Най-смелият блогър по въпроси на църквата и опазването на християнската вяра – Светльо Ангелов-Портос, отново се цели „право в десятката” на нашумелия въпрос: Обяви ли ни църковна война Вселенският патриарх Вартоломей. Както обикновено, Портос има „особено мнение”, което сподели пред „ШОУ”:
- Портос, обяви ли ни църковна война Вартоломей?
- Вартоломей не е наш враг. Той ни е приятел. Просто нашият патриарх в кавички Неофит е сенилен до безобразие. Движи се и мисли кой накъдето го наклони „със сопа и морков”. Нито тези, които бяха с него там, камо ли ония идиоти съветниците му, можаха да чуят добре какво им каза Вартоломей. Когато Неофит го посети първи в Цариград редно бе да се вслушат в забележките и укорите, които макар и да прозвучаха рязко, бяха изключително добронамерени...
- Защо се отнасяш така пренебрежително към патриарх Неофит, като му слагаш кавички?
- А според теб, патриарх може ли да бъде човек, чието „патриаршество” купиха от избирателите на събора Калиник и Николай?... Укорите на дядо Вартоломей бяха няколко и все в целта. Той още тогава изрази опасенията си, че на ниво клир БПЦ се е свързала с политикани и мутри, че няма почти никаква социална и духовнопросветна дейност в обществото... Неофит обаче реагира според старата пословица „Казали на кучето, а то си питало оная работа”.
- А трябва ли нашият патриарх да се вслушва и съгласява с това, което казва гръцкият?
- Трябва. Защото са братя в Христа, защото в семейството на православните църкви на Изтока Вартоломей е старши, защото е Вселенски патриарх в Константинопол, а не гръцки; защото църковна независимост и патриаршеско достойнство все още той дава чрез томос (документ, подписан от него). И ако Неофит е патриарх, то е, защото един от предшествениците на Неофит е обявен за патриарх от един от предшествениците на Вартоломей. Миряните няма как да знаят тези йерархични и исторически податки, които задължават към „вслушване”.
- Чакай сега - Вартоломей направо ни обвинява в ерес. Обясни какво е това ерес на етнофилетизма.
- Аз не чух той да нарича етнофилетисти, той каза, че в борбите през Възраждането българите са били склонни към етнофилетизъм, че това е „посяло тръни в нашите исторически взаимоотношения”. А истината е, че по онова време гърците са ни предлагали 12 епархии в независима Екзархия, ние сме настоявали за 15 непременно и това е била причината за разкола...
Тука трябва да се мисли повече – какво е етнофилетизмът като църковна ерес, той буквално означава „любов към етноса”. Но почти всички православни църкви са организирани според етнически, народностен принцип и почти всички отстояват интересите и бранят при нужда народите си. Гръцката (еладска) църква начело с Атинския архиепископ не прави изключение, нито сръбската, нито румънската... Нашата българска „любов към етноса” обаче е малко особена, леко извратена...
Навсякъде, без значение монархисти ли, фашисти ли, комунисти, демократи или социалисти, властниците са се съобразявали в много по-голяма степен със спецификата на църковността, ползвали са я за каузите си и я ползват, доколкото могат, без да я ощетят и деформират непоправимо.
Нормалните хора ясно осъзнават, че Църквата им я е имало поне 1000 години преди тях и ще я има и след тях... А ние сме селяндури – качим ли се на власт, все сме „върхът на пирамидата”, „краят на историята”, „последна инстанция”, даже за над Бог се взимаме. И когато използваме църковността, ползваме я основно за наши временни, себични и користни цели.
Така е сега и с отказа ни да върнем откраднатите от Северна Гърция ценности за времето на Втората световна война. И знаеш ли защо? - Защото на власт са отново, под една или друга форма, внуците, братовчедите и баджанаците на Тато и Бато, вечно червените боклуци, а по-голямата част от тези ценности са продадени отдавна по търгове в Принстън, Мюнхен, затова е сега по-лесно да се правим на „църковни патриоти”, уж че можем, а не искаме да ги върнем, за да не се разбере, че и да искаме, не можем, понеже сме ги продали, и то не в полза на държавния бюджет, а за лична полза...А, знаеш ли, тъжното е, че по време на войната в Атон, Света гора са се молили да бъдат окупирани от Хитлер, а не от българската „православна” армия...Помисли върху това!..
След смъртта на патриарх Максим и особено след тази на митрополитите Кирил и Натанаил, БПЦ се мафиотизира тотално, започна навсякъде произвол, всеки тарикат и мутричка църковна прави навсякъде, каквото му се види угодно. Ето, например, поп Силвестър преди няколко дни е пребил послушник в Поморийския манастир, заради някаква битова препирня. И да го питаш какво прави един мирски свещеник, при това от друг град, в манастира в Поморие?!
Сливенска епархия има нов викариен епископ – Поморийският игумен Йеротей Агатополски, но и сега, както и за времето на стария Игнатий Проватски, Силвестър продължава да се изживява, като „духовен надзорник на епархията”, което е абсурд, защото те са епископи, а той прост поп (много прост при това), но там нещата тъй седят. Казват, че Силвестър и Евгений буквално „изцоцват” манастира, че игуменът ги хрантути, сигурно си мисли, че им е задължен, задето е станал епископ. Отделно на Йеротей каква му е играта не ми е много ясно.
Получавам сведения, че събира подписки, че организира срещи, на които се опитва да отцепи Бургас от Сливенска епархия, за да стане Бургаски митрополит... Тези неща обаче и в БПЦ, и почти навсякъде винаги ги е имало, престъпният произвол мене ме тревожи повече. Позицията на Николай Пловдивски е лицемерна – той, Игнатий Плевенски и Григорий Търновски не почетоха Вартоломей в София и това не е случайно – това са едни от най-мътните персонажи сред висшия клир в БПЦ, на които им е най-сериозен интересът БПЦ да е в изолация, за да вършат тука каквото им падне на кеф.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
- Портос, обяви ли ни църковна война Вартоломей?
- Вартоломей не е наш враг. Той ни е приятел. Просто нашият патриарх в кавички Неофит е сенилен до безобразие. Движи се и мисли кой накъдето го наклони „със сопа и морков”. Нито тези, които бяха с него там, камо ли ония идиоти съветниците му, можаха да чуят добре какво им каза Вартоломей. Когато Неофит го посети първи в Цариград редно бе да се вслушат в забележките и укорите, които макар и да прозвучаха рязко, бяха изключително добронамерени...
- Защо се отнасяш така пренебрежително към патриарх Неофит, като му слагаш кавички?
- А според теб, патриарх може ли да бъде човек, чието „патриаршество” купиха от избирателите на събора Калиник и Николай?... Укорите на дядо Вартоломей бяха няколко и все в целта. Той още тогава изрази опасенията си, че на ниво клир БПЦ се е свързала с политикани и мутри, че няма почти никаква социална и духовнопросветна дейност в обществото... Неофит обаче реагира според старата пословица „Казали на кучето, а то си питало оная работа”.
- А трябва ли нашият патриарх да се вслушва и съгласява с това, което казва гръцкият?
- Трябва. Защото са братя в Христа, защото в семейството на православните църкви на Изтока Вартоломей е старши, защото е Вселенски патриарх в Константинопол, а не гръцки; защото църковна независимост и патриаршеско достойнство все още той дава чрез томос (документ, подписан от него). И ако Неофит е патриарх, то е, защото един от предшествениците на Неофит е обявен за патриарх от един от предшествениците на Вартоломей. Миряните няма как да знаят тези йерархични и исторически податки, които задължават към „вслушване”.
- Чакай сега - Вартоломей направо ни обвинява в ерес. Обясни какво е това ерес на етнофилетизма.
- Аз не чух той да нарича етнофилетисти, той каза, че в борбите през Възраждането българите са били склонни към етнофилетизъм, че това е „посяло тръни в нашите исторически взаимоотношения”. А истината е, че по онова време гърците са ни предлагали 12 епархии в независима Екзархия, ние сме настоявали за 15 непременно и това е била причината за разкола...
Тука трябва да се мисли повече – какво е етнофилетизмът като църковна ерес, той буквално означава „любов към етноса”. Но почти всички православни църкви са организирани според етнически, народностен принцип и почти всички отстояват интересите и бранят при нужда народите си. Гръцката (еладска) църква начело с Атинския архиепископ не прави изключение, нито сръбската, нито румънската... Нашата българска „любов към етноса” обаче е малко особена, леко извратена...
Навсякъде, без значение монархисти ли, фашисти ли, комунисти, демократи или социалисти, властниците са се съобразявали в много по-голяма степен със спецификата на църковността, ползвали са я за каузите си и я ползват, доколкото могат, без да я ощетят и деформират непоправимо.
Нормалните хора ясно осъзнават, че Църквата им я е имало поне 1000 години преди тях и ще я има и след тях... А ние сме селяндури – качим ли се на власт, все сме „върхът на пирамидата”, „краят на историята”, „последна инстанция”, даже за над Бог се взимаме. И когато използваме църковността, ползваме я основно за наши временни, себични и користни цели.
Така е сега и с отказа ни да върнем откраднатите от Северна Гърция ценности за времето на Втората световна война. И знаеш ли защо? - Защото на власт са отново, под една или друга форма, внуците, братовчедите и баджанаците на Тато и Бато, вечно червените боклуци, а по-голямата част от тези ценности са продадени отдавна по търгове в Принстън, Мюнхен, затова е сега по-лесно да се правим на „църковни патриоти”, уж че можем, а не искаме да ги върнем, за да не се разбере, че и да искаме, не можем, понеже сме ги продали, и то не в полза на държавния бюджет, а за лична полза...А, знаеш ли, тъжното е, че по време на войната в Атон, Света гора са се молили да бъдат окупирани от Хитлер, а не от българската „православна” армия...Помисли върху това!..
След смъртта на патриарх Максим и особено след тази на митрополитите Кирил и Натанаил, БПЦ се мафиотизира тотално, започна навсякъде произвол, всеки тарикат и мутричка църковна прави навсякъде, каквото му се види угодно. Ето, например, поп Силвестър преди няколко дни е пребил послушник в Поморийския манастир, заради някаква битова препирня. И да го питаш какво прави един мирски свещеник, при това от друг град, в манастира в Поморие?!
Сливенска епархия има нов викариен епископ – Поморийският игумен Йеротей Агатополски, но и сега, както и за времето на стария Игнатий Проватски, Силвестър продължава да се изживява, като „духовен надзорник на епархията”, което е абсурд, защото те са епископи, а той прост поп (много прост при това), но там нещата тъй седят. Казват, че Силвестър и Евгений буквално „изцоцват” манастира, че игуменът ги хрантути, сигурно си мисли, че им е задължен, задето е станал епископ. Отделно на Йеротей каква му е играта не ми е много ясно.
Получавам сведения, че събира подписки, че организира срещи, на които се опитва да отцепи Бургас от Сливенска епархия, за да стане Бургаски митрополит... Тези неща обаче и в БПЦ, и почти навсякъде винаги ги е имало, престъпният произвол мене ме тревожи повече. Позицията на Николай Пловдивски е лицемерна – той, Игнатий Плевенски и Григорий Търновски не почетоха Вартоломей в София и това не е случайно – това са едни от най-мътните персонажи сред висшия клир в БПЦ, на които им е най-сериозен интересът БПЦ да е в изолация, за да вършат тука каквото им падне на кеф.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
