Телевизията се грижи за вас. Вие трябва да получавате разнообразие, което да ви разсейва от сериозността на битието. Вие трябва да бъдете разконцентрирани. Вие постепенно трябва да спрете да мислите сами. Телевизията се грижи за вас. Тя ви помага да не мислите. Телевизията е вашият мозък. Мозъкът ви закърнява. Пълен е с информация, която никога няма да реши проблемите ви. Но и няма да мислите в тази посока. Не мислете. Пуснете си телевизора.



ЕПИЗОД 1: СЪДЕБЕН ПОЗОР

“Дъното”  е понятие, което навлезе в българската лексика с ново значение през последните години. Смисълът на „дъното” е в това, че някой/нещо е достигнал крайната точка на самоунижението и оттам насетне няма какво по-лошо да направи със себе си. „Дъното” предизвиква неприязън и съжаление едновременно. Но единственото добро, което носи понятието е желанието на дефиниращия да се разграничи максимално от „дъното”.
У нас онзи/онова на дъното невинаги има ясна преценка за местоположението си. Често дънната дефиниция може да бъде защитена и аргументирана с материални ползи и активи.

НО говорим за телевизия – екранното дъно често се защитава с понятия като „рейтинг” и/или „пари”.
В този смисъл не е  непременно „дъното” да означава глупост. По-често то е користна цел.
Целта на достигането на дъното е достигане до масовата първичност, а пъклената цел е въздействието. Често водещо до оглупяване и оскотяване.
В този момент „дъното” престава да е унизително и се превръща в нормалност. Следователно - вече не е дъно.

Срамът е обратното понятие. В случая - не е непременно да е нещо лошо. Срамът е антипода на дъното. Това е ясното усещане кога е премината границата на смисъла.


Днешният телевизионен пример, онагледяващ тези две явления е предаването на Нова телевизия „Съдебен спор” с водещ Нана Гладуич и главен редактор Жоро Игнатов.

Всеки уикенд преди обед форматът ни запознава със съдбите и проблемите на представения за „обикновен българин” персонаж. Обикновеният българин според предаването най-често е проститутка, пияница, наркоман, злобна бабичка, циганин без зъби и прочее букет от разнообразие в обикновеността.
Това, което обединява реалните образи е именно дъното. Всички те отдавна са достигнали до него и то се е превърнало в тяхната зона на комфорт. Освен това всички те нямат нито понятие, нито идея за срам. Доказателството е, че без да се замислят не само застават пред камерата, но и успяват по най-унизителния профански начин да разкажат покъртителната си (най-често битова и свързана с бой, секс, и пари) история.
Задължителен елемент на формата е да докара персонажите до предела на поносимостта им, така че опонентите да се сблъскат челно и да извадят най-лошото, най-нелицеприятното и най-унизителното от себе си.
Иначе казано – да задълбаят в дъното.

Щеше да е хубаво, ако имаше и друг смисъл. „Съдебният спор” е уж замислен като предаване, което търси справедливостта. Обаче е очевидно, че всичко, което намира форматът е евтин и грозен скандал, първична провокация, публично унижение и разбира се – рейтинг.

И тъй като напоследък телевизията оправдава цялото си влияние и съдържание с това, което народа иска да види – омагьосаният кръг се затваря. Съдебният спор става непоклатима част от програмата. Аудиторията расте. На дъното се събира все по-голяма компания. Колкото повече на дъното, толкова по-малко срам. Колкото по-малко срам, толкова повече прекрачени морални граници и скъсани задръжки. Зрителят е готов да поеме цялата гадост със спокойствие, готов е да се присмее на дъното, готов е да гледа в захлас, да цъка с език и със самозадоволство да вика „ебаси дъното”. И не разбира, че се пренася там. В приказката за екрана с дъно и неговите безбройни последователи....

Събота е. Поглезете се. Починете си. Погледайте телевизия. Тя работи за(ради) вас.



* използваното изображение е кадър от епизод на "Съдебен спор", в който запитани "как хранят децата си", две ромки онагледяват процеса, показвайки охотно гърдите си пред телевизионната камера.