Музикалната редакторка на „Пулсиращи ноти” се нуждае от лекарства срещу паркинсон, като само две от тях струват над 50 лева.
Именитият хроникьор на българската поп и рок музика е склонен дори да подарява ценните плочи, стига да е уверен, че отиват в приятели меломани, които умеят да ценят стойностната музика. Точно така се е разделил и с първия албум на великата Уитни Хюстън.
„Страстта ми към плочите започна след уволнението от казармата през 1961 г., когато с баща ми купихме грамофон “Цифона” - немска марка за 40 лв. Взехме го, защото лелите на татко от Швейцария (баба ми бе от Женева) ни изпратиха в коледни колетчета плочи на китарната група “Фингър” и първата плоча на Шейла”, споделя с вълнение Спространов.
Първата купена от него плоча пък е на Фетс Домино, който свири на пиано рокендрол и ритъм енд блус. После се сдобива и с албума на Бил Хели с великите рокендроли, с който стават най-добрите купони. “Но веднъж оставих плочата на канапето и върху нея седна Лили, доста сочна съученичка.
И плочата с рокендрол стана на сол.”
За да си набави още музика, Тома Спространов става абонат на Полския културен център, на Чешкия, на Немския. Увлича се да събира и класическа музика, сдобива се с шестте творби на Бах “Бранденбургски концерти”, както и с плочи на Бетховен и Чайковски. Скромната му сбирка прераства в огромна колекция.
“Отношението към грамофонната плоча за мен е като към любима жена. Вземаш плочата, разглеждаш я /срещаш момичето, ухажваш го/, изваждаш плочата, помирисваш я, ухае на прясно /като усещане за жена/, четеш вътре текстове /сякаш четеш душата ѝ/, внимателно слагаш плочата на грамофона и спускаш вилката... И плочата започва да се върти и плавно да се полюшква като женски бедра... А това МР3, в което някой вкарал 1000 парчета, за мен е бездушна работа”, с любов реди думите радиоводещият.
Следващата година Спространов ще издаде своя юбилеен албум, посветен на 75-ата му годишнина.
Именитият хроникьор на българската поп и рок музика е склонен дори да подарява ценните плочи, стига да е уверен, че отиват в приятели меломани, които умеят да ценят стойностната музика. Точно така се е разделил и с първия албум на великата Уитни Хюстън.
„Страстта ми към плочите започна след уволнението от казармата през 1961 г., когато с баща ми купихме грамофон “Цифона” - немска марка за 40 лв. Взехме го, защото лелите на татко от Швейцария (баба ми бе от Женева) ни изпратиха в коледни колетчета плочи на китарната група “Фингър” и първата плоча на Шейла”, споделя с вълнение Спространов.
Първата купена от него плоча пък е на Фетс Домино, който свири на пиано рокендрол и ритъм енд блус. После се сдобива и с албума на Бил Хели с великите рокендроли, с който стават най-добрите купони. “Но веднъж оставих плочата на канапето и върху нея седна Лили, доста сочна съученичка.
И плочата с рокендрол стана на сол.”
За да си набави още музика, Тома Спространов става абонат на Полския културен център, на Чешкия, на Немския. Увлича се да събира и класическа музика, сдобива се с шестте творби на Бах “Бранденбургски концерти”, както и с плочи на Бетховен и Чайковски. Скромната му сбирка прераства в огромна колекция.
“Отношението към грамофонната плоча за мен е като към любима жена. Вземаш плочата, разглеждаш я /срещаш момичето, ухажваш го/, изваждаш плочата, помирисваш я, ухае на прясно /като усещане за жена/, четеш вътре текстове /сякаш четеш душата ѝ/, внимателно слагаш плочата на грамофона и спускаш вилката... И плочата започва да се върти и плавно да се полюшква като женски бедра... А това МР3, в което някой вкарал 1000 парчета, за мен е бездушна работа”, с любов реди думите радиоводещият.
Следващата година Спространов ще издаде своя юбилеен албум, посветен на 75-ата му годишнина.
