В края на 2015 г. оръдията на фронта в Донбас наистина мълчат, но то е може би, защото те гърмят в Сирия.

Русия очевидно не е в състояние да води две войни едновременно - в Украйна и в Сирия. В Кремъл не може да не са си давали сметка за това, когато са взимали решението за намесата си в Сирия, и то по-толкова активен начин.

Дали в Москва решиха, че интересите и целите, които преследват в Сирия, имат приоритет над тези в Украйна? Или просто Сирия им даде добър повод да отвлекат вниманието от украинското тресавище, коствало толкова много политическа, дипломатическа и най-вече икономическа вреда на Русия, пише Васил Сотиров от БТА.

Няма съмнение, че в имиджов план мисията, с която Путин се нагърби в Сирия, и начинът, по който той я изпълнява, го изведе на преден план в борбата срещу "Ислямска държава" и международния тероризъм. Темата за западните санкции заради Крим и Украйна слезе от първите страници на вестниците и сега далеч по-актуален изглежда въпросът ще се реши ли Западът на единен фронт с Москва срещу международния тероризъм, който в момента повсеместно се възприема като главна заплаха за западната цивилизация?

Дали този исторически алианс по подобие на Втората световна война ще бъде осъществен, е все още трудно да се каже. Но факт е, че за радост на Путин световното обществено мнение като че ли започна да забравя за пълномащабната война, която само допреди няколко месеца кипеше в Източна Украйна. Оръдията там до голяма степен замлъкнаха, и двете воюващи страни сякаш дават предимство на дипломатическия език.

Същото се наблюдава и на най-високо политическо равнище. Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко се срещнаха през октомври в Париж, след което сепаратистите в Донецк и Луганск се отказаха да провеждат избори на инат в контролираните от тях територии, които заплашваха да провалят мирния процес, започнал така трудно след второто Минско споразумение от началото на тази година. Успешно тръгна най-сетне и процесът на изтегляне на тежките оръжия и на раздалечаване на силите от фронтовата линия.

За жителите на опустошената от войната зона това затишие - реално или измамно, означава глътка въздух и шанс да поживеят и да поспят спокойно. А това е драматична промяна след месеците на преживените ужаси и страдания. Сега те се молят тази промяна да стане трайна. Пред пълната реализация на Минските споразумения обаче стоят все още огромни препятствия, които изглеждат непреодолими, поне ако се вземат за чиста монета думите и позициите както на Киев, така и на сепаратистите.

Ето как се изрази неотдавна Александър Захарченко - лидер на самопровъзгласилата се проруска Донецка народна република. "По-вероятно е Украйна да стане част от нас, отколкото ние да се върнем в Украйна", каза той. Захарченко и неговите колеги, естествено, си набиват цената, използвайки месеците на военното затишие да обработват населението, което не е избягало и все още остава в контролираните от тях територии, като го убеждават, че те се сражават срещу "фашисти" (както те наричат украинската армия).

След толкова кръв и ненавист мирът трудно пуска корени. Ако сепаратистките лидери сменят тона, те рискуват да обезсмислят ролята и битието си. И все пак трябва да кажем, че дори и сред тях започват да се забелязва различия в подхода. Например Денис Пушилин, който представляваше бунтовниците на Минските преговори, се очертава като по-умерен и склонен към компромиси с властите в Киев, отколкото Захарченко.

Така или иначе, въпреки периодичните нарушения на примирието през последните месеци Минският процес като че ли тръгна. Изтеглянето на тежките оръжия от линията на съприкосновението в основни линии бе завършено. Идва обаче времето да се изпълнява най-съществената и най-трудната - политическата част на споразумението. Тя трябва да доведе до реинтегрирането на отцепените територии обратно в Украйна, макар и с по-широка автономия от Киев. Именно подробностите как ще стане това предстои да бъдат уточнявани в преговорния пазарлък.

Положителен елемент е, че бунтовниците отложиха изборите в своите земи, вероятно по внушение от Москва. Това отлагане всъщност е печелене на време. Зависи как ще се развият отношенията в нормандската четворка, която се оказа моторът за изпълнение на Минското споразумение. Зависи вероятно и как ще се развие конфликтът в Сирия.

Но въпросите, които предстои да бъдат уточнени, са ясни и сложни.
Кой ще охранява изборите, за да няма претенции към тяхната честност? Логиката на Киев е, че бунтовниците трябва да се саморазпуснат и да се подчинят на украинското законодателство.

Кои партии ще участват в изборите? Представители на украинското правителство в неофициален порядък казват, че не може да има амнистия за проруските бунтовници, които те смятат са "престъпници", въпреки че такава амнистия е специално уговорена в споразумението от Минск.

Стои и въпросът кой ще има право на глас в изборите. Киев настоява всички онези, които са избягали от бунтовническите територии, да имат право да се завърнат или поне да гласуват. Става дума за стотици хиляди хора. Много от тях са в Русия и Москва желае и те да могат да гладуват дистанционно, т.е. от местата, където са сега. Но Киев казва "не".

Ключов въпрос е възстановяването на контрола на Киев над своята страна от границата с Русия, което, поне на теория, трябва да последва след изборите. Това на практика би означавало бунтовниците да изключат животоподдържащата си машина.

Това са все неща, които за всеки е трудно да си представи как могат да бъдат изпълнени при водещата се позиционна, засега, война. И съвсем логичен е въпросът дали споразумението от Минск не е просто политическа димна завеса, която нормандската четворка сътвори, за да замрази конфликта и да го свали за неопределено време от медиите и новините, докато дойде по-благоприятно време за развръзка от друг тип.

Но кой на този етап печели от сегашната патова ситуация? Путин? Може би. Има анализатори, които смятат, че той търси начин тихомълком да оттегли подкрепата си за сепаратистите, без да накърни своя имидж. Но твърденията, че той врътва кранчето на финансовата, политическата и военната помощ ( последното той винаги е отричал) за бунтовниците засега изглеждат само слухове.

Това, от което Путин най-вече има интерес, е ЕС да вдигне икономическите санкции срещу Русия, защото при продължаващия срив на цените на енергийните суровини Москва е в тежко положение. И мнозина в Украйна смятат, че с някои свои ходове в последно време той просто иска да създаде впечатление, че търси начин за уреждане на конфликта, за да паднат санкциите.

Те се страхуват, че Франция и Германия, притиснати от миграционната вълна, могат да откликнат на руската "чаровна" офанзива и да се съгласят на "исторически" компромис за Украйна и Крим без пълно възстановяване на суверенитета на Киев. Още повече, че те се нуждаят от Путин като съюзник за уреждане на сирийския конфликт, създаващ им толкова неприятности.

Но има и обвинения срещу Киев, че също разиграва политическа пантомима. Икономиката и инфраструктурата в бунтовническите територии е съсипана от военния конфликт. Връщането на тези територии в сегашния момент, когато самата Украйна е на прага на финансовия банкрут, още повече би утежнила усилията на президента Петро Порошенко да изведе страната от батака и да осъществи реформите, за които Западът натиска.

Той обаче трябва поне да изглежда, че прави всичко, за да си върне източните територии, защото опозицията няма да му прости никаква сделка с Москва. Крайните националисти вече заплашват с нов Майдан, при който Порошенко може да сподели съдбата на своя предшественик Виктор Янукович.

На фона на всички тези реални и хипотетични, местни, регионални и международни фактори в края на 2015 г. шансовете за трайна мирна развръзка на украинския възел изглеждат твърде слаби. Реинтегрирането на Източна Украйна и Крим, поне във вида, в който Киев би желал, изглежда утопия, ако няма смяна на властта и в Москва.

Конфликтът ще си остане замразен, както много други остатъчни конфликти в бившето съветско пространство, и онова, на което можем да се надяваме, е да няма опасни епизодични военни изблици и провокации в нарушение на примирието, които да доведат до опасна и неконтролируема ескалация. Защото ако нещата тръгват по този рисков сценарий, тогава ще можем да говорим не само за връщане към студената война, но може би и за нещо по-лошо. Особено като се има предвид всичко останало, което се случва сега в света.