Убиха в Киев Аркадий Бабченко, един от най – ярките критици на Кремъл,  руски журналист и блогър. Бил е свидетел като руски военослужещ на руските зверства в Чечня, която Путин смаза с асиметрична спрямо миниатюрната република военна сила, за да се превърне по този начин преди 18 години в пълководец на руския шовинизъм.

НА СНИМКАТА: В Русия “патриоти” създадоха видеогра, в която желаещите могат да бият Баченко за удоволствие.

 

 

 

 

Публикувал съм много негови текстове в блога. Като тази негова реакция на аншлуса на Крим през 2014 г. http://ivo.bg/2014/03/23/руският-райх-преди-и-след-аншлуса/

Чувствах го близък и не ми се искаше да вярвам, че му се е случило същото, като на Анна Политковская: разстрел в предверието на собствения му дом ( ще запомня завинаги убийството й, защото стана в навечерието на моето телевизонно “отстрелване” на 8 октомври, ден след нейната смърт, когато зъврших последното си предаване “В десетката” по БТВ с призив за минута мълчание в чест на храбрата журналистка и правозащитничка). 

Забавих този текст, писан снощи по горещите следи на новината, с надежда да не е истина. Или може би поне да се изясни до сутринта с доказателства кой е убиецът. 

Бабченко беше принуден, както мнозина други критици на Путин, да емигрира след многобройни заплахи за живота му в Русия. Избра да живее в близката в много отношения на Русия в исторически план Украйна, където продължи през 2017 г. активната си журналистическа дейност като телевизионен водещ.

Аркадий Бабченко не се вписва в стандартната схема да подлежащите на убиване “предатели”  спрямо руския режим, като бившите руски офицери от тайните служби Литвиненко и Скрипал. Нито е сред избягалите от Русия под натиска на путинизма олигарски като Березовски, намерен удушен в Лондон след разрива му с клана на Путин. 

Бабченко е бивш, но не шпионин, а боец от руската армия, отвратен по съвест от видяното в Чечня. И ще остане в настоящето  и бъдещето с текстовете си, с които предизвика дългата ръка на късокракото зловещо джудже да прекъсне младия му живот. 

Смъртта на Аркадий Бабченко е загуба, равносилна на онази, която сполетя Русия с ликвидирането по същия начин на журналистката Анна Политковская на 7 октомври 2006 г. в московския й дом. Или на алтернативния на Путин руски демократ Борис Немцов, убит пред прозорците на Путин на мост в Москва на 28 февруари 2015 г.

Московските лицемери вече пуснаха в пропагандната си медийна пералня любимата си самозащитна версия, че украинците са убили Аркадий, за да набедят руснаците. Каква мерзост ( употребявам този русизъм съзнателно)! 

Десетки са ярките противници на Путин и режима му отстреляни, отровени в чужбина, убитите от побоища в затворите на Русия ( като адвокатът Магнитски, увековечен със специален закон на неговото име в САЩ, вбесил Путин до стпенен, че отвърна с контразакон срещу правото на американците да осиновяват руски изоставени дечица). И как нито един виден слуга на Путин не е станал подобна жертва на “гениалната” идея по този начин да се завърти интрига срещу самия него като му се вмени вина с цел дискретитиране на украинците, грузинците, англичаните, американците и прочее!

Един ден, когато днешният режим на преродения капиталистически Сталин се срине под собствената си несъстоятелност, както се разпадна СССР, на името на Аркадий Бабченко ще има наречени улици и площади.

Фанатичните почитатели на путинизма веече тръбят, че Путин няма интерес да бъде разстрелян толкова изявен негов критик и дори лицемерно скърбят в социалните мрежи за убития си сънародник. Циничните говорители на тази теза я повтарят всеки път, когато Путин ликува ( тайно) над гроба на своите политически противници. С всеки нов труп това оправдание звучи все по-абсурдно. Обратното би означавало да приемем, че приятелите на мъждукащата демокрация в Русия гасят сами най-ярките й свещи само и само това да навреди на доброто име на злодея, който обаче ни най-малко не се чувства разколебан да властва.

“Иван Грозни убива сина си” е картина, която е специфично руска. Няма как да бъде приписана на външните врагове и това ще става все по-ясно на самите руснаци.

Не всички от избиваните методично противници на Путин могат да бъдат определени като най-добрите синове на Русия. Бабченко обаче е точно такъв и въпреки яростната му критичност към Кремъл и неговия самодържец, обичайните руски злобари днес поне не смеят да се изгаврят с паметта му, включително за да не потвърдят по този начин обосноватите предположения накъде водят кървите следи.

 

 

Share on Facebook