Срещу облъчването на публичността с простотии управляващите отдавна прилагат спасителната за себе си противоотрова на премълчаването в медиите на въпросните простотии. Доказа се още веднъж от начина, по който на Цецка Цачева й се размина потуленото излагане с фразата, че отивала да се снима „ с не’кви баби”, произнесена от нея на председателското й място на върха на законодателна власт в парламентарната ни република. Дошло й отвътре да си го сподели със себеподобните на същата висока трибуна без да очаква, че фразата й ще долети
(все пак) до публиката, която би трябвало да й поиска отстраняването от поста за подобно отношение към възрастни жени от Израел, дошли да почетат в България годишнината от холокоста.
В държави, в които на власт е арогантния манталитет, подобни гафове не водят до никакви последици за „богоизбраните” политици. Руския външен министър Лавров изпсува най-вулгарно по същия начин без да си дава сметка за отворения микрофон по време на пресконференция. И нищо- разбира се!
Нашенската публика е особено добре дресирана да пропуска покрай ушите си гаврите на властта с „обикновените хора”. Министър на образованието Даниел Вълчев по същият начин бе „заловен” да се подиграва със стачкуващите учители, подхвърляйки на своя колега ( и по манталитет) в правителството , финансовия министър Пламен Орешарски, че е време да „развалят седенката” с представители на учителския синдикат.
Истинският дресьор на публиката обачее кучелюбецът Борисов, който се изгаври пред смъртта на едно момиче, чиито труп бе открит от служебно полицейско куче. Във връзка с това доволно нахиленият премиер предложи кучето да бъде наградено с „телешка пържолка”.
Същият обясняваше пред изумени българи в Германия как неговият авер за всичко, министър Цветанов, ходи с багера и копае трупове- демек, разкрива престъпления успешно.
Уж е голям християнин, който умира да се кръсти пред камерите , включително по време на интервю в някое студио, целуващ ръцете на всякакви попове и най-вече на руския върховен поп при посещението му у нас ( предстои римейк през април), обаче се гъбарка с вярата на християните, редовно говорейки за Господ като за „началника”.
Примерите от подобно естество с Борисов са безчет, но не помага да бъдат изреждани. Няма ефект. За него си гласуват подобията му в държавата , а те явно са достатъчно, за да го крепят на власт. На това му се казва калкулиран цинизъм, поради който Борисов ни най-малко не прави усилие да промени нещо. Стига му и тази награда, да каже нявга народът- голям простак беше, ама к’ви магистрали лично ни построи ( или поне той на т’ва разчита, щото така разчита знака на избирателите в своя полза).
Ето защо Цачева може да си позволи всяко падение, което в сянката на отдавна падналия в очите на по-гнусливите българи премиер не предизвиква никакви негативи за нейната политкариера на верен слуга. Важното е да уважава и обожава шефа, а останалото няма значение. Нали хората му гласуват на него, а той си я харесва в тази ро(к)ля по негова кройка.
За протокола все пак да припомня някои нейни изпълнения от предишните й години на недосегаемост в същата ро(к)ля, когато едновременно хвалеше и отричаше руския корупционен проект АЕЦ Белене в зависимост от посоката на руския корупционен вятър или пък защитаваше незащитимата репутация на проваления кандидат за евродепутат Румяна Желева с такова настървение, че чак пропусна да забележи как Борисов вече се беше отказал да подкрепя битата карта.
http://ivo.bg/2012/03/31/%D0%B0%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D1%80%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5-%D0%B0%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0/
Share on Facebook
