За утвърдените и чудесни културни фестивали в Пловдив подобни събития са единствено петно върху богата програма на града
Има една страна от все по-развиващия се културен живот в Пловдив, за която никой не говори или може би не иска да говори. Автоцензура, страх или ценностно осакатяване – там някъде се крие причината за липса на всякаква критичност и премълчаване на някои от нещата, които тихомълком се случват в града, готвещ се да бъде Европейска столица на културата.
През последните години имаме истинския ужас да наблюдаваме как в някои от културните фестивали в града постепенно се промъкват събития и „артисти“, които са там с една единствена цел, която дори не крият – подмяна на автентичната ни култура, начин на мислене и сриване на ценностната система. И тук не говоря единствено за редицата халтурни „проекти“ и „инсталации“, които се опитват да пробутат за култура една безсмислица, която означава нещо само някъде дълбоко в съзнанието на автора ѝ.
Говоря за една друга подмяна, която в следващите години ще се налага все по-очевадно. Пошлата и грозна демонстрация и показност на различната сексуална ориентация, вкарването ѝ в норма, в култура, в ежедневие. Част от програмата на традиционния културен фестивал "Нощ" тази година включваше своеобразно травеститско шоу, в което мъже по сутиени и перуки пееха и танцуваха еротично пред погледите на малолетни и дори малки деца.
За такива „спектакли“ съществуват специални клубове и нощни заведения,
където желаещите могат да ги практикуват свободно, но градските улици, обществените места и публичните пространства не са сред тях.
Организаторите на това „събитие“, което отново се опитва да мине метър с лъскаво и завоалирано име на английски, споделят, че искат да „дадат началото на промяната в мисленето на хората, насочена към толерантност и приемане на хора с нестандартната сексуална ориентация.“
За тях обаче имам една лоша новина – няма да ви мине номерът. Пловдив е столица на българския дух от столетия насам. Градът на художници и поети, родил през годините едни от най-гениалните български творци, и това не е ставало нито на някой фестивал, нито под крилото на някоя фондация. На нашето „мислене“ не му трябва вашата промяна и категорично не желаем вашите полу-голи мъже да дефилират из градските улици. Това не е култура и няма да бъде никога, колкото и да го обвивате в звучни фрази, в какъвто и целофан да ни го поднесете.
В социалните мрежи се въртят свободно няколко видеоклипа от „събитието“. Нека нашите читатели сами преценят дали това нещо има място в културната програма на Пловдив.
Това и още няколко видеа са публикувани първо е страницата на организаторите. Нарочно не ви показваме всички, защото са фрапиращи.
Илия Димитров