Тонове смет се въргалят край язовир „Голям Беглик“, а по ирония голяма част от вонящите чували са точно под табелка „Тук не е сметище“. Това са следите, които оставят след себе си стотиците туристи, къмпингуващи край водоема или отбиващи се там за по няколко дни. За проблема ни сигнализира Мария Йорданова, батачанка и също любителка на уникалната родопска природа. Но проявяваща повече отговорност за опазването й от мнозинството посетители, разпънали палатки и цели биваци по поляните.

„Това се повтаря всяко лято, разказва Мария. Тази година обаче ситуацията е извън всякакъв контрол. Туристите са много повече, а пропорционално на числеността им се увеличава и количеството отпадъци. Обичам планината и горите, това е едно от любимите ми места в Родопите, но много ме боли, когато отида и за пореден път го заваря заринато с боклук и занемарено. Всеки идва, прави си веселото, но никой не чисти след себе си – това е безотговорно! Някой дори си е направил усилието да счупи табелката, информираща какви са глобите за замърсяване и се питам дали същият човек си е изнесъл сметта където трябва. Чудя се и как на самите летуващи им е приемливо да почиват в такава гледка и при разнасящите се миризми от купищата наоколо“.

Йорданова казва, че немарливостта към уникалните ни природни дадености край „Голям Беглик“ е колкото от посетители, толкова и от местната власт в Батак. Две са регламентираните депа за отпадъци – по-близкото е на самия изход от летовището, другото – малко по-далеч, но също лесно достъпно за хора с превоз.

На никого няма да притежи да си качи чувалите в багажника и да ги закара дотам. По-големият проблем е, че и тези депа май са позабравени от институциите, отговорни за почистването им. При последното си посещение батачанката попитала служители на Горското стопанство, които събират такси от туристите. Униформените обаче обяснили, че тяхното ведомство не е ангажирано с тази дейност, това е работа на общината.

Мария е силно разочарована и от факта, че в България се нароиха десетки организации, самопровъзгласяващи се за природозащитници. Когато обаче природата се нуждае от тяхната адекватна намеса – както в този случай, никакви ги няма. Защо ли?

Още по темата четете ТУК