Аз, непоправимият оптимист, сякаш прогледнах и се смразих...
Господа политици, вижте тези, които вече двайсет години Ви гласуват доверие!
Вижте ги! Старци с угаснали погледи от мизерното и жалко съществуване, се движат като сенки. Надеждата, която ги крепи е, че краят наближава. А тези, които идват след тях, нямат и тази надежда. Обезверени, безработни, изцедени психически, с изпилени нерви... Вместо да градят и съзидават, оскотяват от усилията и борбата да оцелеят. Ожесточени и недоволни, но слаби да изкрещят: „Стига”! А Вас това Ви устройва...
Господа политици, можете ли да се изправите лице в лице с бъдещето на нацията, без да извърнете глава отвратени?
Вижте ги! Развлечени тинейджъри, които бетонират самочувствието си с циничен език и всичките им мечти са заключени в две думи „много пари” и „лесни пари”. А девойките? Труженички. Как гротескно звучи това определение за напъпилите млади тела, облечени предизвикателно, и детски лица под пластове силен грим. Опиянени от чалга-вълната, могат да изпеят десетки песни на кумирите си, но са единици тези, които знаят „Аз съм българче”. Безпътни и нагли, яростно са се втурнали да грабят от пошлостта...! На фона на всеобщата безизходица, еуфорията на това поколение е като лудост!
Господа политици, виновни сте не просто затова, че сме най-бедните в Европа. Виновни сте, че благодарение на управлението си осакатихте моралните ценности на своя народ! Преди двайсетина години българинът бил е трудолюбив, гостоприемен, градивен, обичащ земята си, умеещ да се весели... Престъпление е да смениш лицето на цяла една нация. Благодарение на Вас сега българинът е озлобен, намусен, завистлив, крадлив и беден. И в това препускане да оцелее, дори не се сеща за предците си - горди, непримирими и борбени. Славни!
Вижте ги! Как е възможно да тласкаш цял един народ към безпътица, да ограбваш надеждите му и да се гавриш с бъдещето му?
Възможно е - това го може всеки български политик! Видях го!

Автор: Александър Иванов - Максенций