. души, имащи право на глас. Некоректна е статистиката, която използва ЦИК – 7 млн. души. Тази цифра се достига заради особената законова уредба, обявяваща за избиратели всички лица над 18 години, а не тези, които са се регистрирали писмено за участие в изборите, както е в повечето страни от Европа. За този нереален брой допринася и дублирането на имена в списъците в чужбина – понякога един човек е вписван в два списъка, което увеличава броя на гласоподователите и същевременно с това намалява броя на гласувалите. В този смисъл вместо 70% реална избирателна активност, неправилно ще бъдат отчетени около 54%.

Този път активността на избирателите ще е по-ниска в сравнение с президентските избори. Тогава хората имаха два допълнителни стимула – референдума и предизвикателството на предишния министър-председател, коментира Мира Радева.

Погрешни са и твърденията, че по-образованите не гласуват, и затова резултатите от изборите зависят основно от най-необразованите, в частност от ромите. При последните местни избори активността в ромските квартали на Пловдив е била с 20% по-ниска в сравнение с останали райони на града, подчерта доц. д-р Мира Радева.

Младите хора имат най-много претенции към държавата. Като критерии, на които тя трябва отговаря, за да ги задържи на територията си, изтъкват основно безработицата, корупцията и здравеопазването, обясни доц. д-р Сийка Ковачева, която работи върху изследване на младежките нагласи. В него 68 на сто от младите хора споделят, че искат да се занимават с предприемачество. Трудностите, които срещат при челния си сблъсък с бюрокартичната машина обаче, ги отказва лесно от избрания път. Като гласоподаватели младите са най-неактивни при избори, най-малко се доверяват на политици и институции, и не смятат, че изборите ще доведат до разрешаване на проблемите.