Какво е да живееш в Подуяне, в столицата на България?

Не е оферта, питайте онези, които обитават това място.

Хората там са ужасени от онова, което се случва или по-скоро от онова, което не се случва на мястото, в което живеят.

Ако срещнете тези хора – ще видите разочарование.

От това, че 26 години, никой не се интересува от тях и квартала им. Управляващите на района – най-малко...

И наистина, като се огледа човек – ще види улиците. Като лунен пейзаж. Като рокфорско сирене. Все едно.

Пътната инфраструктура е в ужасно състояние. И ето ви пример - един от главните булеварди „Владимир Вазов” прилича на сценична площадка от филма „Star wars“.

Повечето детски площадки в района са като имоти на ТКЗС отпреди 10 – ти, казват хората. Децата ни живеят в това, разберете....Бъдещето на България расте в разруха. Така разказват хората от Подуяне.

И са прави.

В крайна сметка, хора от ВМРО решиха да отидат там, заедно с председателя на ВМРО Подуяне – Одисей Спасов.

И думите им не стигнаха да опишат всичко лошо, което очите им видяха.

Няма да разказваме за всичко, само за два проблема, които наистина са показателни за разрухата.

Първото е от кв. Хаджи Димитър: Става дума за подлез, построен преди повече от 20 години и който се намира в Квартал Стефан Караджа, сега приобщен към ж.к. Хаджи Димитър в края на ул.Гинци до последната спирка на автобусите 85 и 285. Намира се под ул.Резбарска, която е много натоварена и опасна за преминаване, въпреки пешеходната пътека, която е направена преди няколко години. От там преминават пешеходци, колоездачи и леки автомобили, тъй като свързва преминаването на хора от кварталите с Гробищния парк „Малашевци“, така че оттам минават и хората, работещи от другата страна на шосето във фирми и цехове, както и енергото, където всички си плащат сметките за тока.

В момента подлезът е превърнат в сметище на боклуци, умрели животни и влага, събира се много вода и се образуват големи локви, които зимата замръзват и така се нарушават основите на шосето над него. Нужно ли е да се казва, че няма никакво осветление?

Разказваме всичко това сега, защото...да не стане по стара българска традиция - първо най – страшното, а после да се взимат мерки.

Другото безумие е от ж.к. Сухата Река. Там отидохме заедно с общинския съветник и председател на групата „Патриоти за София“ – Карлос Контрера.

В близост  до Хладилното депо в Подуяне, на ул. Майчина слава се издига един единствен блок,  заобиколен от къщи. До блока няма нито улично осветление, нито тротоар, а само един излят преди години асфалт. Но не това  е проблемът. Той се корени в края на т.нар. комунистически режим и началото на т.нар. преход. Към блока, обитаван от над 200 живущи/доста от които деца/ е прикрепена конструкция, проектирана за стол или ресторант, който да обслужва нуждите на работещите в БДЖ.

Днес конструкцията се руши, падат тухли, цигани от кв. „Христо Ботев“ идват да си „берат“ желязо и тухли. Домоуправители на блока подават жалби до всяка една институция, но без резултат. Имотът е собственост на НКЖИ, общината прехвърля топката към тях,  а оттам я връщат и резултатът е като представянето на националния ни отбор по футбол...

Под останките на сградата играят деца, тъй като в близост няма поляна, детска площадка или друго място за игра. Автобусите спират далеч от блока и ако човек си позволи лукса да се прибере пеша през моста става сигурна жертва на обир, изнасилване или побой от жителите на съседния квартал „Христо Ботев“.

И така, вече не една, не две, а над двадесет години: страх, мизерия и липса на отговорност.

Хубавата новина е, че Карлос Контрера обеща да направи, каквото трябва, за да не изглежда по този начин улицата, която всички наричат -  „ улица последна“.