Сю Стал не позволява на нищо да й попречи да живее. Нищо, че и четирите й крайника липсват. Подобно на бебето, което прохожда с протеза и на мъжа, който, въпреки че има само един крак, всеки ден тича около 30 км, решимостта на Сю да се изправи лице в лице със страховете си, е достойна за възхищение. Майка на 2 деца, тя се радва на отлично здраве, докато мистериозна болест, последвана от сепсис, не й отнема и 4 крайника.
Болестта едва не отнема живота й, преди Сю да се възстанови като по чудо. През последната година тя отново трябва да се научи да прави съвсем обикновени неща - да се сресва или да си слага спирала. Само за няколко месеца успява да се научи да ходи с протеза и да използва изкуствената си ръка.
Това, че няма крайници ограничава изключително много възможностите й, но не я обезкуражава. Една година след като се възстановява от болестта, Сю решава да осъществи своя стара мечта - да скочи с парашут!
След кратък урок в небето над Оклахома, където живее, тя е готова за скок с професионалист. Въпреки недъга си, тази жена умее да се радва на малките неща в живота.
Болестта едва не отнема живота й, преди Сю да се възстанови като по чудо. През последната година тя отново трябва да се научи да прави съвсем обикновени неща - да се сресва или да си слага спирала. Само за няколко месеца успява да се научи да ходи с протеза и да използва изкуствената си ръка.
Това, че няма крайници ограничава изключително много възможностите й, но не я обезкуражава. Една година след като се възстановява от болестта, Сю решава да осъществи своя стара мечта - да скочи с парашут!
След кратък урок в небето над Оклахома, където живее, тя е готова за скок с професионалист. Въпреки недъга си, тази жена умее да се радва на малките неща в живота.
