Вече трети ден поред премиерът Борисов спира държавни поръчки на обща стойност вече близо милиард и половина лева, спечелени от КОЙ?…

 

Той ги пуска, Той ги спира.

 

Тук е така. Важното е едноличната Му власт този път да е на прав път. От нас се очаква да ръкопляскаме, защото е направил нещо, за което хиляди пъти е бил молен от някакви си  граждани и от някои пишещи „долни, мръсни гадове” ( както Борисов нарича онези, които си позволяват да видят външен натиск зад вътрешното му убеждение , че трябва да бъдат спрени пуснатите от него поръчки).

 

Хубаво е , че премиерът си реже опашката, на която толкова дълго беше крушка. Но защо трябваше да стигнем до под кривата круша със съдебната реформа и до заплахата България да се открои като най-зле управляваната държава в ЕС на фона на румънския пример, за да се задейства най-после инстинкта Му за политическо самосъхранение като ехо от механизма за наблюдение върху спъната ни реформа?

 

Колкото повече набъбва сборът от оповестяваните милиони, запорирани в рамките на последните дни по съответните съмнително спечелени търгове, толкова повече лъсва размерът на грабежа, на който България е подложена от приближените досега (?) до властта кръгове.

 

Аплодисментите са лесно нещо. Може и с отвращение да се ръкопляска, когато шамаросват „лошия” (нещо като „да си траем за престъпленията на Сталин, щом помага да смажем бившия му побратим Хитлер). Въпросът е обаче защо изобщо е трябвало да се стига да ситуацията, която сега предполага тя да бъде лекувана в стила на Путин, който изгони брутално избрания от московчаните кмет Лужков заради корупция и от това натрупа още политически капитал за себе си. Никой обаче не посмя да го попита защо е търпял дълги години разграбването на обществени средства и защо за подобно престъпление в особено големи размери не се търси сметка- не толкова като отмъщение, колкото като превенция срещу повтарянето на престъплението.

 

Преялият с поръчки Пеевски сега е принуден да ги връща. Някой вярва ли обаче, че Борисов го кара да изпие тази чаша с очистителното по вътрешно ( а не по външно) внушение?

 

Иначе Борисов го бива в превенцията, когато иска да я приложи в собствен интерес. Ето защо заклейми като „долни мръсни гадове” всички, които свържат външни фактори с офанзивата му да спира държавни поръчки. По този начин на изпитание пред гнева му са положение не само коментиращите политиката в България, но дори и (плахо) питащите. Как да зададеш въпрос като водещ в телевизионно студио на събеседник, дали вижда външен натиск върху Борисов, като с това рискуваш автоматично да попаднеш сред безработните журналисти?

 

Номерът със забраната да се говори нещо, което е лично неудобно за него, Борисов извъртя още в мига на учредяването на ГЕРБ. В речта си на 3 декември 2006 г. пред учредителите, да припомня пак, Борисов забрани от трибуната на НДК който и да било новороден съпартиец да говори за, т.е. срещу ( президента) Георги Първанов. И както видяхме в годините след това, никой не наруши тази забрана, освен някои „долни, мръсни гадове” извън неговия контрол.

 

Нещо повече, Първанов, независимо от грандиозния провал на одиозните му обещания за трите енергийни проект, не само не се разсърди на Борисов за тяхното спиране, но се присламчи като съуправляващ с него в настоящото правителство.

 

 

Дали ще се окаже (пак) „всяко чудо за три дни”, ще разберем утре, на четвъртия ден.

Share on Facebook