Уикендът донесе смесени послания до червената футболна общност. Много неща се изясниха, други се замъглиха. Всъщност – първите са повече. Стана ясно и на последните наивници, че всичко случващо се със и около ЦСКА е тясно политически свързано и обременено от междуличностни интереси и войни. Без какъвто и да е спортно-технически мотив, даден отбор, не, далеч не обикновен отбор, а вторият в класирането, без значение за каква група говорим, отказва мач с първия! Това го няма никъде, вероятно дори в Ботсвана! Значи има други причини, далеч отвъд футболните. Също така изневиделица в навечерието на този неигран мач и паралелно със сериозно обоснованите мотиви на Костадин Ангелов-Лаптопа, в чиито очи вероятно плуваше цяла флотилия от корабчета, дойде и другият „мощен” удар – версията за завръщането в игра на Васил Божков. Целта бе да се намали възможно най-много фенската маса, която по предварителна програма след мача с Витоша Бистрица трябваше да се поразходи из центъра на София. Дали активните мероприятия са дали ефект, е трудно да преценим. В крайна сметка се състоя двустранна игра, която бе посетена от над 3000 души! Вероятно най-посетената двустранна игра в историята на футбола! После премина и самото шествие, чийто най-голям плюс бе липсата на каквито и да е магарии. А мнозина сякаш ги чакаха с наточени пера в ръка. Привържениците направиха червено море пред парламента, явиха се, заявиха твърдост и решимост. И това без реален повод, какво ли ще е, ако такъв все пак се появи. Защото всичко на този етап е в сферата на слуховете и догадките. Така и не излезе официално съобщение от Правната комисия, така и никой от БФС не пожела да каже думичка. Какво се случва с ЦСКА тези дни, става ясно само от форуми и социални мрежи. Дори медиите немеят и понякога от скука ли, от някаква друга подбуда ли създават фантасмагории. Човек трябва да е много назад с материала, за да не проумее следното: ЦСКА и Левски имат зад себе си грамадни маси, те могат да разклащат и да направляват процеси, които да прехвърлят футболните граници! Ако сините бяха в подобна ситуация, щеше да е същото, не се съмнявайте в това. Многобройната червена общност милее за своя отбор, живее, тревожи се, радва се покрай неговото ежедневие. Няколко са хората, довели клуба до просешка тояга – сега заради тях страдат милиони. И усещат с всичките си сетива отношението „майка-мащеха”, което в редица случаи се проявява от редица органи. Това разгневява, това усещане нагнетява. Някои продължават да играят по тънката червена струна на цесекарите, опъват я до краен предел. Рано или късно тя ще се скъса и ще доведе до непредвидими последствия. В неделното червено събитие имаше и минуси. И е добре те да бъдат отбелязани. Можеше да има и по-голяма масовост, липсваше сякаш достатъчно присъствие от хората извън агитката. Да, вероятно има лек дисбаланс или дисхармония в усещането помежду им, но това не бива да е извинение при защитата на единна кауза. Кауза? Всъщност това, което доста ми липсваше в неделния следобед, бе точно изразената позиция, точно изказаните искания. „Ние желаем това, това и това!” Да бъде спасен ЦСКА и исканията за справедливост имат много по-глобален характер и някак си разводняват актуалните събития и какво трябва да се фиксира по тях. При по-конкретно говорене от името на ЦСКА би могло да се избегне и евентуалното шикалкавене от отсрещната страна. Била тя БФС или държавни органи. В неделя ми се губеха и огромната маса ветерани, онези, които иначе не пропускат било то Коледни партита или раздаването на пликчетата от страна на Вальо Михов пак на някой светъл празник. За хората, работещи в момента в ЦСКА – ясно, те си имаха работен ден. Но къде бяха останалите? Които иначе не пропускат да се изкажат, да дават акъл, да критикуват, когато отборът навърже два поредни лоши мача, да искат пари, да парадират с това, че са историята на ЦСКА, да дават пресконференции по безумни поводи и теми? Къде бяхте, легенди? Или ви беше нещо срам да се наредите до другите, да походите един-два километра на хубаво есенно време? Идва по-студената част от есента. После идва и зимата. Времето става неприятно. Особено да ходиш на мачове, които ще завършват 6,7 или 8 на нула. Въпреки това феновете на ЦСКА трябва да останат близо до отбора, докато премине този както романтичен, така и крайно досаден период във В група. Предполагам не е останал вече трезвомислещ привърженик, който да желае нова крачка назад, това с ФК Сарая (11:0) бе напълно достатъчно. Вече дори не е интересно. Има правни прецеденти в близката история на БФС, които аргументират напълно сегашното искане на ЦСКА – уви, топката е в полето на централата. Надробената там през годините каша май дойде време да се сърба. Разветите пред парламента червени байраци засега са прибрани. Временно! -------------------------------------------- Следете Ники Александров и в личния му Фейсбук профил
