Ако седнем да си говорим за футбол - а колко често го правим - и ви питаме: "Знаете ли кой е Дражен Бърнчич?", колко от вас ще отговорят с "да" Не много.
Разбираме ви. Ние също не го помним. И нямаше да знаем кой, по дяволите, е той, ако не бе станал косвена причина Силвио Берлускони да направи най-голямата си футболна сделка, засенчвайки дори привличането на холандското трио Рийкард-Ван Бастен-Гулит.
Че дори и намирането в Бразилия на диаманта, който смяташе футбола за по-важен дори от секса... Кака. Между другото, по това последното си приличат.
Та този Бърнчич е роден в Хърватия, но се води белгиец. Да ви кажем, че е бил голяма звезда, ще преувеличим. Шарлероа, Кремонезе, Монца... Милан. Интер.
Аха - трансфер от Милан в Интер. Така се случи, че сделката за човека, който беше записал общо пет влизания в игра с червено-черната фланелка (1 в първенството, 3 за Копа Италия и 1 в Шампионската лига), през лятото на 2001 г. отиде в Интер. Това намали с близо 8 милиона евро трансферната сума за играча, който Милан взе по обратния дълъг път между "Сан Сиро" и... "Сан Сиро".
Андреа Пирло. Тогава притеснителен и леко смешен с огромните си гащета 22-годишен младеж, който същото лято спечели европейската титла с младежите на Италия под ръководството на Марко Тардели.
И дни след това същият този треньор, назначен да оправя нещата в Интер, му каза: Не ни трябваш.
Пирло днес нито е смешен, нито гащетата му изглеждат чак толкова големи. Но пък виж, прякорите му, са доста впечатляващи и мащабни. От Професора и Архитекта, до Маестрото. Отказва се от играта на 7 ноември сутринта българско време, след като сезонът за неговия Ню Йорк Сити приключи. Жалко. Защо? Все пак е само на 38 години е!
Но пък ни подари близо 20, в които с топката имаха интимна връзка, по-силна от всеки брак.
Преди онова лято на 2001 г., младото момче от Флеро, малко градче в Ломбардия, изглежда нешлифован диамант. Качествата са очевидни, но има ли самочувствието за голям футбол?
Отговорът за първи път дава големият Карлето Мацоне, който го взима в първия му отбор - Бреша, предния сезон под наем. И решава да го сложи в ролята на "дълбоко седящ плеймейкър" - нещо като метроном зад линията на полузащитата.
Като куотърбек, защитен от фолиото на динамичните халфове пред себе си, имащ достатъчно време, за да "хвърли пас", който да направи атаката. Години по-късно именно това ще се окаже позицията на Андреа.
Един гол е особено паметен в онзи сезон на Бреша.
Пирло играе зад вече утвърдения гений Роберто Баджо. Пуска един от онези пасове, Божествената опашчица полита и вкарва един от онези голове. Срещу Ювентус на неговия стадион. Цяла Италия аплодира.
Бреша завършва на седмо място, класира се за Интертото, а Пирло е заградил с кръгче първата си детска мечта: Играе редом с идола си Баджо, и то в родния си отбор Бреша! Там е тръгнал за футбола на 15 години, преди да го вземе Интер.
Берлускони потрива ръце - излъгахме ги! Пирло се влива в отбор, който е на ръба на величието с Карло Анчелоти на треньорския пост и куп звезди на терена.
Сделката е велика за Милан. Случва се на 30 юни 2001 г., което тогава е още последният ден на финансовата година на италианските фирми (разбирай - и футболни клубове). Сега или никога. Интер иска 30 милиона за Пирло, но Берлускони контрира: Нали не го искате?
Цената пада на 25 милиона, а после е обявена сделка на стойност 33 милиарда лирети (около 17 милиона евро), но поне осем от тях би следвало да са за Бърнчич. Диамант, купен за парите, с които се взима обикновен вагон с въглища.
Останалото е история.
Пирло печели всичко с Милан, където халфовата линия е подбрана безупречно. Гатузо е мускулите и сухожилията, Кака е сърцето, но Пирло е мозъкът. Един ден, когато най-накрая написа автобиография, тя нямаше как да има по-подходящо заглавие: "Мисля, а след това играя".
Никога не го видяхме да рита топката напосоки, да я праща със сила в някаква посока. Всяко негово действие имаше смисъл, а стилът му бе като на Джон Ленън - външният вид издава бунтарство с косата и брадата му, но всъщност гали сетивата с произведеното от таланта.
Грациозен и брутален с умението си да унищожава съперниците. Прецизен. На терена Пирло беше cool - няма по-добра дума да го опише. Сякаш играеше в някой от любимите си блейзъри, панталон на милански дизайнер и скъпи, но стилни обувки.
Сигурно се е изпотявал по време на мачове, защото е човешко. Не му личеше. Изглеждаше да прави сложни неща на терена с такава простота, с която достолепният му съсед в Манхатън си разхожда лабрадора.
Постиженията му са толкова много, че да ги изброяваме тук е губене на времето на читателя. За това има google и wikipedia. Блестя в Милан, в Ювентус, с фланелката на "скуадра адзура". Буквално блестя.
Книгата му, в която най-добре е описана футболната му философия, е удоволствие. Каквото бе и играта му.
В автобиографита са описани няколко случки, показателни за класата на този човек. Срещата му с Пеп Гуардиола в разцвета на суперотбора на Барса през 2009-а е една от тях.
"Пеп се появи в безупречния си външен вид, а в стаята на масата имаше вино. Чудесен старт, помислих си. После най-добрият треньор в света в онзи момент ми каза: Андреа, имаме нужда от теб. Барселона е машина, трудно можем да сме по-добри от това, което имаме в момента. Но ти, в халфова линия с Шави, Иниеста и Бускетс... Това е, което искаме. Ти си световна класа."
Милан не се предава и Пирло не отива при Пеп, Шави и останалите. Колко жалко...
"Футболът е по-хубав от секса. Продължава по-дълго, а ако не се получи добре, вината поне не е само твоя. Ето, вземете например Антонио Касано - той казва, че е спал с повече от 700 жени. Но не го викат в националния отбор вече. Е, дали е щастлив?".
Велик и неповторим, с класа и стил. Пирло.
"Сър Алекс Фъргюсън ми оказа голяма чест. Той прати Парк Жи Сун да ме охранява в един мач. Нищо друго - програмира го да ми пречи да играя. Кореецът бе като електрон, бърз и остър около мен, ръцете му обхващаха често тялото ми, гледаше вперено топката в краката ми, но съм сигурен, че в тези 90 минути тя не го интересуваше. Не знам дали разбираше защо я има на терена. Беше трогателно. Превърнаха един добър играч в куче-пазач заради мен."
Един от великите пасажи в книгата е описанието на усещането от мача в Истанбул, онзи финал, който Милан необяснимо загуби с дузпи, след като водеше с 3:0 след първото полувреме. Пирло изпусна една от дузпите.
"Никога не съм го гледал на запис. Играх го на терена веднъж, още хиляди пъти в главата си. Търсих обяснението, но то просто не съществува. Трябва да сложим черни знамена в базата на Милан - Миланело, за да ни напомня за онзи ден. За да знаят поколенията, че няма начин да се чувстваш неуязвим на терена.
Мислех да се откажа от футбола след Истанбул. Бях разбит. Когато успявах да заспя, сънувах онзи кретен Дудек, който танцуваше идиотски по голлинията при дузпите. Сънувах и ливърпулските му съотборници. Няма мотивация да тренирам и играя футбол. И до днес не мога да преодолея Истанбул. Всичко друго в живота успявам да изживея, надмогна и оставя зад гърба си. За това не намирам думи и сили."
Играчът, когото мнозина определят за най-близък до съвършенството като движения и изпълнения в новото време, е луд по видеоигрите с футбол.
"Playstation" е най-доброто изобретение на човечеството. Не знам колко мача съм играл на него, но са поне 4 пъти повече, от тези в реалния живот. Пирло срещу Неста беше класика в Миланело. Отивахме рано, закусвахме и играехме преди тренировката. След това обяд и пак игра до 4 следобед. Всичко друго бе жертвано и нямаше значение."
Най-култовият тип, символизиращ спокойствието и стила на терена, разказва и за най-великия си ден като играч: 9 юли 2006-а, когато спечели световната титла с Италия.
"Напрежение? Не давах и пукната пара за него. Изкарах деня в хотела, спах и играх на Playstation. Вечерта отидох на стадиона и спечелих купата. Това е."
Просто и в стил Пирло. А във вероятно най-великият пасаж от книгата, Андреа описва моментите на дузпите срещу Франция в същия финал:
"Вдигнах очи към небето и помолих Бог за малко помощ. Не вярвах той да е французин, нямаше начин. Въздъхнах дълбоко. Знаех, че в този момент същото прави работника в завода в Италия, който едва дочаква края на месеца за заплатата си.
Миланският бизнесмен, който понякога е задник, може би надут, но сега гледа вперено и поема дълбоко въздух. Студентът, който е впил пръсти в знамето. Наконтената госпожа от Рим или Милано... Проститутката на ъгъла на улицата. Всички те бяха нас в този момент.
Просто исках малко помощ от небето."
Думи, по-силни от който и да е видеозапис на футболен мач. Емоция, която Пирло е описал като запалянко, не просто като играч.
Той беше гений, дами и господа. Излъчваше гениалност и футбол. Правеше една много сложна работа да изглежда като детска игра.
А топката от днес ще е малко самотна.
Нейният най-предпочитан любовник вече няма да идва вечер.
