На бърз кадър: бившият образцов офицер от българската армия Стоян Величков е изпъден за женкарство от родната войска заради връзките на озлочестената му съпруга с военачалниците в Пиринско. Едноименният бивш топминьор в мина „Ораново” отървава на косъм кожата си от последната порция трупове в смъртоносната мина...
В края на краищата бившият безработен „благоевградски софиянец” дарява всичките си Божии и земни завоювани блага на близки и далечни роднини. А те се не са никак малко. Запазва само гащите си, за да се превърне в най-ексцентричния български рокер. Тези дни Тони Рокера стана и градоначалник на първия в света „Град на Ада” в... Благоевград. Естествено, с Дявола зад гърба си.
Стоян Величков – Тони Рокера Стрелата, е готов да говори за всичко, само не и за нощта, в която е сключил сделката си с Дявола. Това е най-голямото му тайнство. След сделката с Дявола земните перипетии на Тони наистина са умопомрачителни. Най-напред Господ му праща изпитания и наказания, но след това се намесва Рогатия и му компенсира загубите с лихвите. Как, разказва самият той.
„Божиите наказания започнаха някъде преди началото на лятото. Поръчах като начало соларна система за „Града на Ада”, щото най-близкият трафопост беше на 200 м. Тръгвам към София с голфа да си прибера двата слънчеви панела. И точно някъде преди спускането по Владая заваля истински порой. На завоя колата ми попадна на водна възглавница.
Изкривих предна джанта. Дадох на заден, отидох до едни гумаджии наблизо, смениха ми гумата, криво-ляво отидох и взех панелите. Връщам се в Благоевград. Моят майстор се хвана за главата. То изпочупени карета, потрошена рейка, почти всичко по ходовата част. „Как си се прибрал, бе?!”, диви се майсторът. Ами аз де да знам. Е, знам си, но само аз – че
Дяволът е зад мен
Така или иначе, юни месец „Градът на Ада” вече имаше соларна система, с два слънчеви панела, два акумулатора и една специална джаджа, която преобразуваше тока от 12 волта на 220. Дойдоха юли и август. Видях, че тия неща с бунгалата и разни сглобяеми къщи няма да станат от раз и купих една метална каравана за 1000 лв. То също беше чудо невиждано. Караваната е 2,5 тона, как се качиха горе на баира камионът и кранът, само Дявол знае. Хубаво, ама веднага като се настаних в караваната, Господ ми прати едни такива проливни дъждове, че една сутрин се събудих целия подгизнал. Отгоре продължава да тече вода върху мен като от душ.
То при монтирането караваната така се изчанчила, че всичките й шевове отгоре се пукнали. Писна ми. Викам си, айде стига съм работил по тоя каравана, дай да подкарам мотора. Вече бях отметнал два-три рокерски събора, но нещо те гложди, от стомаха до главата, абе, сърби те. Викам двама братя мотористи, отиваме до Банско, начесахме си крастата, връщаме се, аз оставам на „Предела” да си пия кафето, те пият друго, не пият кафе, духнаха към Благоевград. Останах сам. Тръгвам и аз към Благоевград, излизам на магистралата, а то неделя – софийското шествие от Гърция към София.
Пред мен 30-40 коли, зад мен също толкова. Карам си с 60 км/ч, спазвам дистанция десетина метра, но точно на полигона преди Благоевград оня пред мен изведнъж така наби спирачки, че... абе, като на рали. Аз какво... ръгам на мига предна спирачка, предното колело почва да се тресе като при земетръс, кормилото също. При това положение единственото, което можеш да направиш е да го пуснеш, да се хвърлиш настрани и... Друго спасение няма.
Аз, целия в кръв. Добре, че ботушите и панталоните ми бяха от естествена кожа, специални, суперздрави. А моето моторно чудовище беше минало през целия ми ляв крак. С най-острите неща отгоре... сега трябваше да съм без един крак най-малко, по всички правила. Е, дойдоха полицаите, гледат, цъкат, викат:”Абе, ти май си оня, Тони Рокера?” – Ми, тоя съм. „Имаш ли претенции?” - Нямам никакви претенции, викам, отивам към „Спешна помощ”. Паля мотора и се прибрах. Никаква спешна помощ, никакви лекари, нищо. На другия ден то отоци, то чудо, чувството беше, че през нощта са ми отрязали крака и са ми присадили дървен. Посолих си раните с едно прахче, напикавах ги по два пъти на ден и всичко мина – и отоците, и раните. За две седмици.
Сега само дето се превърнах в метеоролог, ставите ми безпогрешно предсказват кога ще има дъжд и буря. Ама и това ще мине, най-много до една година. Изобщо, чудо невиждано. По всички правила в подобна катастрофа капачката на коляното ми и изобщо долните ми стави трябваше да намажат асфалта. Отделно от това, като се осъзнах от шока, виждам гума на кола до главата ми, почти опряла каската, защото бях паднал с главата назад. Както и да е, спънките обаче си следват една след друга, както Господ е наредил.
Така, че да ми пречи да си направя моя „Град на ада”
Тъкмо се оправих от тая глупава катастрофа, и един ден едно познато момче идва и ми вика:”Айде да ти платя да ме откараш до Симитли?” - Мисля си: Ми хубаво, що не!... Отиваме, той се отбива при неговия си познат, аз при моя. Чуваме се, и той и аз сме си свършили работата. Тръгваме обратно за Благоевград. Ама аз още не го знам, че е наркопласьорче от крими контингента. Полицаите обаче си знаят работата, взели ни на мушка още когато тоя се качва в колата ми. Аз карам, а той на връщане по едно време почна са обръща и да се поти. Притеснява се от един черен опел зад нас.
По едно време спрях и му викам: „Айде скачай и изчезвай!” – той ме послуша. На мен обаче тоя с черния опел почна да ми святка с фаровете. Спрях. Излезе само едно ченге, с пистолет към мен и ме изкомандва да сложа ръцете си на волана. Хубаво, ръцете на волана. Сега, ако ме питате, аз не пия, не пуша, е - не съм света вода ненапита, но вече съм наркотрафикант! Наркобос. И това е абсурдно. Това момче, дето го возих до Симитли, явно е взел оттам марихуана. Аз де да знам за какво иска да ходи до Симитли, не ме интересува. Да, ама той ме натопил, че дрогата е от мен. И това минути, след като са го гепили , когато рипна от колата ми.
И така ми лепнаха „реномето” на наркобос за марихуаната в цяло Пиринско. Както и да е. Ония цербери с прокурорска заповед ме разкарваха с белезници като маймуна от зоопарка из цяло „Еленово” и целия „Град на Ада”. Добре, намериха 12-13 стека цигари без бандерол, 150 грама трева, всичко това беше в багажа на тоя, дето духна. Е, 7 кила тютюн си бяха мои – бях ги купил за приятели, да си сгъват цигари. Междувременно полицаите бяха хванали студенти от Американския университет да пушат марихуана. Разпитали ги, разбрали, че наркопласьорът им е „моето момче”, ама аз пък взех, че „признах”, че той е взел марихуаната от мен. Майната му. Не знам дали добро или лошо направих. За мен е нещо добро, все пак му намалиха присъдата на момчето, но Дяволът знае - Той да ме съди.
Аз съм се оставил в неговите ръце
Сега Дяволът на входа на моя „Град на ада” гледа намръщено от билборда право срещу големия Божи кръст отсреща и три четвърти от Благоевград отблизо. Гледката е неописуема. Преди тук беше диво място. Дяволски красиво, но диво. Никой не стъпваше. Сега цели семейства заедно с децата и кучетата си идват и си правят снимки пред билборда с Дявола. Направиха цяла пътека... Разбира се, в моя град ще има боеве с бойни кучета, вече имам два питбула, двете са още палета, но имам и едно цяло петгодишно чудовище, само като го погледнеш и ще хукнеш. Бойни петли търся в интернет. Абе, купонът ще бъде постоянен!
С циганите проблеми нямам. Абе, те не ми се сърдят, че чукам мургавелките им, та сега ли?! Последната беше много беличка - 18-годишна красавица със сини очи. Е, аз виновен ли съм, че Дяволът ми праща все такива, най-много до 21-22-годишни. Дяволска работа!..”
Славей КОСТАДИНОВ
В края на краищата бившият безработен „благоевградски софиянец” дарява всичките си Божии и земни завоювани блага на близки и далечни роднини. А те се не са никак малко. Запазва само гащите си, за да се превърне в най-ексцентричния български рокер. Тези дни Тони Рокера стана и градоначалник на първия в света „Град на Ада” в... Благоевград. Естествено, с Дявола зад гърба си.
Стоян Величков – Тони Рокера Стрелата, е готов да говори за всичко, само не и за нощта, в която е сключил сделката си с Дявола. Това е най-голямото му тайнство. След сделката с Дявола земните перипетии на Тони наистина са умопомрачителни. Най-напред Господ му праща изпитания и наказания, но след това се намесва Рогатия и му компенсира загубите с лихвите. Как, разказва самият той.
„Божиите наказания започнаха някъде преди началото на лятото. Поръчах като начало соларна система за „Града на Ада”, щото най-близкият трафопост беше на 200 м. Тръгвам към София с голфа да си прибера двата слънчеви панела. И точно някъде преди спускането по Владая заваля истински порой. На завоя колата ми попадна на водна възглавница.
Изкривих предна джанта. Дадох на заден, отидох до едни гумаджии наблизо, смениха ми гумата, криво-ляво отидох и взех панелите. Връщам се в Благоевград. Моят майстор се хвана за главата. То изпочупени карета, потрошена рейка, почти всичко по ходовата част. „Как си се прибрал, бе?!”, диви се майсторът. Ами аз де да знам. Е, знам си, но само аз – че
Дяволът е зад мен
Така или иначе, юни месец „Градът на Ада” вече имаше соларна система, с два слънчеви панела, два акумулатора и една специална джаджа, която преобразуваше тока от 12 волта на 220. Дойдоха юли и август. Видях, че тия неща с бунгалата и разни сглобяеми къщи няма да станат от раз и купих една метална каравана за 1000 лв. То също беше чудо невиждано. Караваната е 2,5 тона, как се качиха горе на баира камионът и кранът, само Дявол знае. Хубаво, ама веднага като се настаних в караваната, Господ ми прати едни такива проливни дъждове, че една сутрин се събудих целия подгизнал. Отгоре продължава да тече вода върху мен като от душ.
То при монтирането караваната така се изчанчила, че всичките й шевове отгоре се пукнали. Писна ми. Викам си, айде стига съм работил по тоя каравана, дай да подкарам мотора. Вече бях отметнал два-три рокерски събора, но нещо те гложди, от стомаха до главата, абе, сърби те. Викам двама братя мотористи, отиваме до Банско, начесахме си крастата, връщаме се, аз оставам на „Предела” да си пия кафето, те пият друго, не пият кафе, духнаха към Благоевград. Останах сам. Тръгвам и аз към Благоевград, излизам на магистралата, а то неделя – софийското шествие от Гърция към София.
Пред мен 30-40 коли, зад мен също толкова. Карам си с 60 км/ч, спазвам дистанция десетина метра, но точно на полигона преди Благоевград оня пред мен изведнъж така наби спирачки, че... абе, като на рали. Аз какво... ръгам на мига предна спирачка, предното колело почва да се тресе като при земетръс, кормилото също. При това положение единственото, което можеш да направиш е да го пуснеш, да се хвърлиш настрани и... Друго спасение няма.
Аз, целия в кръв. Добре, че ботушите и панталоните ми бяха от естествена кожа, специални, суперздрави. А моето моторно чудовище беше минало през целия ми ляв крак. С най-острите неща отгоре... сега трябваше да съм без един крак най-малко, по всички правила. Е, дойдоха полицаите, гледат, цъкат, викат:”Абе, ти май си оня, Тони Рокера?” – Ми, тоя съм. „Имаш ли претенции?” - Нямам никакви претенции, викам, отивам към „Спешна помощ”. Паля мотора и се прибрах. Никаква спешна помощ, никакви лекари, нищо. На другия ден то отоци, то чудо, чувството беше, че през нощта са ми отрязали крака и са ми присадили дървен. Посолих си раните с едно прахче, напикавах ги по два пъти на ден и всичко мина – и отоците, и раните. За две седмици.
Сега само дето се превърнах в метеоролог, ставите ми безпогрешно предсказват кога ще има дъжд и буря. Ама и това ще мине, най-много до една година. Изобщо, чудо невиждано. По всички правила в подобна катастрофа капачката на коляното ми и изобщо долните ми стави трябваше да намажат асфалта. Отделно от това, като се осъзнах от шока, виждам гума на кола до главата ми, почти опряла каската, защото бях паднал с главата назад. Както и да е, спънките обаче си следват една след друга, както Господ е наредил.
Така, че да ми пречи да си направя моя „Град на ада”
Тъкмо се оправих от тая глупава катастрофа, и един ден едно познато момче идва и ми вика:”Айде да ти платя да ме откараш до Симитли?” - Мисля си: Ми хубаво, що не!... Отиваме, той се отбива при неговия си познат, аз при моя. Чуваме се, и той и аз сме си свършили работата. Тръгваме обратно за Благоевград. Ама аз още не го знам, че е наркопласьорче от крими контингента. Полицаите обаче си знаят работата, взели ни на мушка още когато тоя се качва в колата ми. Аз карам, а той на връщане по едно време почна са обръща и да се поти. Притеснява се от един черен опел зад нас.
По едно време спрях и му викам: „Айде скачай и изчезвай!” – той ме послуша. На мен обаче тоя с черния опел почна да ми святка с фаровете. Спрях. Излезе само едно ченге, с пистолет към мен и ме изкомандва да сложа ръцете си на волана. Хубаво, ръцете на волана. Сега, ако ме питате, аз не пия, не пуша, е - не съм света вода ненапита, но вече съм наркотрафикант! Наркобос. И това е абсурдно. Това момче, дето го возих до Симитли, явно е взел оттам марихуана. Аз де да знам за какво иска да ходи до Симитли, не ме интересува. Да, ама той ме натопил, че дрогата е от мен. И това минути, след като са го гепили , когато рипна от колата ми.
И така ми лепнаха „реномето” на наркобос за марихуаната в цяло Пиринско. Както и да е. Ония цербери с прокурорска заповед ме разкарваха с белезници като маймуна от зоопарка из цяло „Еленово” и целия „Град на Ада”. Добре, намериха 12-13 стека цигари без бандерол, 150 грама трева, всичко това беше в багажа на тоя, дето духна. Е, 7 кила тютюн си бяха мои – бях ги купил за приятели, да си сгъват цигари. Междувременно полицаите бяха хванали студенти от Американския университет да пушат марихуана. Разпитали ги, разбрали, че наркопласьорът им е „моето момче”, ама аз пък взех, че „признах”, че той е взел марихуаната от мен. Майната му. Не знам дали добро или лошо направих. За мен е нещо добро, все пак му намалиха присъдата на момчето, но Дяволът знае - Той да ме съди.
Аз съм се оставил в неговите ръце
Сега Дяволът на входа на моя „Град на ада” гледа намръщено от билборда право срещу големия Божи кръст отсреща и три четвърти от Благоевград отблизо. Гледката е неописуема. Преди тук беше диво място. Дяволски красиво, но диво. Никой не стъпваше. Сега цели семейства заедно с децата и кучетата си идват и си правят снимки пред билборда с Дявола. Направиха цяла пътека... Разбира се, в моя град ще има боеве с бойни кучета, вече имам два питбула, двете са още палета, но имам и едно цяло петгодишно чудовище, само като го погледнеш и ще хукнеш. Бойни петли търся в интернет. Абе, купонът ще бъде постоянен!
С циганите проблеми нямам. Абе, те не ми се сърдят, че чукам мургавелките им, та сега ли?! Последната беше много беличка - 18-годишна красавица със сини очи. Е, аз виновен ли съм, че Дяволът ми праща все такива, най-много до 21-22-годишни. Дяволска работа!..”
Славей КОСТАДИНОВ
