Те. Нашите деца. Дамгосани с епитети и печати - сакати, малоумни, изроди, уроди... И затова не заслужавали да са сред нас. Те. Нашите деца. Най-чудните деца - децата на България.
А те и родителите им искат нещо съвсем мъничко. Това нещо между другото е искано от всеки - един малко по-добър живот. Нищо повече. Само един малко по-добър живот. Много ли е?
Разберете ги. Те не нахалстват, не искат свръх нещо. Искат мъничко разбиране. И една усмивка, ако ги срещнете на улицата. За тях това значи много.
Няма как да се опише (а българският е пребогат език, но понякога и у него липсват думи, за да се опише нещо) означава за тях тази усмивка. Тя ще им даде криле. Ще ги обнадежди. И ще им вдъхне вяра в борбата, която са принудени да водят всеки ден.
Замислете се за миг - а дали те са искали тази борба? И след този миг поставете се на тяхно място (нека е само за един миг дори!) и задайте си въпроса: "А аз мога ли да живея и да се боря като тях?".
Те искат малко. Един по-добър живот. И да бъдат разбрани. Само. Искат го тихо, с усмивки... Усмивките на най-чудните деца - децата на България!
