Българската комедийна драма „11-ти А” набира все по-голяма популярност и е на път да се превърне в любима дори на критиците на филмовото изкуство.
Специално за „ШОУ” сценаристът Николай Колев разкрива подробности за своята творба. Той е магистър по литература, бивш учител, писател и какво ли още не. Отказал се е от професията си на учител, но пък продължава да преподава с киното. За него точно то е най-важният източник за получаване на знания. Там се чувства полезен и разбира, че дава нещо на околния свят.
- Г-н Колев, как се роди идеята за филма „11-ти А”?
- Идеята се роди във времето. Бях учител в Химическия техникум в Димитровград и точно учителският ми стаж, както и преди това студентският ми стаж в Пловдив, се превърнаха в основа на тази история. Разбира се, няма да пренебрегна и историите ми като ученик.
Нещата се насъбираха и в последствие се роди „11-ти А”.
- Събирали сте неща от личен опит и сте ги предали в сценария на филма?
- Да, но то е по-скоро осмислено. Почти нищо от случващото се на екрана, не се е случвало в действителност. Тази история е пречупена, преосмислена и реализирана на реални случки. Всичко това е реално, но не е преживяно, да бъда по-конкретен.
- Каква е концепцията всъщност?
- Става въпрос за една сравнително млада учителка, с малък стаж, на която й се отваря възможност да преподава. Но нейната друга мечта е да има собствена зала за танци, понеже тя е бивша шампионка по танци. Но както и в реалния живот понякога се отварят едни врати и тя влизайки в училището, го приема като предизвикателство и решава да остане в тази професия.
Следователно трябва да влезеш в диалог с учениците, което в днешно време е много трудно. Трябва да минеш през доста предизвикателства и тя го прави в случая. Това е смисълът на истинския учител. Другият вариант е да отидеш в класната стая, да си изпееш урока – нито някой те е чул, нито ти си направил нещо. Чрез „11-ти А” исках да кажа, че един учител може да направи нещо, да остави следа след себе си. Идеята е, че
можеш да докоснеш учениците
и да им предадеш нещо, нищо не е загубено.
- Черният български хумор също е неизменна част от сценария...?
- Той е естествен и присъства в нашите училища всеки ден. Аз съм имал шанса да бъда в „кухнята” като учител и съм попил живата реч и как наистина говорят тези деца. Това е много важно, защото учениците трябва да се оприличат с героите и да кажат: „Да, това сме ние”. Ако им представим изкуствена реч, която не идва от тяхната уста – няма как да направим тази спойка. Черният хумор присъства всеки ден в училищата, те така си говорят помежду си. Той е част от тяхната култура – да бъде забавно, смешно и провокативно.
- Премиерата бе на 29 януари и продължава да е на челно място в бокс офиса за най-гледаните филми в България?
- Екзалтиран съм. На 15 февруари излязоха новите резултати и мога да ви кажа, че чувството е уникално. Не съм експерт по статистика, но този прогресиращ интерес на зрителите е феноменален. По принцип, две седмици след премиерата на даден филм, интересът постепенно спада. А ние отиваме нагоре. Това говори за истински зрителски интерес. Но не ме интересува дали сме първи, дали ще сме първи и т.н. Приятно е усещането, но мен истински ме радва, че до този момент 57 518 зрители са отделили от времето и средствата си и са отишли да го гледат, да преживеят моята история. Искам да благодаря на всеки един от тези хора. Разбира се, на екрана не е само моята история, а резултатът от работата на целия екип - продуцент, режисьори, снимачен екип и едни прекрасни, прекрасни, актьори! В този смисъл успехът на филма е общ. Благодаря на всички, които гледахте или предстои да гледате „11-ти А”.
Учениците наистина изкарали извън равновесие Лина, героинята на Яна Маринова
- Главната роля е поверена на Яна Маринова. Успешно ли влезе в образа си на Лина?
- Успешно е и ще ти кажа защо. Аз присъствах и по време на снимките и имаше моменти, в които тя излизаше от класната стая и казва:
„Боже, тези наистина ме ядосаха”
Точно в този момент тя влезе в образа на учителката, защото го преживя. Не става с игра, а с преживяване. Яна Маринова го постигна.
- Каква е реалната ситуация в класната стая в българските училища?
- Доста е сложна ситуацията. Живеем в свят, в който никой не е живял досега. Всъщност ние взаимно се учим – ученици и учители. И трябва да я има тази толерантност, тъй като има някои учители, които си искат старото. Тогава го имаше уважението по наследство. Вече го няма и трябва да си го извоюваш. От друга страна, и учениците прекаляват в своите провокации на база на това, че технически са много по-напред от учителите и трябва да се изтъкнат. Трябва да се намери някакъв баланс. Каквото и да си говорим, учителят си остава учител. Това е една сложна симбиоза, която просто трябва да се случи.
"11-А" е олицитворение на действителността в класните стаи
- За филма печелите стипендия от НФЦ, нали така? Имаше ли някакви препятствия до отпускането на сумата?
- Това е по-скоро въпрос към продуцента Христо Христов, на който съм благодарен, че повярва в историята и мен. Борихме се заедно, защото не сме спечелили субсидията от първия път. Едва от третия път ни дадоха парите. Препятствия са и решенията дали да продължим да участваме, въпреки че ни режат.
- Босът на „Ню Бояна филм” Дейвид Варод живее със сестра ви Татяна Педерсън, с която имат дори дете. Не ви ли набедиха във връзкарство?
- Всякакви коментари има, но аз приемам само положителните. Но тези, които са запознати с реалността и отношенията на български кинаджии и „Ню Бояна” знае, че няма как да стане с връзкарство. Дейвид
Варод няма как да повлияе на български дейци
за решения на комисията в НФЦ.
Със сигурност ще има жлъчни коментари и подмятания, но важно е накъде е отправен фокусът. Аз съм се фокусирал към положителните коментари и обаждания от доволни хора, които са видели пълните зали. Това остава в мен.
- Негативните коментари също влияят за популяризирането на един филм. Точно нападките към филма за Левски на Максим Генчев го изстреля и даде повод повече хора да се интересуват от него...
- Не знам дали нашият случай е такъв, но има негативни коментари и ще продължава да има. Но ние продължаваме да гледаме напред и да се радваме на успеха. Правим си планове, чисто творчески.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Специално за „ШОУ” сценаристът Николай Колев разкрива подробности за своята творба. Той е магистър по литература, бивш учител, писател и какво ли още не. Отказал се е от професията си на учител, но пък продължава да преподава с киното. За него точно то е най-важният източник за получаване на знания. Там се чувства полезен и разбира, че дава нещо на околния свят.
- Г-н Колев, как се роди идеята за филма „11-ти А”?
- Идеята се роди във времето. Бях учител в Химическия техникум в Димитровград и точно учителският ми стаж, както и преди това студентският ми стаж в Пловдив, се превърнаха в основа на тази история. Разбира се, няма да пренебрегна и историите ми като ученик.
Нещата се насъбираха и в последствие се роди „11-ти А”.
- Събирали сте неща от личен опит и сте ги предали в сценария на филма?
- Да, но то е по-скоро осмислено. Почти нищо от случващото се на екрана, не се е случвало в действителност. Тази история е пречупена, преосмислена и реализирана на реални случки. Всичко това е реално, но не е преживяно, да бъда по-конкретен.
- Каква е концепцията всъщност?
- Става въпрос за една сравнително млада учителка, с малък стаж, на която й се отваря възможност да преподава. Но нейната друга мечта е да има собствена зала за танци, понеже тя е бивша шампионка по танци. Но както и в реалния живот понякога се отварят едни врати и тя влизайки в училището, го приема като предизвикателство и решава да остане в тази професия.
Следователно трябва да влезеш в диалог с учениците, което в днешно време е много трудно. Трябва да минеш през доста предизвикателства и тя го прави в случая. Това е смисълът на истинския учител. Другият вариант е да отидеш в класната стая, да си изпееш урока – нито някой те е чул, нито ти си направил нещо. Чрез „11-ти А” исках да кажа, че един учител може да направи нещо, да остави следа след себе си. Идеята е, че
можеш да докоснеш учениците
и да им предадеш нещо, нищо не е загубено.
- Черният български хумор също е неизменна част от сценария...?
- Той е естествен и присъства в нашите училища всеки ден. Аз съм имал шанса да бъда в „кухнята” като учител и съм попил живата реч и как наистина говорят тези деца. Това е много важно, защото учениците трябва да се оприличат с героите и да кажат: „Да, това сме ние”. Ако им представим изкуствена реч, която не идва от тяхната уста – няма как да направим тази спойка. Черният хумор присъства всеки ден в училищата, те така си говорят помежду си. Той е част от тяхната култура – да бъде забавно, смешно и провокативно.
- Премиерата бе на 29 януари и продължава да е на челно място в бокс офиса за най-гледаните филми в България?
- Екзалтиран съм. На 15 февруари излязоха новите резултати и мога да ви кажа, че чувството е уникално. Не съм експерт по статистика, но този прогресиращ интерес на зрителите е феноменален. По принцип, две седмици след премиерата на даден филм, интересът постепенно спада. А ние отиваме нагоре. Това говори за истински зрителски интерес. Но не ме интересува дали сме първи, дали ще сме първи и т.н. Приятно е усещането, но мен истински ме радва, че до този момент 57 518 зрители са отделили от времето и средствата си и са отишли да го гледат, да преживеят моята история. Искам да благодаря на всеки един от тези хора. Разбира се, на екрана не е само моята история, а резултатът от работата на целия екип - продуцент, режисьори, снимачен екип и едни прекрасни, прекрасни, актьори! В този смисъл успехът на филма е общ. Благодаря на всички, които гледахте или предстои да гледате „11-ти А”.
Учениците наистина изкарали извън равновесие Лина, героинята на Яна Маринова
- Главната роля е поверена на Яна Маринова. Успешно ли влезе в образа си на Лина?
- Успешно е и ще ти кажа защо. Аз присъствах и по време на снимките и имаше моменти, в които тя излизаше от класната стая и казва:
„Боже, тези наистина ме ядосаха”
Точно в този момент тя влезе в образа на учителката, защото го преживя. Не става с игра, а с преживяване. Яна Маринова го постигна.
- Каква е реалната ситуация в класната стая в българските училища?
- Доста е сложна ситуацията. Живеем в свят, в който никой не е живял досега. Всъщност ние взаимно се учим – ученици и учители. И трябва да я има тази толерантност, тъй като има някои учители, които си искат старото. Тогава го имаше уважението по наследство. Вече го няма и трябва да си го извоюваш. От друга страна, и учениците прекаляват в своите провокации на база на това, че технически са много по-напред от учителите и трябва да се изтъкнат. Трябва да се намери някакъв баланс. Каквото и да си говорим, учителят си остава учител. Това е една сложна симбиоза, която просто трябва да се случи.
"11-А" е олицитворение на действителността в класните стаи
- За филма печелите стипендия от НФЦ, нали така? Имаше ли някакви препятствия до отпускането на сумата?
- Това е по-скоро въпрос към продуцента Христо Христов, на който съм благодарен, че повярва в историята и мен. Борихме се заедно, защото не сме спечелили субсидията от първия път. Едва от третия път ни дадоха парите. Препятствия са и решенията дали да продължим да участваме, въпреки че ни режат.
- Босът на „Ню Бояна филм” Дейвид Варод живее със сестра ви Татяна Педерсън, с която имат дори дете. Не ви ли набедиха във връзкарство?
- Всякакви коментари има, но аз приемам само положителните. Но тези, които са запознати с реалността и отношенията на български кинаджии и „Ню Бояна” знае, че няма как да стане с връзкарство. Дейвид
Варод няма как да повлияе на български дейци
за решения на комисията в НФЦ.
Със сигурност ще има жлъчни коментари и подмятания, но важно е накъде е отправен фокусът. Аз съм се фокусирал към положителните коментари и обаждания от доволни хора, които са видели пълните зали. Това остава в мен.
- Негативните коментари също влияят за популяризирането на един филм. Точно нападките към филма за Левски на Максим Генчев го изстреля и даде повод повече хора да се интересуват от него...
- Не знам дали нашият случай е такъв, но има негативни коментари и ще продължава да има. Но ние продължаваме да гледаме напред и да се радваме на успеха. Правим си планове, чисто творчески.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
