Днес е Томина неделя - почита се паметта на св. Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските текстове, в които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал. За да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет свети Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така свети апостол Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава, Томи.

2. Свети мъченик Лазар Български (+1802) - Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което отстои на 14 километра от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.

След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го рославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, гдето е означено и родното му село Дебел дял.