Преди години италианският физик Енрико Ферми изказа мисълта, станала известна като „парадокса на Ферми“ – „След като ние съществуваме, извънземните също трябва да съществуват“. Според една нова теория, не сме видели или чули нищо за наши галактически съседи, защото все още чакаме те да се родят. И според изчисленията това няма да се случи скоро.

Изследване на астрофизици за списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics изчислява вероятността за извънземен живот във формите, в които ние го имаме тук на Земята като много малка. Това е така според учените, защото животът на Земята е още в много ранна фаза. Според тях в бъдеще ще има растящи шансове за поява на земен тип живот и на други планети.

За животът, такъв какъвто го познаваме тук, са нужни три неща – въглеродни химически производни, вода в течен вид и източник на енергия. И за трите фактора основен източник е звезда. Звездите смесват протони и електрони във въглерод и други елементи, звездите затоплят водата в така наречените „обитаеми зони“ и също така подсигуряват устойчив поток от радиация чрез слънчевата светлина.

Звездите са толкова основен фактор за евентуалното възникване на живот, че учените ги поставят в основата на уравнението, с което търсят теоретично живот. Скалата в която това търсене става, започва около 30 милиона години след „големия взрив“, случил се според сегашните ни знания преди 13.8 милиарда години.

Скалата се пренася далеч в бъдещето заради дългия живот на звездите от типа „червено джудже“, който продължава около 10 трилиона години. Звездите от типа „жълто джудже“ имат по-малка продължителност на живот от около 10 милиарда години. От около 10 милиарда звезди в Млечния път (нашата галактика), три четвърти са „червени джуджета“. Нашето Слънце е от по-редките „жълти джуджета“, от типа, който ще изгасне по-скоро.

Това, че животът ни е възникнал около звезда от този тип е една от най-големите космически странности, според учените. При равни други условия, по-голямото време, в което една планета ще обикаля около „червено“ слънце й дава повече шансове да отгледа живот. Това ще рече, че шансовете за живот в система с „червена звезда“ ще нарастват все повече в далечното по нашите стандарти бъдеще.

Неизброимо количество звезди, които ще имат по-дълъг живот от този на нашето Слънце, ще дадат много възможности за възникване на живот в някоя система със слънце джудже в сравнение със споменатите 13.8 милиарда години откакто съществува нашата система.

Но и това не е сигурно, защото според много учени, звездите не са създадени еднакви и при много от тях (особено „червени джуджета“), средата е убийствена за всяка форма на живот такъв, какъвто го познаваме. Според тях теорията, че живот може да възникне в система със слънце „жълто джудже“ и в такава със слънце „червено джудже“ е налудничава.

Много по-вероятно е формите на живот да нямат никакъв шанс в система с „червено джудже“, смята космологът Ричард Гот от Принстънския университет. Дори там, където една планета се намира на разстояние от „червеното джудже“ позволяващо й да има вода в течно състояние, останалите условия най-вероятно ще са убийствени за всяка форма на живот. Това важи най-вече за унищожителната радиация идваща от слънцето и колкото по-близо до него е планетата, толкова по-нищожни са шансовете да възникне живот на нея.

Има и друга теза защо сме сами в безкрая. Земята може да е закъсняла и да се е появила в „обитаема част“ от слънчевата система прекалено късно, когато другите са измрели.

Ние не знаем какво е важно, защото имаме някакъв опит само с нашата Слънчева система и не можем да преценим точно какво я прави уникална за да има живот на нея, казва Алан Дъфи, австралийски астроном.