Главният прокурор Сотир Цацаров пристигна в Пловдив, за да участва в отчетното събрание на Апелативна прокуратура. Преди да влезе в сградата на прокуратурата, той отговори на няколко въпроса

-Г-н главен прокурор, приключи ли проверката за ваксините?

-  По отношение темата „ваксини” би трябвало да разграничаваме проверка и досъдебно производство. Приключила е проверката във Върховната административна прокуратура, която касае качеството на ваксините, тяхната приложимост. За това беше дадена информация. В медийното пространство има информация за образувано досъдебно производство, то е на Софийска градска прокуратура. Но искам изрично да подчертая – предмет на разследване в случая представлява не това дали въпросните ваксини са опасни за живота и здравето на  децата, а въпроси, свързани с икономическата целесъобразност на тяхното закупуване и съответно цените, свързани с износа на ваксини. На  практика има два паралелни договора за дарения – единият е за ваксини към България и другият е от България към република Турция. Предмет на разследване са евентуални длъжностни престъпления, свързани с цени и икономически показатели, а не лечебни.

-   Прокуратурата разполага ли с данни дали служители  на Гранична полиция са отнемали вещи на мигранти, задържани на границата?

-   До настоящия момент в прокуратурата  са постъпвали такива сигнали. Правени са проверки. Постъпвали са сигнали главно от  „Вътрешна сигурност” на МВР. Не са били събрани убедителни данни, които да доведат до образуване на досъдебно производство.

-   Трябва ли  разследвани магистрати да правораздават?

-   Вие задавате въпрос очевидно с искането за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за съдебната власт на ВКС. Не мога да коментирам искането на ВКС. Това е конституционно право.  Колегите от Конституционния съд имат право да направят такова искане. Но в крайна сметка дори и да се окаже, че тази разпоредба е противоконституционна, ще си позволя да не изразявам собствено мнение. Прокуратурата разполага с  друг механизъм. Ще искаме отстраняването им  по реда на НПК. Което включва и отговора на вашия въпрос – не, не трябва.

-  Наскоро майки протестираха пред съдебната палата в София срещу присъда на ВКС по Закона за движение по пътищата. Вие чухте ли ги тези майки, ще предприемете ли нещо?

-  Може би трябва да  разграничим нещата. По конкретното дело не може да бъде предприето каквото и да е повече, тъй като е налице решение на ВКС.  Да, вярно е, че решението е подписано с особено мнение от единия от колегите, но прокуратурата по това дело няма повече правомощия. Това, което ще бъде предприето в по-широк план, е внасяне от мен на искане във ВКС. То е изготвено, подписах го, малко преди да тръгна към Пловдив и ще бъде внесено в понеделник. Искането касае издаване на тълкувателно решение от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, което на практика трябва да обхване всички спорни въпроси по доста казуси, които са стояли на общественото внимание и са свързани с престъпления по транспорта. Те касаят както конкретния повод, по който беше протеста,  но е обобщена  цялата практика, свързана с наказателната отговорност и едновременно с това случаите на смекчаване на тази наказателна отговорност, когато съдилищата приемат, че пешеходецът има определен принос. Такива например са и случаите, които нямат общо с това, но пак са спорни в съдебната практика, по отношение на съставомерността на причинените имуществени вреди. Не че това е конкретният повод. Но искам да ви припомня едно дело в Пловдив, което мисля, че стана обект на много силна обществено дискусия. До колкото си спомням подсъдимият бе гръцки грпажданин.

-  Да, делото „Кари”…

-  Да, всички тези случаи са обобщени от колегите от Върховната касационна прокуратура и в крайна сметка до ВКС се  внася искане за тълкувателно решение. Целта ни е единна практика. И моята цел е единна практика, която да дава справедливи решения. Настояваме уеднаквяване на съдебната практика,  тъй като в момента тя е противоречива. Виждате, че има множество спорове по едни или други случаи, свързани с престъпления по транспорта. Ако се върна на казуса в Пловдив, имаше доста противоречиви юридически тези и разлика във вижданията на инстанциите. Аз внесох искане за възобновяване на делото. Очаква се по този казус ВКС да се произнесе. Но той е единичен казус. Аз искам  да има решение , което касае всички случаи. И за в бъдеще ще имаме по-предвидима съдебна практика. И самата прокуратура, осъществявайки обвинителната си функция, ще бъде една идея по-сигурна, защото  позицията на ВКС освен че е задължителна, тя е и  най-авторитетната позиция  от юлидическа гледна точка.

- По-ефективен ли ще бъде ВСС, след като се раздели на две колегии?

- Не мога да скрия, че аз отначало бях доста силен противник на такова разделяне. Противник, защото виждах в това разделяне съвсем ясно предвидими опити, да го кажа направо, за  изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Много атаки бяха насочени и към главния прокурор и към прокуратурата. Но не към това трябва да гледаме. Мисля, че сегашното решение е позитивното решение. Сегашното решение ще даде да се разбере, че както съдии, така и прокурори могат да решават своите кадрови, дисциплинарни, кариерни въпроси по отделно. Сегашното решение освен всичко друго показва, че съдии ще решават за съдии, прокурори ще решават за прокурори. Това, специално за прокурорската и следователската гилдия, мисля, че е далеч по-добро. По-добро е и за съдиите. Само че това решение оттук нататък повишава изключително много отговорността на отделните колегии. Защото сега за проблеми, които възникват в една част от съдебната власт, вече няма  да може да бъде обвинявата намесата на прокуратурата или лично на главния прокурор.  Сега всеки държи съдбата на своите колеги в рамките на своята колегия. За мен това е позитивно решение.

-  Как ще коментирате тези граждански форлмирования, които задържат мигранти по границата?

- Аз вече ги коментирах. Казах съвсем ясно. Протестите не могат да променят моята позиция. Те не могат да променят и разпоредбите на закона. Монетата има две страни. От една страна, тези граждански формирования очевидно са породени от това, че държавата не е достатъчно силна и ефективна в много случаи, в които трябва ад изпълни функцията си. Това касае не само ситуацията по границата.  Това касае ситуацията в малки села, случаите на масови кражби, това, за което казваме – нова е битова престъпност. Само че на моменти това е взело такива размери, че хората така или иначе тръгват към някакви форми на правна самопомощ или на някаква собствена самозащита. Когато държавата не  е достатъчно силна  и не изпълнява достатъчно ефективно своите функции, включително и репресивни, такива територии има.     Втората причина за пораждането им е – те все пак са  израз на някакви доста ултранационалистически или други настроения, които така или иначе могат да се видят периодично и по други поводи. А сега – какво е отношението към тях – никой не може да иззема функцията на държавата. Никой не може да си мисли, че може да връзва хора, да ги задържа, да си играе на полицаи. Това е невъзможно. И ще бъде преследван. Независимо от това кой как и защо протестира. Такъв е законът. Ние сме длъжни да го спазваме.

- Как гледате на забраните за бурките,  в общинския съвет в Пловдив също ще се разглежда такова предложение?

- Дайте да погледнем забраната от една друга гледна точка. Да я погледнем не само от гледна точа на бурките а от другото сходно религиозно облекло, което  така или иначе позволява откриването на очите, но само на очите, защото бурката е с мрежа отпред. Проблемът е в нещо друго. От една страна, всички граждани имат право на религиозна свобода. Религията е територия, в която държавата не бива да навлиза. Стига обаче религията  да се движи в рамките, очертани от  закона. Не говоря за идеите. За идеи рамки трудно се слагат. Говоря за  прояви, молитвени дейности  всичко друго. От друга страна обаче поставянето на всякакви нерилигиозни символи,  а вид облекла, които  демонстрират по този начин религиозната принадлежност, но не просто  я демонстрират, а не дават възможност носителят на този вид дреха  дори да бъде идентифициран, е достатъчен повод да бъдат наложени съответните ограничения и забрани. Да, те могат да бъдат носени в молитвени домове. Но на улицата трябва да има възможност всеки да бъде идентифициран, не само с простото показване на личната карта. Така според мен трябва да се действа и в този случай. Същото е положението и в училищата. Образованието в България е светско. Всички религии ползват еднакви права. Но това не значи, че трябва да налагат своя стил на другите. Говоря за стил на обличане и поведение.

И нека сложим още една забележка. Моите уважения, но това не е традиционния ислям. Част от причините,  заради които започна носенето на тези облекла в Пазарджик бяха чисто  финансови. В началото разследването и  съответните проверки бяха установили, че ежемесечно има заплащане, за да се носи такова облекло. В началото бяха по 120 лева на месец. Но това е в началото, не е сегашното положение.  Икономическите стимули също действат. Сега в момента те вече трудно действат. Сега действат във финансирането на този молитвен дом. Нека си зададем още един въпрос – в Закона за вероизповеданията пише, че молитвените домове на всички изповедания трябва да съответстват на разпоредбите на  Закона за устройство на територията. Могат да се зададат въпросите доколко  въобще е законен този храм, до колко е изграден като храм. И още веднъж, при цялото ми уважение към ръководството на Мюсюлманско вероизповедание, някак срамежливо е мълчанието на Главно мюфтийство по този въпрос.

Не се страхувам да си кажа мнението на глас. Подкрепям всички действия, които са  за спазване на реда и законността. След като ние с вас се движим по начин, по който можем да бъдем идентифицирани - с личната си карта в джоба, но и с открито лице, това трябва да го правят  всички граждани, които са на тази територия. Независимо от това каква религия изповядват. А каква религия изповядват и как я изповядват, е въпрос на тяхна лична свобода. Това не е територия, в която ние се намесваме. Всички трябва да спазват законите.

-  Вчера премиерът каза, че службите разполагат с данни за опити да бъде привнесена кризата от съседни нам държави - Македония, Гърция... 

-  Такива данни съществуват. По отношение на опитите да се  предизвикат едни или други подобни събития, включително и  с натиск на бежанска вълна, това е така. Но да искате от мен конкретните данни... Мога поне да гарантирам, че държавните органи правят всичко възможно да противодействат по всички възможни законови начини на това.

- Има ли законови основания прокуратурата да направи проверка на българите, чийто имена излизат от Панамагейт?

-  Има основания, ако проверките на НАП приключат с констатации за данъчни нарушения, прокуратурата да започне досъдебни производства за данъчни  нарушения или пране на пари. Но директни такива основания към този момент няма. Ние не сме НАП.

Б. а. В интервюто са използвани въпроси и от други медии