Валери Петров е титан на перото и автор, чиито стихове, пиеси, сценарии на обичани български филми и брилянтни преводи на Шекспир са докоснали и ще докосват поколения наред.

Той е толкова могъщ с думите, че всяка негова сричка отеква и се татуира в мозъка на всеки, който се е докоснал до неговото творчество.

Номиниран е за Нобелова награда за литература. Припомняме ви някои от неговите непреходни мъдрости.

1. Животът е зиг-заг, има тъги и радости, но е хубаво да има линия.

2. В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.

3. Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.

4. Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.

5. Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.

6. Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.

7. Каквото и да прави злото, то е нетрайно.

8. Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?"

9. Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува -

добрите писма са на път!