Само веднъж съм контактувал с Делян Пеевски и не ми се видя много умен, но агресивен- определно. Вече ще да е бил посочен за лидер на възникващата през 2001 г. младежка структура на царистите, които вече си бяха въобразили, че ще векуват на гребена на вълната. Беше изпратен да води агитката им в предизборното студио в НДК по време на предаването, водено пък от мен. През цялото време се опитваше да привлече вниманието ми към себе си с жестове, подскачания и подвиквания. Гледаше ме лошо, когато не му давах думата, смятайки очевидно, че тя непрекъснато му се полага. А след  като прожекторите изгаснаха се опита да ми се кара, че не съм го уважил достатъчно. Как да не го запомня!

Днес той се шегува в интервю за собствения си вестник “Телеграф”. Бил готов да поеме отговорността за това, че е едър. Ако го подозирах, че търси втори план в закачката, щях да си помисля, че очаква от нас да допишем ироничната му забележка и да се възхитим, че наистина е едър ( собственик, играч, фактор и…да не използвам обидни квалификации).

Във всички случаи обаче едрият Пеевски е притеснен. Опитите му да демонстрира обратното не могат да направят от слона муха. Фактът, че така шумно и демонстративно държи да бъде забелязан като борец срещу корупцията , освен всичко друго, напомня за нещо видяно, дежа вю.

Спомняте ли си как най-едрият бизнесмен сред назначените капиталисти в България, близкият до Русия бос на всесилната по онова време групировка Мултигруп Илия Павлов, изигра подобен сюжет в далечната ( но не чак толкова) 1995 г.? По съвет на офицерските си ментори от ДС, както се похвали самият Димитър Иванов, беше решил да изчисти образа си на най-едрата акула сред подлежащите на изяждане шарани в мътните води на зородилата се наскоро пазарна икономика в България.

Изразът за шараните , които ще се появят в частния бизнес, сред които обаче трябва да пуснем “няколко наши щуки”, е на самия Тодор Живков от късния му период, когато започна да нарича социализЪма “недоносче”. Днес една такава наистина голяма щука управлява България, лавирайки между двуглавия орел и червените раци в подмолите на демократичния ни гьол. “Орел, рак и щука” тук не е просто басня. Реалност е, но с обратен знак, защото защото става дума за съглашателство при раздаването на порциите, а не за разнобой, както е в баснята на Крилов . “Ъпгейднали” са го, както биха казали в наше време рожбите ( или жертвите) на комютърния новоговор.

За целите на пречистващата операция в органа на БСП “Дума” беше пусната от главния редактор Продев, който уж малко се дърпа, статията “Гущерът си къса опашката”. Подписана беше от Илия Павлов, но Димитър Иванов всъщност я е поръчала на “едно момче” от “24 часа Георги Кадиев, който измислил и заглавието. Направо “троен скок” в публичното мамене: измислена от един, подписана от друг, а писана реално от трети! https://www.blitz.bg/article/3716

Делян Пеевски, близък с Илия Павлов от юношеските си години ( видно от снимката), е надградил учителия си в поне едно отношение: осъзнал е важността на пропагадната и отдавна се е подсигурил със собствени медии, чрез които да заявява, че не царистът е гол, а всички останали са дибидюс виновни. Така и ги нарича своите инструменти : “моите медии”. Ползва ги по предназначение, но не може да избяга от сянката на обоснованото подозрение, че сам посочва чрез тях къде най-много го стяга вратовръзката като клуп на бесило.   Върти, суче и стига до глобания акт “Магнитски”, по който би могъл да бъде разследван.

Ето ехото на притесненията му, разпространено днес под формата на интервю за всекидневника (му) “Телеграф”:

“- Притеснявате ли се от заведеното от Цветан Василев дело по глобалния акт „Магнитски“?

– Не, не се притеснявам, защото никога не съм нарушавал нечии човешки права. Няма механизъм, по който аз като народен представител да мога да нарушавам основни човешки права. А знаете, че именно това е смисълът на глобалния акт „Магнитски“ – да наказва хората, които са си позволили да се възползват от положението си, за да нарушават човешките права.

Наел съм адвокати в САЩ, които да представляват правата ми, и те са категорични, че глобалният акт „Магнитски“ не е приложим към казуса Цветан Василев. И очаквам това да стане много скоро съвсем ясно. Един от адвокатите ми вече изказа публично мнението си, че с иска Василев се опитва да използва глобалния акт „Магнитски“ като щит срещу българското правосъдие, което не трябва да се допуска. Искът му по „Магнитски“ е част от цялата тази кампания срещу мен, провокирана от действията ми да осветявам задкулисието и да посочвам неговите престъпни схеми. От приватизацията на Костов до вторичното ограбване на активите на КТБ.

Даже съм доволен, че по този начин ще мога да представя истината за КТБ и пред американската администрация, която аз и вестник „Телеграф“ разкриваме в продължение на няколко години”.

Преди беше “Дума”, днес е “Телеграф”. Ще спра дотук с аналогиите с Илия Павлов, защото го застреляха, а убийците му, както всички подобни у нас, си останаха неразкрити – не желая да ми се вменява подобно пожелание. Само се опитвам да разкрия очевидното, че виковете “не ме е страх от “Магнитски” издават страховете му от “Магнитски”.

Свиркането в гората никога не е признак за храброст – особено когато една (руска) мечка неотдавна изръмжа срещу едрия младеж, че е бръкнал в кацата й с мед и се е облажил с милиард евро за нейна сметка, настоявайки ултиматвно половината от тях да и бъдат върнати още до края на годината.  https://frognews.bg/novini/edin-miliard-tarsi-ruskata-vtb-dps-deputat.html

А краят (на годината) наближава…

Share on Facebook